14 юни 2016

Fool's Assassin

Здравейте! Аз съм Магарето и злоупотребявам с Робин Хоб! Трилогията "Придворният убиец" така ми замота главата, че изядох "Сага за живите кораби" с кориците, а "Шутът и убиеца" купих веднага след излизането (поради което всеки път като оптимизирам библиотеката ме заболява главата в опит да наместя големите томове с твърди корици)!
Въздържах се и не купувах първата част от новата поредица (Fool's Assassin) дълго, наслаждавайки се на мисълта за предстоящето удоволствие. Когато изненадващо ме сполетя командировка, която предполагаше скучно пребиваване в тясна и не особено уютна стаичка за повече от седмица, не издържах! Влязох в Амазон и си взех една електронна! 

Казват, че най-близките ти хора могат да те наранят най-лошо. Е и с писателите е така! Обидена от извършената спрямо мен неправда веднага ще кажа - книгата не струва!
В разочарованието си прегледах внимателно форумите. Всички преливат от звезди! Явно пристрастените са много, а желаещите да изтрезнеят малко. Ако има критики, те са насочени основно към дължината на книгата. И това е разбираемо когато имаш над 600 страници описания на мебели, дрехи и домакински задължения. Аз лично не се боя от подобни неща, даже напротив, обичам да ме вкарват в правилната атмосфера любезно, с храна и напитки! Освен това този "недостатък" лесно се компенсира от героите, които са достатъчно живи (поне по-важните) и темите, които авторката повдига (все така актуални, макар и вече позахабени).
Малко колеги-читатели са посмели да отбележат нуждата от редакция, аз ще натъртя на нея: "Фиц и шутът" плаче за вниманието на редактор! Правописните грешки са дразнещи, но стиловите направо побъркват! Изненадващо за автор от тази величина книгата е наблъскана с повторения. Едни и същи думи се появяват отново и отново, и отново, и... отново! В рамките на един параграф. Едни и същи идеи изказани по един и същи начин излизат от устите на едни и същи герои на всеки 40-50 страници. В комбинация с размера на книгата и влудяващо бавното действие, тези повторения са в състояние на убият всеки интерес. А когато вече си вкиснат, започваш да обръщаш внимание и на дребните проблеми. Като този, че повечето заглавия не пасват на съдържанието на главите. 
Цялостното усещане е, че г-жа Хоб в бързината да издаде нова книга е разчистила бюрото си, събрала е нахвърляни идеи и ги е предала за печат.
Историята във "Фиц и шутът" отново събуди у мен желанието да изследвам отблизо светът на Шестте херцогства, но главоболието, което ми докара битката с първата книга ще ме накара да се замисля сериозно преди да посегна към следващите две.

07 юни 2016

Защо белите не могат да скачат?

Първо действие: Майка и син.

Сцена: Женската съблекалня на басейна. Майка помага на сина си (видима възраст 100 см) да се изкъпе и облече.

Майка: Качи се на пейката, да не си изцапаш краката. А така. Хайде бърши се сега.

Детето усилено си търка косата с хавлиена кърпа и използва възможността да хвърля скришни погледи към голите момичета и жени наоколо.

Майка: Студено ли ти е?
Син: Не.
Майка: Хайде по-бързо, да не настинеш! Днес как беше водата в басейна? Миналия път беше премръзнал!
Син: Добре беше...
Майка: Каква е тази глупост сега със скачането в училище? 

Момчето увило глава в кърпата повдига рамене.

Майка: Защо ви карат да скачате? Вредно е за организма!

Детето подава глава изпод кърпата: Защо?

Майка: Ами не е добре за момчетата да скачат!
Син: Защо за момчетата?
Майка: Ами заради топчетата! Освен това е вредно за стомаха! А и езика можеш да си прехапеш! Хайде, готов ли си? Седни сега внимателно, аз ще ти подам джапките!

Детето примерно сяда на пейката и си обува джапанките. Отново се заглежда по момичетата. Повечето са по-малки от него и вече са облечени, без очевидна намеса на майки.

Майка: Хайде сега да си изсушиш главата.
Син: Къде е сешоара?
Майка: Забравих го. Снощи нали се суших... Ама ще ползваш този дето е тука. Пяна искаш ли?
Син: Да!

Майката рови из сака и вади голяма туба.

Син: Сложи ми още! Дай още малко!
Майка: Стига ти вече, не е хубаво толкова много да слагаш! Дай аз да ти го сложа, че ти не се виждаш!

Второ действие: Майка, син и баща.

Сцена: Майката и синът излизат от басейна. Детето хуква към масата в кафенето към мъж с огромно шкембе, който чете вестник.

Баща: Хайде бе тати, много се забавихте! Как беше водата в басейна, студено ли ти е?