23 април 2010

В края на седмицата

Купих си крем за лице Дева, който "ухае" точно като онези, смръдливите бръмбъри. Прецаквация!
***
Не стига, че мобилните телефони на студентите звънят постоянно по време на час, ами собствениците им все си избират фолк-мелодии.
***
В Пикадили продават розово саламурено сирене. Било оцветено с "безвредни, хранителни бои". Гениалността на родните производители на храни е безгранична!
***
Съгласна съм с Ейрун - няма по-лесен начин да развалиш човек, от това да го направиш шеф!
***
Гледах Алиса в IMAX-а. Влюбена съм в Чеширския котрака и не съм разлюбила Джони.
***
RFM!!! Смятам да напиша това на вратата на офиса си!

19 април 2010

С най-добри чувства

След третата експлозивна кихавица обясних на студентите, че могат да очакват подобни поредици през целия час, предвид усиления цъфтеж навън. Един от тях услужливо стана и отвори широко прозорците.

18 април 2010

Хубава работа, ама...

Днес в Южния парк беше доста шумно. Освен стандартната неделна гълчава от връхлитащи от всички ъгълчета на столицата, зажаднели за зеленинка хора, от далеч се чуваше бесен лай и ръмжене. Оказа се, че има изложба на каракачанки, известни също като български овчарски кучета. Сещате се, онази порода кучета, за която ББ много се гордее, че най-сетне е официално призната по света..

Отидох да разгледам по от близо. Имаше цели камиони с клетки, явно собственост на представители на различни развъдници, дошли да покажат питомците си. Гордите стопани, част от тях с официални екипи с реклами по тях, ходеха с ръце в джобовете и оглеждаха конкуренцията. Да, кучетата изглеждаха доста впечатляващо - големи, с много масивни глави и впечатляващо дълбок лай. Болшинството водачи едва ги удържаха, явно, въпреки претенциите за професионализъм, нямаха много опит във воденето на животни по изложби. Най-впечатляващо обаче беше друго - мърсотията полепена по козината на кучетата. Не знам дали това е официално изискване на стандарта за породата, но болшинството каракачанки бяха омърляни от върха на носа, до върха на опашката с (надявам се само) кал. Някои бяха толкова мръсни, че белите петна по козината им изглеждаха тъмно сиви, почти черни.

Ходех си след това и се чудех. Толкова ли е трудно за тези горди собственици на български овчарски кучета поне да се грижат за хигиената на питомците си? Да, вярно, овчарското куче е роботещо животно. Но изложбата е изложба. Не върви някак да се биеш в гърдите какво хубаво куче имаш и в същото време да го показваш пред хората цялото омазано и полепено с тръни, завързано с разкъсано въже.

С години се полагаха усилия тази порода да бъде призната. ББ подари не едно и две кученца на чуждестранни политици, в опитите си да прокара каракачанките в международната кинология. След като толкова се гордеем с българското овчарско куче, не може ли поне да го покажем на света в по-приемлив вид? Или понеже ние българите все сме прецакани, а величието ни недооценено, ни е позволено да си се мъкнем вмирисани на чесън, с кални цървули, а светът, толкова виновен за нещастията, които се изсипват над нашите многострадални глави, трябва да види завързаното на верига мърляво куче, което влачим след себе си и да плесне с ръце от възхита пред гордата му осанка?

13 април 2010

Рекламни подходи

Четох вчера, че "граждани" били смутени и възмутени от рекламата на Пентхаус. Оченцето турено напреки им напомняло за нещо нецензурно.

Сетих се за това вчера, когато минавах покрай един магазин на Витошка, където под логото на Estee Lauder пишеше:

Новият Hydrationist
моментален прилив на влага

Тази реклама определено ме озадачи!