15 декември 2009

Време за проекти

Боят настана... отново пишем проекти! И за да подпомогнем "феодалните" старчета да се задържат на позициите си по възможност по-дълго, изискването е проект да се пише само от хабилитирани лица!

За това пиша проект за друг. Въпросният друг през последните години няма нито една публикация, а научните проекти, които изрежда в автобиографията си са все писани от мен. Сега обаче ще има шанса да се изфука като ръководител и автор, не само като жалък член на колектива.

Изпратих вчера проекта - 5 файла, всичко на всичко. Белким го подаде, ако не друго. Получих отговор "Първия файл не се отваря! Да не би да има вируси??? Изпрати го отново!".

Такъв отзив получавам не за първи път. Май следващият път ще взема да наименовам файловете с римски цифри, поне да знам на кой викат първи!

14 декември 2009

Пак...

... се подведох и започнах да чета поредната боза сътворена от Дан Браун.

П.С. Имам предвид съвременната боза! С бледо-дрискав цвят и подсладители.

17 ноември 2009

Туй-онуй

Миналата седмица, докато купувах билети за Киномания, преживях голям шок при срещата си с продавачката в Билетния център на НДК. Тя ми се усмихна и се държа любезно! Винаги съм твърдяла, че няма по-невъзпитани хора от пощаджийките и лелките във въпросния Билетен център, та сега се чудя какво ли й е било на тази жена... Почти съм притеснена!
*******
Вчера по случайност попаднах на "Звездни репортери" на Нова телевизия. Део говореше за предстоящата тотална забрана на тютюнопушенето - тема дета ми е съвсем по сърце, след дългата и много епична битка с колежките пушачки.
Андрей Слабаков, с теорията, че нямало пушач, който боледува от Алцхаймер, да вземе да попрочете малко повече! Изследване на група от 28 000 европейци показва, че тютюнопушенето всъщност повишава риска от появата на всякакви деменции, включително и болестта на Алцхаймер. А причината, поради която в по-стари изследвания са открили по-ниска честота на болестта при пушачи е, че хората в групата на пушачите са били по-млади, а както е извесно, на млади години по-рядко се наблюдава деменция. А са били по-млади, защото не са могли да намерят достатъчно пушачи дълголетници;-)
Но Део е пич!
*******
Онзи ден, като се прибирах вечерта след концерта на Теодосий Спасов, квартет София, Савако Фукухара и Джон Нептюн, станах свидетел на много странна случка! На светофара на бул. "България", натрупаните на кръстовището автомобили се преместиха за да направят път на линейка! Сред тях имаше дори един джип! Какво ли не може да види човек в днешно време по улиците... Скоро ще започна да вярвам и в чудеса!
*******
Ако ми беше казал някой, че един прекрасен ден ще застана на страната на "феодалните старчета" от БАН, нямаше да му повярвам!

16 октомври 2009

Ключът към колегите

Когато започнах да асистентствам бях принудена да вложа 6 лв. от скромните си джобни за изваждане на три ключа. Един за офиса, един за семинарната и един за... тоалетната!

Както можеше да се очаква, последният намира най-широко приложение. Но не защото съм голям пикльо! Аз съм, не отричам, но мисълта ми бе друга. Приложимостта на Ключ № открих след 2 седмици самотно кръстосване из мрачните и прашни коридори, когато внезапно осъзнах, че това всъщност е ключът към катедрата и моите нови колеги!

Относително лестният ми достъп до "преподавателската" тоалетна увеличи неимоверно бройката на моите социални контакти на работното място. След 2-3 сблъсквания пред заключените двери на този тих кът новите колеги започнаха да ми се усмихват. Очаквам в най-скоро време да ме заговорят. Предполагам, че първите им думи ще включват въпрос относно правата ми за достъп, но аз храня твърдото убеждение, че това ще бъде началото на едни нови, топли и интелектуално-обогатяващи колегиални връзки!

30 септември 2009

Рекапитулация

Как стана така, че лятото тази година свърши още преди да усетя, че е започнало? Нещо не е наред с хода на времето! Искам компенсация под формата на още поне месец с хубаво време, по-възможност с малко по-високи сутрешни температури!

А докато чакам да ми се изпълни поръчката, да взема да направя рекапитулация на интересните неща от последния месец!

  • посетих онова чудно кафененце, на последния етаж на Ориндж центъра, където поддържат тезата, че кафето върви най-добре с книга, а не с цигара. Мога да потвърдя - кафето, което правят е чудесно и много добре върви с книгите, които предоставят за четене. Започнах "Отвъд безмълвната планета" на К.С. Луис и докато стане време да ида на представянето на някакви индийски танци, успях да опукам няколко глави. Мястото е супер приятно и уютно, въпреки периодичното разтрисане на пода от преминаващите трамваи. "Стопаните" са много симпатични, а избора на книги достатъчно голям дори за мен! Набелязвам си да посещавам кафенето по-често, дано имам достатъчно време през идващата есен за такива приятни моменти насаме, с чаша капучино и интересна книга!
  • доматите, които цъфтяха на балкона цяло лято и които не бързаха да зреят докато имаше повече слънце, започнаха усилено да червенеят! От 4те корена се очертава да извадя реколта от над 40 доматчета! Стига да не застудее прекалено...
  • прибирайки се вкъщи през парка видях ето това изобретение за търкаляне във фонтани! Признавам си, завидях на хлапето! Искам и аз в такава топка!

