06 декември 2012

Носталгично

Днес разбрах, че тези дни е починал бразилският архитект Оскар Нимайер - само няколко дни преди да навърши 105 години!
Това ме върна няколко години назад във времето, когато поситех една от сградите създадени по негов проект - църквата на св. Франциск от Асизи в Бело Ризонте.


Панорамна версия та тази снимка, на която се вижда доста повече от езерото можете да видите тук .

17 ноември 2012

Как да го тълкувам?

Според броячът закачен за този блог, най-често посетителите идват тук водени от следните ключови думи:

7.46% на живо от голгота
4.48% magareski seks
2.99% "goran.blog.bg"
2.99% J.Petit cafe
2.99% magare6ki seks
2.99% магарешки игри
2.99% магарешки секс
2.99% нова рецептурна книжка
2.99% сговор на глупци
1.49% ;магарешки секс
1.49% kak да видя пощата си от киндле
1.49% magare6ki maitapi
1.49% magareshki sex
1.49% magareski seks
1.49% magareski rezil
1.49% porno spodeliane sas magare

Извод?
Шльокавицата определено има нужда от унифициране!

19 октомври 2012

Някой знае ли

какво имат предвид, когато казват, че младото поколение има предимството да владее новите технологии и да ползва новите средства за комуникация? Това твърдение се използва доста често като аргумент в полза на неученето на "сухи факти" и винаги ме е озадачавало, защото представителите на това поколение масово:

  • пишат на фонетична кирилица, но не знаят как да си я пуснат, когато тя не е активна по подразбиране;
  • пишат 4 вместо ч, защото не могат да намерят тази буква на фонетичната клавиатура;
  • запазват си всички файлове на Desktop-а, защото не знаят как са организирани папките в директориите;
  • не могат да инсталират сами нови програми на компютрите си;
  • на изпит опитват да преписват от смартфони и таблети, но никога не успяват да намерят вярната информация в мрежата;
  • често се оказват с неработещ телефон поради неплатени сметки, защото на касите на оператора е имало много хора, а те не знаят как да плащат on-line;
  • в неделя вечер обикалят града в търсене на ваучери, отново поради неспособност да заредят телефоните си в интернет;
  • не знаят, че в много от фотографските ателиета може да направиш upload на снимките си, вместо да носиш картата на фотоапарата и да сваляш снимките за печат на място;
  • имат смартфони, но не ползват безплатен WiFi в заведения и градинки, защото абонамента с оператора им не включвал интернет;
  • закъсняват за работа/училище защото объркали и настроили алармата за p.m. вместо a.m, защото не знаят как да зададат 24-часов формат на часовника в телефона си;
  • опитват се да излязат с номера "аз ти пратих е-мейл, ама той явно не е пристигнал";
  • смятат с калкулатор и нанасят цифрите в кутийките на Excel;
  • вместо с PowerPoint правят презентации с Word и после се чудят защо не се вижда добре;
  • никога не са чували за разширения на файловете и не могат да разберат на каква програма е правен doc или xls документ;

...
Викам да спра до тук, не защото не мога да продължа, а защото освен озадачено, взе да ми става и срамно!

09 септември 2012

Летни четива - 2

Наскоро Almaak разви теорията, че прекаляваме с книгите стил фентъзи/научна фантастика и допълни, че за да не затъпеем съвсем, трябва да четем и малко по-различни неща. Мисля, че "Пражкото гробище" на Умберто Еко може да се причисли към тези по-различни неща, макар на моменти историята да звучи доста фантастично!

В тази си книга Еко се е завърнал към любимите си теории за конспирации и тайни общества (които подиграва доста качествено в "Махалото на Фуко"  ) този път с един по-сериозен и подплатен с исторически документи поглед. Получава се една смесица от масони, бомбаджии, йезуити, сатанисти, убийци, тайни агенти, "либерали", революционери...

В книгата се разказва за приключенията на Капитан Симонини - първоначално професионален фалшификатор, в последствие професионален конспиратор и убиец. По страниците на "Пражкото гробище" човек може да срещне някои известни ни от часовете по история и литература личности като Гарибалди, Дюма ("на вид точно като човек от долните класи, какъвто и беше - кожа с маслинов цвят, издадени пълни чувствени устни и глава покрита с къдрава коса като на африкански дивак"), Верн, Драйфус, Фройд ("Зигмунд еврейско име ли е?"), Зола ("доста вулгарен автор"), Пруст ("двадесет и пет годишен педераст, чиито трудове за щастие не са публикувани"), Моне ("мазач - виждал съм една-две от картините му, които гледат на света през гурелясали очи")...

В основата на историята е една мистерия - Симонини се събужда без никакви спомени за случилото се предишния ден. Намира таен коридор в собствената си къща и по него стига до жилището на непознат свещенник, абат Дела Пикола. Между двамата започва една кореспонденция под формата на дневник за отминали събития. Оказва се, че тайният абат също няма спомен за това, което му се е случило в най-близкото минало, но за сметка на това е притеснително добре запознат с най-съкровени тайни на Симонини, съхранявани десетки години. Двамата така и не се срещат, пишат своя общ дневник и ту решават, че са един и същи човек, ту намират доказателства, че това е невъзможно. Междувременно в мазето под къщата Симонини открива тунел, който води в каналите под Париж и в края на който има 4 добре запазени трупа. Единият от тях, според спомените на Симонини, би трябвало да е на абат Дала Пикола...

