06 юли 2015

Моята вело-еволюция

Надраснах Школника и Балканчето, прехвърлих ги надолу по реда на раждане и си купих колело по свой вкус - червено, с 21 скорости!
В продължение на 4 години, в по-светлите и топли месеци, използвах своя ален "кон" като основно средство за транспорт - ходехме на работа, кръстосвахме града, обикаляхме околностите. 
Записахме се на състезание! Е, не можахме да отидем, защото от небето се изсипа порой, но важно е желанието, нали?
Смених държавата, зарязах вярното рижо животно, поех шефство над един Скот, предаван нагоре по реда на раждане.
Измих го.
Смених му спирачките.
Смених му скоростите.
Започнах да го опознавам.
Припомних си каква независимост дава колелото. 
Заутъпквах си маршрути - на разходка в парка, на пазар, на църква, за вино. 
Свикнах му на номерата.
Заведохме се на първия ден на фестивала A to jazZ. Прибрахме се трудно, защото беше тъмно.
Купих му преден фар!