26 септември 2009

Аудио

Този месец (преди началото на учебната година, когато настъпи началото на Хаоса!) успях добре да уплътня рабтното време с аудиокнигата "Четвъртата мечка" на Джаспър Ффорд.

Уважавам го този автор! Шапка му свалям направо! Както би казал шопът, Те такова въображение нема!

Книгата е поредната от серията за "Криминалния отдел за детска литература". Да знам, не е удачно преведено, но обещавам да помисля още малко върху подходящата думичка! Нова аудио-среща с комисар Джак Спрат (като Джак от приказките "Джак и бобеното зърно" и "Джак и великана", и стихотворенийцетоJack Sprat who eats no fat), сержант Мери Мери и извънземното Ашли.
Герои в разследването бяха още Златокоска, трите мечки, гигантска генно-модифицирана джинджифилова сладка с психически отклонения и пенсионирани ядрени физици, заети с отглеждането на гигантски краставици.

В основата на престъплението беше незаконната разработка на устройство за термокраставичен синтез - гигантска краставица, изсмукваща от почвената влага деутерий и тритий, която достигайки критична маса от 50 кг, става идеална среда за протичането на спонтанна термокраставична реакция.

Класа!

15 септември 2009

15-ти

Дойде ми и на мен до главата да учителствам! Не мислех, че някога ще ме сполети подобна съдба, но ето - още вчера започнах с поученията и наливането на знания в празни глави. Да, вчера, на 14-ти! Чудя се, що за университет е това, дето дори не можа да започне академичната година по нормално време! Важното е, че днес получих почти букетче за първия учебен ден от Скокливата Линди и трябва да призная, стила на Обеликс ми пасва!

Слава Богу от мен не се иска да следя за "приличното облекло" на студентите. Няма да меря дължината на поличките и теснината на панталоните. Може ли обаче да забраня използването на мобилни телефони в час? Моля!!!

08 септември 2009

Предложение

Да бъдеш принуждаван от колежката да разглеждаш в продължение на часове купища оплетени от нея шалчета, дрешки и чантички ИЛИ снимки на въпросните творения трябва да е подсъдно!

02 септември 2009

Сутрешно

Припкам си аз забързано по малката пътечка към работа, когато пътя ми препречва една баба! От тези мощните, с прошарени с черно бели коси и облечени целите в черно. Поглежда ме сърдито в очите и казва:

- Йосиф Сърчаджиев, още по комунистическо време, когато вие не сте живяла, каза "Жени, свалете тези дънки, не ви харесваме така"!!!

31 август 2009

Свалки

Много се веселих на Алмаак, когато взе да ми обяснява, че е трябвало да използвам факта, че иначе симпатичния представител на срещуположния пол, седящ до мен в рейса, си е бъркал в носа, за да подхвана разгтовор. Според него нещо от рода на "и аз много обичам така да си чопля!" или "колко големи топчета можеш да направиш?" би било удачно. В името на продължението на нашия род! Благородна цел...

Сетих се за този ни разговор вчера, докато четях препоръките на леля Ог за ухажването. Баща й бил извикал някакъв младеж да копае кладенец, а тя като го гледала такъв гол до кръста и запотен от работа, час по час ходела за дърва. Дървата у тях били подредени на удобно място, до нужника, а огънят, който тя била стъкнала в огнището бил най-мощният в цял Рамптоп през този хубав летен ден. При поредното ходене за дърва работникът я попитал "Разстройство ли те е фанало?"... И до днес, години след тази казана на място реплика, всеки път когато видела сина си Джейсън да работи гол до кръста, леля Ог се сещала за баща му...

Мисля си, че леля Ог би била доволна да разбере, че има съмишленик в лицето на Алми! ;-)

10 август 2009

Внезапно

осъзнах, че "пухкавата" блондинка с писклив глас от рекламата на Кока-Кола всъщност е Дъфи!
Албумът Rockferry никога вече няма да звучи по същия начин!!!

24 юли 2009

Нови заглавия

Току що мернах в един новинарски сайт заглавието, че най-после и у нас пристигнала "световно известната" трилогия "Милениум".

Имах "щастието" да прочета първата книга (вече съм почти до половината на втората) В началото на това лято. Беше ми горещо препоръчана от мои приятелки от Швеция като уникално зарибяваща и интересна кримка. Понеже бях във ваканция, реших, че точно от една кримка имам нужда!