Животът на Симонини започва в Пиемонт, в една Италия раздирана от борби за власт, люшкаща се между господството на Франция и Австрия. Израснал в къщата на дядо си, силно религиозен и озлобен старец, Симонини от малък научава да мрази всичко и всички. Отношението му към света като цяло следва принципа "Мразя невестулките толкова колкото и евреите", макар да е достатъчно искрен пред себе си за да признае, че никога не е виждал невестулки и почти не познава евреи. Сред обектите на омразата му са евреите, французите, италианците, руснаците, жените, йезуитите, германците... Факт, който значително облекчава живота му, защото го лишава от всякакви скруполи. 

Симонини завършва право и след смъртта на дядо си, по една (щастлива) случайност става майстор-фалшификатор. В началото просто изпълнява поръчки за създаване на договори и завещания със задна дата. Неговите начетеност, въображение и майсторство с писалката обаче му позволяват да стане наемник на тайните служби в няколко европейски държави. Всички имат нужда от човек като него, защото:
"- Един добър таен агент е изгубен ако трябва да се занимава с нещо, което вече се е случило. Нашата работа е първо да го накараме да се случи. Ние изразходваме значителни суми пари за организиране на бунтове по булевардите. За това не е необходимо много - само половин дузина бивши затворници и няколко цивилни полицаи. Ще разрушат няколко ресторанта и един-два бродея, пеейки Марсилезата, ще изгорят няколко бутки, а след това ще се появи униформената полиция и ще арестува всички, след имитация на схватка.
- И каква е целта?
- За да сме сигурни, че гражданите живеят в страх и да убедим всички, че има нужда от прилагането на строги мерки. Ако трябваше да потушаваме истински бунтове, организирани от Господ знае кого, никога нямаше да се справим толкова лесно."

В края на 19ти век всяка държава има своите проблеми. При италанците това са неконтролируемите поддръжници на Гарибалди, карбонарите и републиканеца Джузепе Мазини. За французите пречка са първо противниците на бонапартизма, после противниците на републиката. Германците се опитват със зъби и нокти да получат информация за френската армия и да направят своята непобедима. В Русия проблеми създават наскоро получили свободата си крепостни селяни, от които се очаквало да плащат наеми на помещчиците за ползването на парцели, твърде миниатюрни за да осигурят каквато и да било прехрана. В Рим папата и неговите кардинали усещат, че в резултат на всички тези революции губят почва под краката си и имат нужда да затвърдят позициите си в главите и сърцата на хората.

Идеята, че един начин да "решиш" проблемите си е да намериш враг и постоянно да напомняш на обществото за него явно витае в главите на много от държавните мъже по онова време, независимо от тяхната националност. Евреите се оказват особено подходящи за това, главно поради факта, че в Европа отдавна се въртят легенди за тяхната зловредност - от "ядат християнски деца за закуска" до "те са банкери и лихвари, те държат в ръцете си цялото богатство на света".

" - Но защо преследваш точно евреите?
- Защото в Русия има евреи. Ако живеех в Турция, щях да преследвам арменците!"

Симонии, научен от малък да ненавижда евреите, добре използва тези настрояния за да създаде и разпространи своята теория за съществуването на тяхна тайна конспирация. Силно впечатлен от въведението на книгата на Дюма за граф Калиостро, в която съзцаклятниците се събират една тъмна нощ, в подножето на планината и създават своя пъклен план, Симонини описва среща на ръководните равини в старото и запуснато еврейско гробище в Прага. Там те вземат решение за стъпките, които ще им позволят да завладеят християнския свят. За целта е нужно евреите да станат банкери и да сложат ръка на парите на християните; да станат лекари и използвайки фактът, че болният човек е слаб и склонен да каже всичко на лечителя си, да получат достъп до най-съкровенните им тайни; да наложат своята власт над пролетариата за да контролират революциите; да насърчат браковете между евреи и християни, за да получат власт над техните семейства; да превземат печата за да изкоренят идеите за чест, морал и достойнсто; да разрушат семейството като институция; да разделят училището и религията за да накърнят вярата на децата; да прокарат идеите за всеобщо право на гласуване, за равенство и за прогрес, за да са сигурни, че на власт никога няма да дойдат достойни хора...


Този ръкипис на Симонини се разпространяват из цяла Европа. С ясното съзнание, че са изфабрикувани (някои от "автентичните копия" дори са преправяни по поръчка), от тях се възползват французите, за да държат под контрол еврейските банкери, германците - за да докажат превъзходството на своята раса, руснаците - за да ограничат силата на грамотните и образовани слоеве сред населенето, католическата Църква - за да всява страх сред паството си.

Основен двигател на Симонини при създаването на тези "документи" за плановете на еврейските равини е желанието му да спечели пари, власт и място в обществото. Дълбоко в себе си обаче той вижда себе си като ръката на Провидението, която ще сложи края на цял един народ!

