18 април 2010

Хубава работа, ама...

Днес в Южния парк беше доста шумно. Освен стандартната неделна гълчава от връхлитащи от всички ъгълчета на столицата, зажаднели за зеленинка хора, от далеч се чуваше бесен лай и ръмжене. Оказа се, че има изложба на каракачанки, известни също като български овчарски кучета. Сещате се, онази порода кучета, за която ББ много се гордее, че най-сетне е официално призната по света..

Отидох да разгледам по от близо. Имаше цели камиони с клетки, явно собственост на представители на различни развъдници, дошли да покажат питомците си. Гордите стопани, част от тях с официални екипи с реклами по тях, ходеха с ръце в джобовете и оглеждаха конкуренцията. Да, кучетата изглеждаха доста впечатляващо - големи, с много масивни глави и впечатляващо дълбок лай. Болшинството водачи едва ги удържаха, явно, въпреки претенциите за професионализъм, нямаха много опит във воденето на животни по изложби. Най-впечатляващо обаче беше друго - мърсотията полепена по козината на кучетата. Не знам дали това е официално изискване на стандарта за породата, но болшинството каракачанки бяха омърляни от върха на носа, до върха на опашката с (надявам се само) кал. Някои бяха толкова мръсни, че белите петна по козината им изглеждаха тъмно сиви, почти черни.

Ходех си след това и се чудех. Толкова ли е трудно за тези горди собственици на български овчарски кучета поне да се грижат за хигиената на питомците си? Да, вярно, овчарското куче е роботещо животно. Но изложбата е изложба. Не върви някак да се биеш в гърдите какво хубаво куче имаш и в същото време да го показваш пред хората цялото омазано и полепено с тръни, завързано с разкъсано въже.

С години се полагаха усилия тази порода да бъде призната. ББ подари не едно и две кученца на чуждестранни политици, в опитите си да прокара каракачанките в международната кинология. След като толкова се гордеем с българското овчарско куче, не може ли поне да го покажем на света в по-приемлив вид? Или понеже ние българите все сме прецакани, а величието ни недооценено, ни е позволено да си се мъкнем вмирисани на чесън, с кални цървули, а светът, толкова виновен за нещастията, които се изсипват над нашите многострадални глави, трябва да види завързаното на верига мърляво куче, което влачим след себе си и да плесне с ръце от възхита пред гордата му осанка?

2 коментара:

Стоян каза...

Аз го наричам реалност.;)

Магарето каза...

Абе то хубаво реалност, никой не я отрича... Ама претенциите на моменти ми идват малко в повече, предвид същата тази реалност ;-)