Захванах се с първата книга, "Мъжът, който мразеше жени", една жежка вечер, след като цял ден бях търчала из кривите улички на Комо. Началото определено ми хареса - авторът на книгата е швед, така че в текста се сблъсках с познати ми улички в Стокхолм, градчета в Швеция за съм чувала или които съм посещавала, разни скандинавски обичаи и др. такива носталгични хубавинки. Свежо. Зарязах "Вино от глухарчета" и забързах да видя какво става. Книгата ми хареса, ама само първите 50тина страници, когато автора ни въвеждаше в обстановката. След това започна да става абсурдно скучно:
  • в опити да разтегне текста и да поддържа напрежението, Стиг Ларшон кара героите си да изпиват по една кафеварка кафе на страница (дори аз, страстен любител на кафе, в един момент забелязах, че целия този кофеин май ми идва в повече);
  • през половин старница ни информираха за часа и времето, без тази информация да ни е нужно за да си правим изводи за душевното или физическото състояние, международното положение или нещо подобно;
  • отговорът на главната загадка бе разкрит 100 страници преди края, но тогава се развихри една по-второстепенна история, която внезапно и много неочаквано стана център на цялата трилогия;
  • главният герой, описан като чуствителна и здравомислеща натура, спа с всички жени които му попадаха, не защото му харесваха, а за да им направи услуга;
  • същият бе заточен за два месеца в затвора, ама се върна и развихри само след половин страничка, нищо че до този момент автора отделяше по цели глави за да обясни как господина е ходил на разходка в гората;
  • водещата женска фигура, Саландер, е едно много странно и неправдободобно съчетание от аутист със завидни способности да обработва информация във всякакъв вид; рокер с черно кожено яке, татуировки и обеци по цялото тяло; хакер; мацка, която налита на бой за най-малкото нещо; нимфоманка и сексуално-малтретирано момиче, което с едно натискане на клавиша убива човек, но не е в състояние да се отърве от попечителство;

Най-идиотски (дори малко перверзен) ми се стори момента с подробното описание на садиското изнасилване на Саландер, което според мен беше абсолютно излишна кръпка към сюжета. Май като цяло тези кръпки ми дойдоха в повечко - може би наистина покойният вече господин Ларшон е започнал с идея за една книга, но някъде по средата се е сетил, че ако се върне и добави тук-там по някоя малка завръзка, ще може да се разпростре и да нацвъка още две.

Може би просто недоволството ми от книгата беше резултат от големите очаквания, породени от горещите препоръки и контраста със стила на Бредбъри ;-)

23 юли 2009

Ентусиазирано

настроение ме обхвана днес, когато научих, че през есента ще излиза поредната книга на Тери Пратчет - Unseen Academicals. В нея щяло да се разправя за увлечението на магьосниците от Невидимия Университет по футбола!

Много обещаващо!

18 юни 2009

Глас народен...

Стоя в миришещият на вехто учереждения коридор, току пред вратата на Гоуемия Шеф и чета инструкциите за ползване на пожарогасители. Затвърдих информацията, че праховия се използва за гасене на ел. инсталации, а водния не. За това пък водният, ставал за твърди неща, пък праховия не. Обмислям дали това не значи, че трябва да имам винаги под ръка по един представител и от двата вида. И къде бих могла да ги складирам в къщи например.

Вися пред стаята на Гоуемия Шеф щото ме е шубе да вляза вътре! Почуках, отворих мъъъничко вратата и през цепката видях, че при него има хора. Излязох да чакам навън. За това стоя и чакам. Чета за пожари, а в главата ми голям пожар!

Чуват се провлачени стъпки - поглеждам, възрастен човек, с торба на гърба идва към мен по коридора. Почуква на всяка врата, покрай която минава, пробва да я отвори, ако има успех навира вътре глава, пита нещо и пак излиза. Влачи си краката по коридора и си пее на висок глас за любов. Идва до стаята на Гоуемия Шеф. Почуква, отваря вратата, надниква вътре и пита:
- Мед да искате?
От вътре се чува сърдит глас:
- Какво?
- Много хубав мед предлагам!
- Боже господи, изчезвайте веднага!
- Моля?
- Затворете веднага вратата!!!
- Ама разбира се, че ще я затворя!
Излиза и продължава да си говори:
- Ей какви груби хора!
Поглежда към мен и добавя:
- Пощуря този народ ей, изпростя!

В знак на съгласие аз преглътнах и смело нахълтах в бърлогата на Шефа!

01 юни 2009

А такаа....

Проталът Гласоводител каза, че като се има предвид какво е мнението ми по основните европейски въпроси, в неделя трябва да гласувам за Атака!

Втасахме я...

25 май 2009

библиотека Галактика

Преди няколко седмици, правейки неуспешни опити да изчистя прахта от купищата книги в стаята си, попаднах на една изненадка - нечетена от мен Галактика! Малко книжле, написано от Фред Хойл и наречено "Черният облак".

Подозирам, че част от удоволствието, с което прочетох тази книжка се дължеше на факта, че успуредно с четенето висях на опашка пред Здравната каса. Няма по-сигурен за мене тласък да се гмурна в дълбините на една книга, от сблъсъка с грозната реалност на бюрокрацията! Или с тази на трудовия делник ;-)

Г-н Хойл бил виден физик, живял и работил в началото на миналия век, който имал навика да прави забежки в света на литературата, по-специално научната фантастика. Според автора на предговора, всеки учен в онези години се чуствал длъжен да се отчете и в полето на фантастиката ;-) Та човека явно си е разбирал от физичната работа, защото беше набутал още в първите глави на повествованието едни графики, диференциални уравнения, сложни термини от астрономията и др. такива. За съжаление не го е бивало много като писател - героите бяха плоски, диалозите откровено изнасилени, а в хода на историята имаше доста груби завои и излишни отклонения. Като идея обаче, "Черният облак" си беше съвсем на място в библиотека Галактика и просто се чудя как не съм попаднала на него малко по-рано! В това отношение ми хареса почти всичко - като се започне от описанието на зараждането и еволюцията на древен разум в газов облак движещ се из Вселената (тази идея явно е вдъхновила Робърт Чарлз Уилсън да напише Spin и Axis. Оппаа! За последната май не съм писала тук!), мине се през осъществяването на контакт с Облака, неговите прозрения за същността на човека и ограниченията наложени от средата върху неговото мислене, и се стигне до идеята за по-висше същество и размишленията върху трудностите, с които бихме се сблъскали в опитите за комуникация с него.