Най-интересното... Не, всъщност най-страшното в книгата е обяснението на Еко в края й. Според бележката на автора, Симонини е единствения измислен герой в цялата книга. Измислен до толкова, до колкото обединява действията на множество други, съвсем истински хора. Всяко от делата и писанията му са действителни - просто са плод на множество по-дребни фигури, които за нуждите на повествованието са събрани заедно в този по-ясен образ. Дори дядото на Симонини, главният виновник за оформяне на същността на героя на книгата, е историческа личност - той е автор на един от първите документирани призиви за разправа с евреите, адресиран до един от видните войнстващи "йезуити" в края на 18ти и началото на 19ти век, родоначалник на теориите за тайните общества.

Според Еко, в крайна сметка ръкописите създадени от историческите Симониновци залягат в основата на т. нар. "Протоколи на мъдреците от Цион", публикувани за първи път в Русия и използвани от Хитлер като основен аргумент за изтреблението на евреите. Въпреки че многократно е доказвано, че тези протоколи са фалшиви и са създадени като компилация от различни литературни измислици, книгата е може би най-издаваната след Библията. Според wikipedia, само Хенри Форд поръчва отпечатването на 500 000 копия от нея!

От край време знам, че книгите на Умберто Еко са трудни за четене. Не можеш да ги завършиш със скоростта, с която четеш други писания, но е задължително да минаваш поне 10тина страници на ден, защото иначе ще забравиш за какво иде реч. Въпреки тежкия стил с много исторически факти, изрази на чужди езици и препратки към други автори, Еко успява да разсее досадата с отделни ... да го наречем бисери! Като тези:

"Най-досадната част на едно убийство е скрването на тялото, което сигурно е причината свещенниците да ни казват да не убиваме, освен в хода на битка, когато телата се оставят на лешоядите."

"Затворите съществуват, за да могат джентълмените да отидат на ресторант без да пострадат." 


"Трябва да престъпиш закона, преди да можеш да му служиш пълноценно. Пази се от полицаи, които са, как да се изразя, твърде чисти. Те са самохвалци."

"По време на американската война между Севера и Юга се появиха подводници, в които моряците вече не умираха от удавяне, а от задушаване; пурите на нашите родители бяха заменени от маломерни тръбички, които изгарят за по-малко от минута, унищожавайки напълно удоволствието от пушенето; а нашите войници вече ядяха развалено месо консервирано в метални кутии.
...
Единственото интересно изобретение в последно време е едно порцеланово приспособление, което ти позволява да се изхождаш докато седиш."

То май е по-добре в случая с тази книга човек да се съсредоточи върху подобни авторски отсроумия, защото иначе рискува да се замисли за някои прекалено сериозни неща. Като например това на какво можем да разчитаме днес, във времето на силно развитите средства за масова комуникация, ако сме успели да си докараме цяла Световна война на базата на фалшиви документи във време, когато единици са четяли вестници и книги, а хората от тайните служби не са разполагали с компютри?

А дали да не взема да си променя подигравателното отношение към идеите за световни конспирации? Абе я моля подайте насам една здравословна доза фентъзи, че много се размислих!

27 август 2012

Летни четива -1

Днес захладня, жълтите листа на дърветата се понесоха с вихрите, а небето се покри с облаци. Реших, че е време да направя рекапитулация на тазгодишните летни четива! Ще карам по ред,  мааалко, по мааалко, защото много ме мързи. Явно закъснял резултат от летните жеги. Или може би проява на здрав оптимизъм и вяра, че те пак ще се върнат!

Това лято книгите ми говореха основно на английски. Неизбежен резултат от любезността на Замаяната гъба , която бе пазарувала литература на летището така, сякаш за последно вижда книжарница!

Като за начало да спомена Майкъл Конъли и една от последните му книги, "Петият свидетел". Тук главен герой е Мики Холър, онзи от "Адвокатът с Линкълна", а историята се вихри из съдебните зали на Лос Анджелис. Хубава, зарибяваща съдебна драма. Човек само може да се възхищава на способността на Конъли да задържа интереса на читателите, въпреки нуждата от постоянни обяснения за същността на американската съдебна система, законите им и ролята на участниците в един процес. Бавната стъпка с която се придвижваше историята беше идеална за създаване на напрежение. Благодарение на това, на моменти успявах напълно да забравя за присъствието на огромните тълпи на плажа в Поморие.  

За съжаление, не всичко, което започва добре, завършва добре! Въпреки обещания на задната корица двоен обрат, краят беше абсолютно клиширан, очакван и дълбоко разочароващ! Е, може би не бива да се сърдя на Конъли, все пак 99% от книгата си струваше и ми помогна да преживея "сивото ежедневие" на претъпканите родни плажове - виковете на продавачите на сладолед, вонята на пот и пръските пясък от преминаващите напреки през хавлията ми.

24 юли 2012

Обществото и неговите спортисти

По-миналата неделя, когато в голямата жега се бях размазала пред телевизора, останах много впечатлена от думите на Мария Гроздева, изречени на церемонията по изпращането на олимпийците, организирана от БНТ. Тя каза нещо такова: „Пожелавам ви тръгвайки си от Лондон, да сте доволни от това, което сте направили и да няма съмнение, че е имало какво още да дадете. На обществото пожелавам да ни посрещнете, така както ни изпращате.”

