21 ноември 2007

За представянето на книгите

Никога нямаше да започна книгата "Пътешественикът във времето и неговата жена", ако не ми беше препоръчана от надежден източник! Още началната страница с подзаглавието "двама души, орисани да бъдат заедно", а по-късно и обясненията на гърба, за "силата на любовта" и "романтичния капан", нашепват за "розов роман" и действат отблъскващо. Добре, че беше Ейрун да настоява в продължение на 2 години, че книгата си заслужава и добре, че имам достатъчно вяра във вкуса й, че да си я купя!
Наистина великолепна книга! И много странна. Одри Нифнегър разказва за Хенри, който има способността да скача във времето, без да може да контролира кога и къде става това. Така, в един прекрасен летен ден, възрастния Хенри се озовава на поляната пред една провинциална къща, където среща шестгодишната Клер - бъдещата му жена и голямата любов в неговия живот. Озовава се там гол-голеничък, тъй като, пътувайки във времето той не може да носи нищо със себе си. Клер обаче успява да преодолее първия шок, приема и факта, че този гол човек идва от бъдещето и започва да чака всяка следваща среща с нетърпение. Всеки път когато се завръща на поляната Хенри е на различна възраст, знае различни неща за нея и трябва много да внимава какво говори и прави, за да не обърка целият й живот. Истинската им среща обаче става доста по-късно - когато Клер е на 20, а Хенри на 28. Тогава той я вижда за първи път, а тя е влюбена в него от години. Цялата книга е едно постоянно прескачане във времето, което обаче следва някаква хронологична последоватеност. Ерудицията на авторката извира от всяка страница - Хенри е библиотекар, баща му е известен цигулар, Клер е художничка - в резултат книгата е изпъстрена с цитати от книги, препратки към творчеството на различни музиканти, разкази за концерти и изложби.
През цялото време докато четях, не спрях да се чудя как е могла Нифнегър така добре да завърже всичките разпиляни нишки на повествованието - в рамките на една и съща глава Хенри скача напред и назад във времето по няколко пъти, среща сам себе си, мъртвата си майка или още неродената си дъщеря, дори успява да каже "Да" пред олтара, вместо собственото си аз, което по принцип принадлежи на времето на сватбата, но в момента се е запиляло някъде.
Въобще една невероятна комбинация от "съвременен роман" и научна фантастика. А като още едно потупване по рамото на авторката мога да добавя, че научната част, колкото и фантастична, беше така добре представена, че дори гледната точка на генетика в книгата не ме подразни с наивност ;-)

15 ноември 2007

Никога не е късно да станеш за резил!

Мдааа... да ми беше казал някой преди година, че това ще ми се случи, щях да му се изсмея в лицето! Аз? да спортувам? във фитнес зала??? Ха-ха-ха!

Никога обаче не е късно да станеш за резил! Е, разбира се алмаак е виновен (кой друг?) - информира ме прилежно, че във Фитнесът (иначе казано The Gym) вече имало часове по Пилатес! Опитах да се измъкна с обяснението, че то е за мутреси - кой нормален човек ще може да ходи в залата сутрин?, но номера не мина! Вече имало часове и вечер. И аз хъката- мъката, като не можах да намеря нови оправдания и като направих една бърза справка за цената на месечната карта за басейна Спартак, реших да ида - да пробвам! Е, вярно, не беше точно Пилатес, а нещо средно между Пилатес и йога, наречено с "благозвучното" име пилога, но пък беше доста приятно! Подозирам, че може и да ми бъде полезо - след като 3 дни имах мускулна треска и щом като ми отне цяла вечер да успокоя стомаха си (много упражнения имаше за равновесие и явно главата ми не издържа) явно упражненията имат ефект!

Днеска ще пробвам за 3ти път - надявам се мускулната треска съвсем да отзвучи, а стомаха ми да забрави за морската болест! Пък басейна Спартак може да го отложа за след месец - два . Те и без това ми влязоха в черния списък пролетта, мога да ги лиша от присъствието си още известно време - сигурна съм, че ще страдат! ;-)

08 ноември 2007

Епизод Х+6 - Хлебарки

Седя си аз онзи ден в офиса и се трудя усилено пред компютъра - "Shut up! I am very busy and important!", както би казала Бриджет. От към вратата се чува кратко като ню-йоркска секунда* почукване и в стаята нахлува лелка с кофичка в ръка. Казва здрасти с половин уста, бърка в кофичката, вади нещо като тесто, завърта 2-3 топчета и ги запраща зад шкафовете, под мивката и зад парното. Забеляюзвайки моя учуден, но доста остър и втренчен взор, тя склонява да обясни - "срещу хлебарките" и се оттегля също така експедитивно както е и влязла.
А аз стоях и мигах още доста време. Вниманието ми се измести от екрана на компютъра върху разсъждения на тема: един напълно непознат влиза в офиса ти, нахвърля по земята отрова срещу хлебарки, без дори да допусне, че ти трябва да бъдеш информиран, а единствената реакция, която успяваш да постигнеш е да гледаш тъпо и да мигаш...


* за обяснение виж теорията на Тери Пратчет за продължителността на тази най-малка единица време