Имаше и много други хубави моменти, като обяснението, че чисто физически, музиката се отразява на мозъка ни, тъй като звуковите вълни резонират с мозъчните и променят активността на нервните клетки в главите ни. Това го бях чулвала (или чела) и преди, но сега съвсем сериозно се замислих, че чалгата може съвсем буквално да вреди на здравето на своите слушатели ;-)

19 май 2009

"Героят и Здравната каса", кратък сценарий за сапунка

Главни учистници:
Триглавият Змей в ролята на Здравната каса (НЗОК, РЗОК или СЗОК)
Аз в ролята на Героят
Законът в ролята на Законът
Пенсионер с мания за величие в ролята на Охранителят Алфа

Второстепенни роли (изпълнявани от разнообразни актьори по съвместителство):
Личният лекар
Медицинската сестра
Магистър фармацевтът
Шеф на МДААР
Колежка
Деловодителка 1
Деловодителка 2
Служителка 1
Служителка 2
Служител 1
Здрав разум

Магически предмети:

Рецептурна книжка
Жалба
Молба

Сцена първа 1
Идилично настроение

Бабата, на 85 години, да е жива и здрава, има неблагоразумието, характерно за хората на нейна възраст, да страда от хронични заболявания. Това налага Героят, или други членове на семейството й, да посещават веднъж месечно
Личния лекар за рецепти и попълване на Рецептурната книжка. Ритуалът включва също висене в аптеката докато Магистър фармацевтът напише всичко, което Законът изисква от него.
В кра яна тази сцена, идилията на нашето средностатистическо семейство е нарушена от свършването на страниците на
Рецептурната книжка!

Сцена 2
Настроение на напрегнато очакване

Нова Рецептурна книжка трява да се закупи от магазина в 29та поликлиника. Героят се възползва от фактът, че заради гърбобол ходи на физиотерапия в същата поликлиника и успява да напасне разписанието на пълния си с ангажименти работен ден с работното време на въпросният магазин. Следва закупуване на нова Рецептурна книжка!

Сцена 3
Оптимистично настроение

Героят носи новата Рецептурна книжка при Личния лекар. Медицинската сестрата я подписва и подпечатва. Оптимизма остава в приемната на Личния лекар, когато Героят разбира, че за да придобие Рецептурната книжка своите магически способности, е необходимо тя да бъде осветена от Здравната каса!

Сцена 4
Тягостно настроение

Със сърце натежало от мрачни предчуствия Героят се отправя към Здравната каса на ул. "Енос". Часът е 17,20, Героят е излязъл от работа на бегом, за да стигне там преди 17,30, мислейки, че това би трябвало да е краят на работния й ден.
Мимолетна радост прелита през душата на Героя при вида на отворената врата на Здравната каса! Влиза вътре, натсика копчето на "новата система за управление на опашки", така ентусиазирано представено по телевизията от шефа на МДААР. Нищо! Оглежда се за табелка с работното време - такава липсва на външната врата, липсва и от следващата врата, водеща към чакалня. В този момент през вратата на чакалнята се промушва с радостни възгласи и весело чуруликане огромна група жени! Героят е объркан и с радост констатира пристигането на Охранителят с надпис Алфа на елечето, очаквайки, че ще получи отговори и съдействие! Охранителят Алфа казва:
- Какъв ви е проблема?
- Работи ли Здравната каса?
- Не виждате ли, че служителите си тръгнаха!
- Аз не мога да знам, че това са служителите, не ги познавам!
- Еми служителите са, свърши работното време!
- А до кога е работното време, защото никъде не пише!
- До 16,30!
- Е, не беше толкова трудно да ми кажете нали!
- Еми ето казах! И се дръж по-възпитано девойче!
Героят си тръгва. Охранителят Алфа, намерил подходящ обект пред който да демонстрира своето величие и над когото да излее благодатта на своята простотия, тръгва след Героя и крещи обиди по негов адрес, докато последният не кривва по една пряка на ул. "Енос".

Сцена 5
Комбинирано настроение, включващо ярост и безпомощност. Очакване на неприятности

Цял ден Героят ври и кипи от нанесената обида. Отделя половин час от ценното си време за да напише Жалба до директорката на Здравната каса. Описва точно проблема с липсващата табелка за работното време и грубостта на Охранителя Алфа.
Споделя премеждията от предния ден с Колежка. Колежката потвърждава, че заверяването на новата Рецептурна книжка е истински подвиг, достоен за всеки греой и споделя своят опит!