Предполагам имаше предвид, че обществото не съчувства достатъчно на спортистите, които не са могли да спечелят медал и че се държим твърде грубо с тях, когато губят. Замислих се, че може би е права. Ако някой от тези хора беше мой близък приятел, нямаше да тръгна да недоволствам ако се върне без медал, щях да му съчувствам, да се опитам да го успокоя и насърча, защото на него и без това му е достатъчно тъпо, че е загубил! Започнах да се чуствам почти виновна, че сме толкова гадни към едни хора, само защото не са ни достатъчно близки. Само заради това, че са "публични личности" започваме да си мислим, че имаме право да искаме от тях!

Е, тази вечер докато гледах новините по алтернативната национална телевизия, попаднах на този репортаж , в който се споменава за отпътуването на част от олимпийците. Чувството ми за вина моментално се изпари! Мисля, че имам право да посрещам едни такива хора, по същия начин, по който те отпътуват!


Социалните мрежи


Посегна към врата си, с труд издърпа вкоравените от студа връзки и смъкна натежалата от дъжда наметка. Запрати я със злоба в ъгъла, все едно тя беше виновна за гадния ден. Тръшна се на канапето и затвори очи. Остави гладът и изтощението да се вкопчат един в друг. Изтощението взе превес и вместо да се отправи към кухнята, тя се пресегна към дистанционното. Бързата проверка на малкия брой ефирни програми я убеди, че съпротивата е безсмислена – остави се в ръцете на новинарите, въпреки всичко те си оставаха най малко досадни. Заслуша се в поредния репортаж за задръстванията. Един през друг интервюираните шофьори, пътници в градския транспорт и общински чиновници обясняваха колко непоносим е животът им, как губят часове в опити да стигнат от единия край на града до другия и колко некадърно е направена градската инфраструктура от предишните управници.
- Да им имам проблемите, - измърмори Аги срещу телевизора, - те поне могат да разчитат на това, че къщата им си стои на мястото! Защо не дойдат да ме попитат аз как се чувствам след час лутане между дърветата в такава нощ?
Единственият отговор дойде от Рижо. Стоманено сивата котка се озова в скута й със скок, отърка се в ръката й и взе да мърка. Аги го почеса разсеяно по вратлето и усети как треперещите звуци постепенно я успокояват. В такива моменти забравяше, че не обича котки и винаги е мечтала да има куче. Сдоби се с Рижо под натиска на баба си и нейните приятелки. Да имаш котка било знак на принадлежност, символ на занаята. Какво щели да кажат хората ако срещнат вещица, бродеща из поляните с куче на каишка? Опита се да си представи някоя от възрастните дами, които често посещаваха бабината й къща, на разходка с куче. Кадри, в които кривогледата Севда и превитата на две Кина подтичкват след джавкащи болонки и с найлонова торбичка в ръка почистват след тях, запрепускаха пред очите й. Звъненето на телефона я стресна, точно когато едната истерична космата топка се опита да обезчести крака на случайно преминаващ млад мъж с тъмен костюм и идеално прав ръб на панталона.
- Какво? – изръмжа тя в слушалката, раздразнена от прекъсването. Младежът определено си го биваше!
- Аги! Кога най после ще си купиш GSM? Сигурно си последният човек на континента без мобилен! От два часа се опитваме да се свържем с теб.
- Новите технологии не ми пасват на стила! Колко вещици с мобилен телефон си виждала?
- Единствената вещица, която познавам си ти! Имам предвид не пенсионирана такава.. Имаш идеалната възможност да определяш модните тенденции във вашия занаят! Освен това не е вярно, че вещиците не ползват техника. Баба ти едно време не е имала стационарен телефон, а ние в момента говорим по такъв нали? Пък и това, че отказваш да се вържеш с кабеларка съвсем не означава, че не гледаш телевизия!
- Оххх, стига ми опява! Човек ще реши, че си рекламно лице на някой от мобилните оператори! – сряза я Аги. Май напоследък често режеше приятелките си по този начин, но пък Лида си го просеше! Все пак се опита да смекчи тона. – За какво се обаждаш?
- Оооо, някой май е особено кисел днес!
- Имах ужасен ден! Търчах под дъжда докато станах на кокалче от студ, а успях да вгорча живота само на трима души! Хората напоследък са прекалено кисели и всичките ми усилия отиват на халос...
- Е, работният ден свърши, най-добрият начин да разпуснеш е да дойдеш с нас в пиано бара! Всички момичета се навиха да дойдат, оставаш само ти!
- Охх, не знам, много съм уморена...
- Хайде де, размърдай се малко! Трябва да се социализираш повече! Помисли, това може да се отрази добре на работата ти – ще създадеш повече социални контакти, ще разшириш сферата си на влияние...
- Май работата в този вестник ти идва в повече, ще ме удавиш в клишета!
- Просто си трагична тази вечер! Явно наистина си имала лош ден... Добре, де, последна примамка и те оставям – ще свирят момчетата от „Задънена улица”!
- Ха! Е сега вече съвсем ме разубеди! От както басиста им провали триседмичните ми усилия да го вкарам в устата на жълтата преса като се включи в благотворителна кампания в помощ на жертвите на некачествения силикон, не искам и да чувам за тях!
- Е добре, вдигам ръце от теб! Стой си в къщи и се самосъжалявай.
- Точно така смятам да направя!
- Ще ти звънна утре за кафе ,става ли?
- Става! До утре. И... приятно прекарване!
С голямо усилия на волята Аги се надигна от канапето и тръгна към кухнята. Рижо изрази неудоволствието си от нейната постъпка като клекна на килима и остави върху него голямо мокро петно.
- Рижооо! Омръзнаха ми твоите номера!
Взе парцал от банята, напълни кофата със сапунена вода и се върна в хола да изчисти. Рижо следеше усилията й от любимото си местенце върху телевизора. Когато забеляза погледа й размаха самодоволно опашка.
- Никаква вечеря за теб! – сопна му се Аги, макар сама да знаеше, че няма да изпълни заканата си и да го остави гладен.
Докато търкаше злобно килима и пръскаше сапунена пяна във всички посоки, Аги се замисли за липсата на съчувствие, с което често пъти се сблъскваше при общуването с приятелките си. Всички те се смятаха за много важни с университетските си дипломи и високо отговорните си длъжности. Напоследък забелязваше, че я гледат с насмешка от висотата на тънките си токчета. Насмешка и може би леко съжаление. Бяха обсебени от успехите в работата, втурнали се бяха да правят кариера и не можеха да приемат на сериозно нейните стремежи да се докаже като вещица. Вярно, Аги не можеше да се похвали с много големи успехи...
- Абе да си го кажем честно, направо нищо не правя! Играя си на вещици. Каква вещица съм, щом не мога дори да омаскаря един малоумник, създател на банда с име „Задънена улица”? – запрати парцала в кофата, с което допринесе значително за увеличаване на мокрите петна в хола.
Усети, че очите й започват да парят и в опит да спре напиращите сълзи се вторачи в телевизора. Говорителката й се усмихна приятелски и весело подхвърли:
- А сега една любопитна новина! Според едно ново социологично проучване, доверието на хората към социалните мрежи непрекъснато нараства. Повечето от анкетираните споделят, че техен основен източник на информация са контактите им във facebook...
Аги остана втренчена в екрана, сякаш хипнотизирана от равномерно поклащащата се опашка на Рижо. Улови се, че очаква говорителката всеки момент да кихне, гъделичкана от котката. Тръсна глава, стана от канапето, отиде в стаята и се завря  в гардероба. Дълго ровичка сред нахвърляните на купчини дрехи докато го намери. Върна се в хола стиснала лаптопа, който си купи на старо за рождения ден. Желанието й да се сдобие с новата джаджа беше отстъпило на стремежа й да демонстрира старомодност в съответствие с най-добрите традиции на занаята. Тръшна се на канапето със самодоволна усмивка, отвори лаптопа и намигна към Рижо:
- Знаеш ли, Лида е права, новите технологии са тук, а аз имам нужда да разширя социалния си кръг...

23 юли 2012

Олимпиада

С риск да ме оплюете, ще задам един въпрос, който ме мъчи от вчера!

Кажете ми моля една полза,  която оправдава харченето на 11 МИЛИАРДА лири за провеждането на Олимпиада, при положение, че "хората по света умират от глад"?

Имам предвид някаква смислена полза от това спортно мероприятие, а не неща от рода на подобряване имиджа на политици и/или напълването на джобите на хора от туристическия бизнес, рекламата, медиите, кварталния пивопродавец и т.н....

20 юли 2012

05 юли 2012

Ода за МВР

Знаете ли, че днес е празникът на МВР? Ето, казах ви. Към информацията мисля да добавя и една ода за полицията, която според барда В. Маринов живее само за да ни пази!

Първият ми съзнателен сблъсък с родната (тогава) милиция беше когато бях на 15-16 години. В парка ме нападна един тип. Поборихме се, той видя в далечината хора и се отказа. Аз, леко разтреперана, се възплозвах да отпраша към къщи. По пътя попаднах на конни милиционери. Конете бяха вързани за едни храсти, а униформените се бяха излегнали под дебелите сенки. Когато ме видяха започнаха да ми подсвиркват.

После проимахме полиция. Тя привика съседите на разпит във връзка с жалбата на едно момиче, че младеж от нашия блок я изнасилил. В районното съседите били помолени за повече такт, защото майка му била тяхна колежка.

Когато току пред блока бях нападната от един грамаден съседски пес и кучето ми едва оцеля сблъсъка с него, пак се обадих на полицията. Дойдоха, записаха си, посъветваха майка ми да отиде на лекар и да си вземе свидетелство от съдебния лекар за ухапаната ръка, а после да подаде писмена жалба в райнното. Случката е от преди 4 години. Познайте дали имаме отговор на жалбата? Познайте също дали ходенето до кварталния с цел привличане на вниманието му върху проблема нямаше същия ефект?

Отново в парка, братото беше нападнат от група пишльовци с пистолет и огромно желание да се сдобият с нов, макар и използван мобилен телефон. Когато се опита да обърне внимание на полицията върху странното им хоби, получи отговор "ами ще изпратим човек...".