Към 2 часа след обяд Героят напуска работното си място, с обещанието "скоро да се върне", без да подозира какво го очаква. Отива в Здравната каса и от далеч съзира тълпите от други кротки и онеправдани Герои, които, бавно пристъпвайки от крак на крак, чакат своя ред.
Героят взима заветното номерче. На него пише 181. Таблото показва 126. Героят пита Служителка 1 дали трябва да се направи нещо друго, освен да се чака реда. Служителка 1 казва не, това е. Героят влиза в деловодството за да подаде Жалбата. Деловодителка 1 иска да знае за какво е тази Жалба и срещу кого е насочена, нищо, че това не я касае лично. Героят обяснява любезно от страх пред неизвестното.
Подтикван от наученото от Колежката, Героят пита свободната в момента Деловодителка 2, дали освещаването на новата Рецептурна книжка не предполага извършването на други действия, освен чакане на опашка. Деловодителка 2 гледа Героят все едно е малоумен и обяснява, че да, естествено!, нужно е да се напише Молба за унищожаване на старата. Героят попълва Молбата и излза навън да чака. Таблото все още сочи номер 126.
Героят сяда в отстершната сладкарница да пие кафе и вади книжка за четене.

Сцена 6
Два часа и една книга по-късно. Усещане за нереалност

В 16,20, цели 10 минути преди краят на работния ден, Героят е поканен за аудиенция със Здравната каса на Гише 4! Служител 1 от Гише 4, дуднещ намръщено и жалващ се непрестанно на Служителка 2 от Гише 3, написва нещо на старата Рецептурна книжка и я връща на Героя. Предава новата рецептурна книжка на седящата до него Служителка 2. Служителка 2 свършва с предходния поклонник и прави знак на Героя да се премести при нея. С бързи движения вкарва данните от новата книжка в компютъра, написва нещо на нея, подпечатва я и я връчва на Героя. Работата е свършила за няма 2 минути, след повече от 2 часа чакане и благодарение на усилията на двама души!
Изтощеният Герой със сетни усилия пита:
- Това ли е?
- Това е, потвърждава Служителка 2.
Героят поема дългият път към Дома. Зад него Служителка 2 промърморва:
- Малко ли е? Какво друго ви се иска?
Героят, вече напълно изтощен и неспособен да води битки въздъхва, нарамва раничката и излиза. Погледът му се спира благо на задрямалата в чакалнята вързастна жена, стиснала заветното номерче 200, поглежда часовника си, който сочи 16,25 и благодари на Господ за това, че е здрав, прав, все още млад и запазил здравия си разум след срещата със Здравната каса.
По пътят към къщи Здравият разум шепти "Ха! Отговор на Жалбата ли ще чакаш! Никакъв отговор няма да има. Освен това, видя ли, че на вратата водеща към заветните Гишета е залепен лист с работното време? Кой го е еня, че то е две врати след входната и единствения начин да го видиш е ако по случайност попаднеш в Здравната каса точно насред раобтното й време ..."

13 май 2009

Критерии

От понеделник имам нова колежка! Разположиха я на бюрото до мен. Дано е по-общителна и по-разкрепостена от предишната. Особено силно се надявам, че няма да спира радиото и няма да ругае и пустосва под носа си.

Първите ми контакти с нея, за съжаление, бяха малко разочароващи, та не знам на какво мога да се надявам :-/ По обяд седеше и ме гледаше във виличката така втренчено, че се почуствах длъжна да я информирам, че долу има барче, а част от колегите ходят на стол и с удоволствие биха я взели със себе си. Тя ми обясни, че не е гладна. И допълни, че в неделя била яла много, така че днес нямало да има нужда да се храни!

Трагично! Аз лично съм от школата на хобитите - държа да има закуска, "elevenses", обяд, следобедна закуска, чай към 5, вечеря, в някои случаи и похапване преди лягане. Поведението "вчеря ядох, днес няма нужда" не се вписва в представите ми за нормалното.

Нямам вяра на такива хора! Ще трябва да я държа под око - утре кой знае какво може да измисли!

07 май 2009

Желязната завеса

Тези дни Ейрун, един много интелигентен човек, който не може да се откаже от зловредния си навик да следи Евровизията (без съмнение с присмехулна цел), ме информра за това как е бил приет Човекът Глас в Швеция. Докато запознавали шведските зрители с нашия кандидат за евровизийна слава, водещите казали, че слушайки песента му се чудят дали не е време отново да се спусне желязната завеса.

А аз тези дни се чудя кога някои фирми у нас най-после ще излязат иззад Желязна завеса, която уж се вдигна преди цели 20 години. В случая имам предвид Спектрумнет. Смених старият и очукан БГЛан, защото ми писна връзката със света да изчезва при всяка капка дъжд, да ми сменят без предупреждение настройките и да се държат троснато по телефона. Избрах абонамент, за щастие едномесечен, към Спектрумнет, защото те имали подземни оптични кабели. Оказах се в позицията от трън та на глог. Това може би не биваше да ме изненадва! Подземен кабел в нашия квартал още нямали, за това пък, за 5 лв по-висока месечна такса, ми осигуриха точно 4 прекъсвания на Интернета само за първата седмица. В единия случай липсата на връзка продължи почти 24 часа! Несъмнен успех като се има предвид, че само при първото от 4те прекъсвания имаше дъжд! Съвсем не изненадващо, съгласно договора за прекъсване на абонамента трябва едномесечно уведомление...