Вчера отново бях нападната от грамадно зло куче в парка. Моето и този път оцеля, главно поради факта, че вече имам опит, въоражила съм се тежко с един дезодорант и активно пръсках в муцуната му. Пикливата му стопанка, която може би нямаше навършени 20 години, играеше на една поляна с тумба свои връстници, което й даде моралната сила да ме псува на майка и заплашва със саморазправа в продължение на 10 минути. Отново се обадих в полицията. Сигурно няма да се учудите, че когато дойдоха, дори не си направиха труда да слязат от патрулката? Не ме попитаха какво се е случило, стояха и ме гледаха тъпо докато не се сетих, че така ми дават думата. Когато свърших с обясненията, единия въздъхнаха тежко, хвана радиостанцията, съобщи че е дошъл на място, че става дума за "бой между кучета", допълни, че "сигурно вече са нвлезли навътре в парка", подхвърли ми за успокоение, че "ще проверят" и отпрашиха с колата. Хлапетиите продължаваха спокойно да си играят с летящите чинии и кучетата на няма и 300 м от тях.

За това искам да честитя празника на родната полиция, която ни пази! Наздраве! Празнувайте спокойно и не се хабете - ние нали и без друго ви плащаме!

29 юни 2012

Въображението трябва да има спирачки

Мисля, че е крайно време авиокомпаниите да схванат един факт - ВСИЧКИ обичат сандвичи и предлагането на храна в самолета трябва да се ограничи до сервирането на този всепризнат кулинарен шедьовър!

Разбирам желанието на Луфтханза да се грижи за налагането на немския стереотип - кой не обича да се подиграва на немските странности? Смятам обаче, че е по-добре въобще да не предлагаш храна, от колкото да сервираш ледено студена картофена салата, с една самотна кисела краставичка и един омърлушен представител на вида известен по някои географски ширини като Prinskorv, придружени от 2 гризинки! Така де, току виж в името на въпросния стереотип утре на стюардите им се наложи да тръгнат с къси кожени панталонки!

08 юни 2012

Направо си го изпорсихте!

Ужас! Мина цяла седмица, от както влезе в сила забраната за пушене, а аз още не съм се изказала по този злободневен въпрос! Това ще да е резулат от стресиращият ефекта на земетресението, няма друго обяснение! Смятам обаче бързо да поправя този пропуск. В чест на първата седмичнина от забараната нека си го рекна:

Скъпи пушачи! Изпросихте си го!

Не ви ли е хрумвало, че ако бяхте спазвали някои елементарни правила и се бяхте държали възпитано, може би нямаше да се стигне до тук? Да, съгласна съм, не е редно държавата да определя дали аз, пълнолетната личност, ще пуша цигари или не, ще пия алкохол или не, ще ям сладолед или не, ще се разболявам от рак на белия дроб или не, ще хващам цироза на черния дроб или не, ще затлъстявам или не... Това си е мой, личен проблем и само аз имам право да решавам какво да правя с тялото си. Тези покрай вас обаче също имат право да решават какво да правят с телата си. И тук стигам до въпроса за възпитанието. Елементарното възпитание предполага, когато влезете в едно помещение и ви се прииска да запалите цигара да попитате останалите хора дали имат нещо против! И да, това важи и за случаите, когато в дъждовен ден чакате автобуса и внезапно ви връхлети желанието да запалите цигара насред пертъпканата с хора спирка. Ако през всичките тези години се бяхте съобразявали поне малко с желанията на другите, може би сега нямаше открито да ви забранят да се държите така просташки!


Така че, драги пушачи, имам три думи за вас:

Хак ви е!

В цялата тази дандания около въпросната забрана, най-странно ми е поведението на собствениците на заведения. Щели да ги напуснат клиентите, щели да пертърпят големи загуби.. Ама наистина ли вярвате, че забраната да пушат ще възпре любителите на хубавата компания и добрата храна да посетят вашето заведение? А не ви ли е хрумвало, че печалбата ви може и да порасне, ако вместо клиента, палещ цигара от цигара над все същата чаша кафе, влезе човек, който вместо да пуши се съсредоточи върху яденето и пиенето? Може би не сте забелязали също, че много от днешните млади семейства водят отрочетата си по заведенията и влизат само там, където има зали за непушачи. Обърнете внимание - тези хора сега ще станат най-добрите ви клиенти. А от тях можете да спечелите много повече, от колкото от пушача, палещ цигара от цигара върху все същата чаша кафе. Просто защото малко родители биха устояли на писъците на хлапетата, които искат да им поръчат още пържени картофи или още сок, или още десерт!

Да, драги ресторантьори и кафеджии, малко мисъл няма да ви навреди. Стига мрънкахте, ами се хванете на работа. Вместо да се правите на пушкоми, проявете въображение и измислете друг начин да привличате клиенти!

05 юни 2012

Музикална седмица

През изминалата седмица посетих две голеееми музикални събития и някои хора много настояват да пиша за тях. Пък то не е лесно да се пише за музика, особено когато иде реч за толкова различни неща като концерта на Заз и постановката на "Зигфрид" на Вагнер! Щом трябва обаче да взема да се пробвам...


Ще започна по ред на номерата, т.е. със Заз! Заз започна със само 30 мин закъснение, което я издиигна високо в моите очи, особено след като зимата ми се наложи да чакам сънародника й Жан Мишел Жар близо час! Това чакане, в комбинация с мястото ми до пътеката, ми позволи да огледам добре потока от зрители. Изненадах се от разнообразието във външния вид и възрастта на Заз почитателите - от току що родено бебе, опаковано в малко пакетче и сгушено в скута на майка си, до хора в съвсем зряла възраст. Плюс Влади Въргала, дъщерята на инспектор Попов и Цветанка Ризова;-)
А това дребно момиченце, наречено Заз, от къде вади цялата тази енергия??? Да, дори на живо, гласът й е невероятен, песните и са лирични, без да са простовати, а музикантите, с които излезе на сцената бяха истински професионалисти. Това, което ме разби обаче, беше енергията, която излъчваше. Дори при бавните парчета, дори след половин часовия бис. Два часа скача и пя по сцената, от нея лъхаха усмивки. Напълно се раздаде. Ако нещо пречеше (на нея и на нас) това като че ли беше езиковата бариера. Тя много искаше да си говори с нас, ние много искахме да я разбираме, но... Май по-лесно се разбрахме чрез комбинацията пеене-слушане, от колкото при опитите й да ни говори на български и френски! Нали ние българите уж сме франкофони, а французите нали уж са отворени към света и говорят чужди езици ;-)
Трудно ми е да кажа, коя от песните изпълнени по време на концерта ми хареса най много. Да, вярно, зала едно на НДК буквално изригна още при първите нотички на "Je Veux" и този екстаз на публиката нямаше начин да не ме увлече, дори песента да не беше толкова добра. Далеч по-семплото и кратко изпълнението с тибетските молитвени панички обаче също ме разчувства.
Мдааа... Както каза един човек докато се изнизвахме от залата с усмивки на лицата и лек подскок в стъпките, направо е обнадеждаващо, че толкова хора устояват на натиска на чалгата и все още са в състояние да оценят хубавата музика!


Два дни по-късно се отправих на малко по-сериозно и не така емоционално музикално преживяване. "Зигфрид", за разлика от представленията на повечето популярни изпълнители, започна точно на време! От операта така разцепиха секундата, че моето закъснение от 1 минута ми осигуро временно място при ангелчетата. Сигурно за първи път в историята на човечеството представление започва на време и в съответствие със законите на Мърфи, за първи път в моята история аз закъснях!
Казват, че вече трябвало да сме по-американци и винаги да започваме с положителни коментари за дадена изява. Аз обаче не ги почитам много братята от другата страна на Голямата вода и ще оставя хубавото за края. Освен това вече отчетох собствената си издънка със закъснението, мисля, че ми е позволено да кажа 2-3 лоши думи и за Операта! Въпросните издънки на операта бяха технически. Първо затруднение ми причиниха лампичките осветяващи пътечките - светнаха 10 минути след началото на представлението и е цяло щастие, че никой от нас, закъснелите, не полетя през перилата на втория балкон в опитите ни да се ориентираме в тъмната зала. После техничестият персонал се сбълска с проблема със субтитрите. В продължение на половин час на екрана се виждаха българските думички, плюс половин ред от английските. После надписа изчезна изцяло, при това точно когато аз бях започнала да се ориентирам в либретото! Да, вярно, тук е момента да отчета, че ако не бях закъсняла, щях да мога да се сдобия с програма и да прочета историята на първо действие преди да се вдигне завесата... Но все пак! Не е ли редно да си пробват  мултимедията преди представлението, за да се уверят, че текста уцелва точно екрана?
Най много ми бръкна в здравето обаче пустата надуваема топка! Вече споменах в поста си за "Рейнско злато" , колко неприятно впечатление ми направи появата на шумния, святкащ и изцяло не връзващ се с историята булдозер. Сега ни се наложи да слушаме дъъълго време шумното напомпване на плажната топка-земно кълбо, с която си играеше Вотан. Мисля, че ефектът щеше да е значително по-добър ако му я бяха пуснали от някъде вече надута!
До тук с критиките, да преминем към похвалите! Великолепна постановка! За пореден път се убедих, че хората които се занимават с направата на декорите, осветлението и костюмите в България са просто уникално талантливи! Сцената не беше претрупана и декорите оставяха достатъчно "въздух". Фонът за цялото представление се осигуряваше от постоянно присъстващата във всички изиграни до сега части на операта арка на пръстена на Нибелунга. Атмосферата умело се манимулираше от играта със светлините. А горкият Зигфрид (Костадин Андреев) изнесе цялото представление на плещите си без (поне видимо за нас, зиртелите) да му мигне окото. За пояснение на незапознатите със странните представи на Вагнер за времето, операта започна в 6.00 и завърши в 11.30! Ако трябва да посоча любимец обаче, това несъмнено беше джуджето Миме (Красимир Динев)! Мнооого добре си изпя/изигра гадната роля! Чак ми стана жал за него... Не е нужно да казвам, че оркестъра се справиха се идеално, нали? То се подразбира ;-) Просто се чудя как издържаха толкова време!

О, да не порпусна да отчета и някои положителни моменти в организацията! От операта бяха осигурили автобуси до всички части на града, за да могат зрителите да си стигнат успешно до домовете, без да им се налага да си развалят хубавото настроение като общуват с разни разбити тротоари и таксиметрови шофьори! В почивките имахме възможността да се подкрепим с по чаша вино. А всички от персонала, с които имах някакъв контакт бяха безкрайно любезни и отзивчиви!