Може би е време да проверя в коя година живеят в БТКто. С евентуалния си абонамент ще проведа един вид тест - ще разбера дали тези, които работят за монополиста, за 20 години са успели да позаметнат завеските в главите си и да научат как да се държат с клиентите си. Приемам залагания!

16 април 2009

Кога разбираш...

... че прекаляваш с четенето на Тери Пратчет?

Когато се хванеш, че поправяш майка си всеки път, когато нарича орангутаните маймуни!

15 април 2009

Добре забравено...

Тези дни бях шокирана от откритието, че съм забравила за съществуването на шоколадовите яйца на Фацер! Не бях допускала, че е възможно, но такива са фактите. Отдавна знаех, че паметта ми изневерява, осъзнавам, че нещата явно излизат извън контрола ми!

За незапознатите с въпросните яйца мога да обясня, че това са великденски подсладки, направени от черупка на кокоше яйце, изпразнена от съдържанието и запълнена с Фацер шоколад. Мляс!

24 март 2009

Четене

Ето, да се изкажа и аз за Голямото четене! Нямах такова намерение, особено след спора на тема "може ли "Под игото" да е любим роман" с Марсуп-чо от вчера. Не си прав брато, шъ знаиш! Ама нищо де, ти си малък още, ще ти дойде акъла ;-) Междувременно аз да се върна на мисълта си... Днес на път за работа успях да хвана не-претъпкан автобус, спокойно се разположих на една седалка и извадих книжката. За информация на любопитните, "The Wee Free Men". На следващата спирка до мен се намести един дядо. Типичен представител на онези пенсионери, които стават в ранни зори, нарамват торбичката и хукват към пазара "Иван Вазов". От хората дето задължително намирисват (главно на чесън), бутат се и гледат да се заядат за нещо, за да си разнообразят деня. Седна той до мен, погледна ме и каза "Ааа, значи "Голямото четене" продължава!" Усмихнах се и се съгласих с него. Той продължи, явно това, че аз се опитвам да чета не го смути, "То е хубаво човек да чете! Хем научава нещо, хем убива времето, хем докато чете не му идват разни лоши мисли...". Да си призная стана ми адски мило! И реших, че не е от значение какъв е резултата от гласуването, дали на нас ни харесва или не, дали е израз на комплексарщина или на здрав разум. Важното е, че една такава ТВ кампания може да накара човек, който сигурно иначе чете само "Дума", "Трета възраст" или "Втора младост", да говори за книги!

10 март 2009

Малки радости

Събудих се трудно след една тежка нощ - кучето не спря да тупурка напред, назад, в търсене на липсващия член на домочадието. Един поглед към снега навън обаче събуди усмивката ми. Градът беше побелял, а във въздуха прехвърчаха големи снежни парцали и аз се зарадвах на перспективата да се разходим с малкия сомнамбул из заснежения парк.

Добре си беше в парка! Трудното почна след разходката, когато се опитах да отида на работа. Ходех и неспирно псувах колите. Колите, които бяха паркирани по тротоарите и ме караха да ходя по уличното платно. Колите, които бяха разбили тротоарите и се налагаше да газя в огромни локви. Колите, които бяха паркирани в гардинките и излизайки от там, омазваха всичко с кал. Колите, които спираха върху пешеходната пътека и аз трябваше да пресичам, движейки се на зиг-заг между тях. Колите, които прелитаха с бясна скорост през локвите и ме поливаха с мръсна вода...

Поех си дъх в трамвая. Седнах, загледах се през прозореца, замислих се за хубостите на снега и простотията на хората, които унищожават всичко хубаво около себе си... Зад мен една жена говореше по телефона: "Ох, идвам, да, скоро ще съм при тебе. Той Петър се опита да изкара колата, даде напред, даде назад, ама му падна предната броня и не можахме да тръгнем!" Обзе ме нечовешка радост, разсмях се от щастие и слязох развеселена от трамвая. Какво по-хубаво от това да има една кола по-малко по софийските улици!

20 февруари 2009

Цветя за Алджернън

Като ходих до Лондон през лятото, не пропуснах възможноста да се набутам в една от големите книжарници. Нямах много време, исках да отида и до Нотинг Хил, в търсене на синята врата, за това буквално тичах покрай рафтовете с книги, в търсене на "нещо интересно".

Трудно се откриват интересните неща, когато се придвижваш на прибежки и се притесняваш, че времето не стига за нищо. Все пак, Лондон не е град за 3 дни!
Аз обаче извадих късмет. Първо се забих директно на Лорънс Даръл и след кратък размисъл взех "Мосю или Принцът на мрака", първа част от известния му Авиньонски квинтет. После изтърчах при фантастиката. Мислех да взема нещо познато - Джаспър Ффорд, едно друго... Погледа ми се спря на маса сред рафтовете, на която се мъдреше табелка за намаление. От там ме гледаше симпатична червеникава книжка, със заоблени ръбове и бяла мишка на корицата. Явно дългите години прекарани в лабораторията си казваха своето! "Цветя за Алджернън" от Даниел Кийсл Прочетох какво пише на гърба, прозвуча ми интересно, но... Исках нещо, което СЪС СИГУРНОСТ е хубаво, а автора ми беше непознат!

Продължих търсенето, обиколих цялата книжарница, отскочих като попарена от раздела за канцеларски материали, където един господин се беше тръшнал на колене и плачеше с глас, върнах се отново в сигурните води на фантастиката. Пак взех "Цветя за Алджернън", пак прочетох описанието на гърба, пак я оставих и се загледах за алтернативи. Такива не намерих, чисовника тик-такаше, а Нотинг Хил ме зовеше! Поех дълбоко дъх, взех червеникавата книжка и отидох на касата.

След половин година отлагане най-после я зачетох. Чете се лесно, но доста трудно! Книгата е всъщност дневника на Чарли Гордън, 30-и-нещо годишен човек, с тежко умствено изоставане, който иска да стане умен! Желанието му да "стане като другите", да може да говори за "книги, политика и религия" и да намери приятели, го завежда в една лаборатория, където разработват нов метод за увеличаване на интелигентноста. Метода е вече изпробван и работи - доказателство е мишока Алджернън, факира на лабиринтите.

Чарли се подлага на операцията и неусетно започва да се променя - написаното в дневника става по-четливо, без правописни грешки, появяват се препинателни знаци. Постепенно започва да "вижда" света около себе си. Разбира, че приятелите, с които дълги години се е смял, всъщност са се смяли на него и са го използвали, че семейството му се е срамувало от неговата "ненормалност" и го е изоставило, че студентите и професорите в университета всъщност не само, че не знаят нищо, а дори не го съзнават. Остава му само Алджернън.

Особено трудна (и гадна) е втората част на книгата, която описва пътят назад. Първо Алджернън, после Чарли, започват да губят интелекта и способностите си. Алджернън умира, Чарли го погребва и всеки ден носи цветя на гроба му.
Краят все пак е леко оптимистичен - по пътя назад, Чарли успява да намери отново своите изгубени приятели и своето място.

19 февруари 2009

18 февруари 2009

Чуденки

Чета пресата и се чудя:

  • как може толкова лекари да продължават да "лекуват" със стволови клетки , при положение, че както се оказва, този метод може да има доста тежки странични ефекти - нали са призвани да пазят живота, защо за шепа пари да лъжат хора, давайки им фалшиви надежди за болните им деца и да създават лошо име на един иначе добър метод като го прилагаш преди да е усавършенстван?
  • как може един педофил да получи условна присъда защото има висока степен на образование - това значи ли, че академиците могат да извършат каквито искат престъпления и никой няма да ги съди, понеже (теоретично) са най-образовани?
  • как може някой да е толкова изперкал, че да поръси с отрова градинките с надеждата, че ще избие животните, които го дразнят - не му ли хрумва, че така ще изтреби и децата си?

13 февруари 2009

Петък 13-ти

Много се веселя през седмицата със сутрешния блок на бТВ! Напоследък става все по-весело - може би заради новата водеща ;-)
Тази сутрин например ме зарадваха с интервю с д-р Нам-кой-си от Военно-медицинска академия. Беше там за да говори за тъмните сили, които бродят по света днес, петък 13-ти. Човекът бил специалист по "физикална радиестезия" - метод, който позволявал да се открият отрицателните енергии. За целта използвал апарат, наречен вълномер, който измервал вълните на всичко - "атоми, електрони и Космоса" и отчитал дали има отклонение от нормата. Мерeл вълните и на хора, на живо или по снимка. Не рисунка, снимка. Това било важно. Така можело да се определи дали човека е болен, има отрицателна енергия или е обсебен от тъмните сили.

Имаше и демонстрация на апарата - едно синьо камъче закачено на връвчица, което се клатеше върху снимката. Връвчицата май беше завързана за апарата вълномер...


Когато водещата попита дали този апарат се намира във ВМА, докторът леко сърдито обясни, че се занимава с това в извънработно време, защото този метод не е част от медицината у нас, за разлика от някои други държави. Допълни, че в България тези неща се приемали трудно.

Особено ми хареса момента когато журналистката подхвърли нещо за врачки... Д-р Нам-кой-си искрено се обиди и обясни, че тука не ставало въпрос за врачуване, а за физичен метод!

Прави са хората, какви ли не неща бродят по бялия свят в петък 13-ти!

06 февруари 2009

Excellence

Когато отидеш на работа с тениска, на която пише "I piss excellence" и никой не коментира този факт, са възможни 3 обяснения:
  1. Колегите на знаят английски!
  2. Колегите се комплексират при вида на надписа!!
  3. Колегите знаят, че това е вярно!!!

05 февруари 2009

Среща с началника

Вчера се наложи да си общувам с шефката. Това всеки път предизвиква у мен отрицателни емоции. В неделя, прелиствайки "Последният континент" на Тери Пратчет срещнах един коментар, написан точно като за мен! Ако не се лъжа беше нещо такова: "Извика ме и ме попита с какво се занимавам всъщност! Нечувано! Що за въпрос!? Ами че това тук е университет!"

03 февруари 2009

Добре завъртяно

Е, мина вече месец от както прочетох тази книга, но така и не сколасвах да седна да напиша нещо по неин адрес! Сега мисля, че и на това му е дошло времето.
Spin на Робърт Уилсън ме грабна главно с това, че си е баш истинска научна фантастика. Таман го бях отписала вече този жанр! Скоро пак си мислех, че напоследък писателите фантасти нещо избиват все към кибер, пънк, кибер-пънк и психология... В психологията и всичко свързано с изучаване на човешката психика от край време не намирам нищо интересно. Виж, странностите в поведението на заобикалящия ни свят са съвсем друга работа!
Такава една странност спретна Вселената на човечеството в Spin. Внезапно, без предупреждение и почти незабелязано, звездите изчезнаха. Почти, защото изчезването на светлинките направи доста силно впечатление на група деца - две момчета и едно момиче. Оказа се, че някой е обвил Земята с тънка мембрана, която пропуска материя и енергия доста избирателно и чиято основна задача, поне така изглеждаше на първо време, беше да откъсне планетата от нормалния поток на времето. За всеки изминал земен ден, в Космоса прелитаха години, Слънцето започна да старее и да се разраства, включвайки в короната си все по-големи части от Слънчевата система...
Човечеството реагира на изненадата по човешки - в основната си част наблегна на религиозен фанатизъм, братята отвъд Голямата вода започнаха да дрънкат с оръжия, а предприемчивите намериха начин да правят пари, политика и само-реклама от изследването на мембраната. Историята се развиваше бързо, предвид това, че в Космоса, където вречето течеше необезпокоявано, нещата ставаха с бясна скорост. В същото време, действието се точеше бавно, защото автора старателно (и много добре) следваше сложните взаимоотношения на тримата приятели, тяхното израстване и развитието на представите им за останалия свят и самите тях. Мдаа... Май без психология една добра книга не може да мине, ако иска да избегне раждането на плоски и тъпи герои. Важно е обаче всичко да е с мярка ;-)
Чудна книга - завладяваща, осигуряваща нови идеи и материал за размисли. Ако имаше нещо дразнещо, то беше фактът, че кулминацията в личните изживявания на героите малко засенчи обясненията за вселенския разум и начина, по който той се е развивал и дийствал. Може би г-н Уилсън е искал да доразвие материала в следващата си книга, Axis. А може би и него го е обхванала психо-модата и е решил да остави научното във фантастиката си на заден план ;-)

20 януари 2009

Може, ако знаеш, че не бива!

Тези дни, не знам защо, се сетих за Ули. Улрих германеца, върл финландо-фил, баща на два чифта близнаци и много странна личност, с когото се засякохме за година-две в лабораторията в Стокхолм. Или по-скоро, сетих се за случката в стаята за химикали! Влизам аз да си измеря нещо на везната, а там Ули. Вади с една лъжичка бял прах от една кутия, насипва в паничката върху везната, взима друга кутия, бърка със същата лъжичка...

Любезно и леко страхливо (страхливо, защото с Ули, рядко интелигентен човек и като такъв напълно опериран от любезност и чуство за такт, шега не бива) подхвърлих, че не се бърка с една и съща лъжичка в две различни кутии с химикали. Той ме погледна замислено и каза много бавно: "Може! Ако знаеш, че не бива, може!"

От тогава, вече 7-8 години, много пъти се сещам за този разговор и всеки път си казвам, че тази мисъл е достойна за житейско кредо!

13 януари 2009

Тоалетни мисли...

Всеизвестен факт е, че много често важните мисли ни връхлитат докато си седим в тоалетната. Тоалетната сама по себе си също може да предизвика размисли. Или спомени. Чета аз за българската художничка, която представила България с инсталация на "турска тоалетна" в Брюксел и се сещам за времето, когато ходих в Япония. Там много държат на тоалетните! Чиниите се отопляват, мият ти дупето, свирят ти...

Интересно е, че на обществени места в Япония има два вида тоалетни - "западни" и "ориенталски". На западните се сяда, а ориенталските, традиционно използвани от японците, са с клекало. Това разделение може да се види дори във влаковете! На мен ориенталските ми допаднаха повече - бяха по-чисти.

Не знам защо въпросната инсталация е наречена "турска тоалетна". Все пак не само турците клякат като ходят по нужда! Такъв е навика на повечето ориенталци. Заради което, казват умните глави, хората на Изток по-рядко страдат от такива досадни проблеми, мъчещи средно статистическия западняк, каквито са запека и хемороидите.

Та си мисля по въпроса за тоалетната - не е важно дали е клечаща или седяща, важното е кой я ползва...

12 януари 2009

Вдъхновено от студа

- На запад май не носят потници, а?
- Защо така мислиш?
- Ами моя приятел има снимка в компанията на принц К. и всички му се подиграват, че носел потник!
- Мисля, че в днешно време мъжете носят под ризите си тениски, защото потника прозира.
- Хм, не знам. Чудя се, защото майка ми каза, че потник само у нас се носи. Било много селско.
- Е, сигурно и на запад носят през зимата.
- Ами кой им го пере?
- Те носят и хвърлят...