Е, това е за сега от мен уважаеми меломани. Надявам се не ви вгорчих музикалните преживявания с тези дълги излияния!

15 май 2012

е-благинки

Ровейки из каталога на Амазон любопитният читател може да си намери голям брой съвсем безплатни книги. Вярно, заглавията и картинките на кориците на много от тях носят печата на супер долнопробно порно, но има и такива, които несъмнено заслужават интерес. Амазон предлага на нови автори да публикува в електронен вариант книгите им, с цел проверка на качеството и зарибяване на публика. В последно време западната преса е пълна с примери на такива творци, които са успели по този начин да събудят интереса на читателите и са създали достатъчно голяма вярна аудитория, част от която е склонна да даде пари за да се сдобие с последващите им книги.

Една такава книга е "Призрачното дете" ("The ghost child"). Признавам си без бой, че си я дръпнах защото българското име на автора, Симеон Стойчев (Simeon Stoychev), събуди любопитството ми. Книжката е малка, води се новела и очевидно е написана като въведение в една по-мащабна сага. Предполагам, че влиза в категория фентъзи, защото се намеква за съществуването на хора с по-особени умения, които могат да удължават живота, променят пространството и прогонват смъртта. Стилът на писане много ми допадна  - авторът определено не губи ценно време за да  ни въвежда в обсатновката, мотивите и миналото. Вместо това е вложил доста усилия в описания на настоящето - природата, чувствата и действията на героите. Този начин на писане донякъде прави живота на читателя по-сложен - налага се да продължиш да четеш без много да разбираш какво става, с надеждата, че авторът ще се отблагодари за старанието ти и ще дръпне завесата към края. В случая с "Призрачното дете" нещата сработват! Г-н Стойчев се изявява като един доста добър разказвач - привлича винманието ти, създава напрежение и накрая те оставя с една добре подредена и напълно завършена история.

П. С. Опааа! Май закъснях с рекламата за книгата! Явно интересът и без моята ценна помощ е бил голям, защото бърза проверка в Амазон показва, че е излязла от категорията е-благинки. Цената за Европа е малко над 1 долар.

11 май 2012

Награда за мазохиста

Моето скромно мнение е, че това да гледаш новините, в днешно време, си е абсолютен мазохизъм! Убийства, катастрофи, грабежи, побои, арести, кражби, наводнения, източвания, усвоявания...

Сядаш пред телевизора след дългия работен ден, опъваш си крачката, сипваш си една бира и се настройваш на вълна почивка. В момент на отпускане разбира се си най-податлив на грешки - правиш най-голямата, посягаш към дистанционното и включваш телевизора! А там новини! Текат вечерните емисии, минимум 30 минути криминална хроника, с подробни и картинни описания на трагедии, случили се я по света, я у нас.


Понякога, рядко, но се случва, редовият мазохист и зрител на новините, бива възнаграден за упорството си! Някой изръсва голяма смешка от екрана и бързо изтрива спомена за всички ужасии от изминалия ден! През последните дни това беше съобщението, че Президентът ще ходи в Америка и ще се срещне с представители на разни високо технологични компании, например Сиско. И дори ще говори с Бил Гейтс! По време на срещите си щял да представи родните иновации. Може би нямаше да е толкова смешно, ако не помнех онова любопитно изказване на бившия Министър на регионалното развитие, инженер, за е-мейлите...


Или може би това не е смешка, а поредната трагедия? Което ме подсеща, възможно ли е бирата да има за страничен ефект слухови халюцинации?

Звездата на децата

Както вече споменах преди време, без да искам се сдобих с една електронна книга - Звездата на децата, от цикъла Елизиум. Авторката, Джоан Слончевски (Joan  Slonczewski), е биолог, който комбинира интереса си към микробите с този към космическите полети. Според един преглед на съвременната научна фантастика в списание Fantasy & Science Fiction, тя е една от последните мохиканки на истинската, научната, научна фантастика.

Действието се развива в далечното бъдеще, когато хората са усвоили пътуването със светлинна скорост и са населили доста планети. Всъщност, действието се развива в още по-далечно бъдеще, когато потомците на земните хора, обитаващи различните планети, вече са се отдалечили и променили. Има такива, които живеят кратко, плодят се като зайци, пренаселили са планетата си и тя отвръща на удара им със заболяване, подобно на лудата крава. Други живеят вечно, обитават виртуални пространства и запълват времето си в купуване на планети, създаване на дизайнерски такива и управление на световните финанси. Трети са се самокръстосали с маймуни и приличат на такива. Четвърти са модифицирали себе си така, че са влезли в симбиоза с фотосинтезиращи микроорганизми, живеят под водата и виждат смисъла на живота си в опазването и изучаването на всичко живо. Машините са извоювали правото си да се развиват по посока разум. Хората могат да манипулират телата си така, че да се приспособяват към различни условия за живот. Използват за това почти разумни наноботи, които чрез кръвта достигат до всички клетки, вилзат в тях и ги променят според плана. Основен проблем на хората в бъдещето са липсата на метали, което води след себе си идеологическите дискусии на тема "имаме ли право да унищожаваме цели планети за да се сдобием с тях и какво правим ако на тези планети има разумен живот". 


Деца-колонизатори, членове на религиозна секта, разумни космически станции, учени, политици, авантюристи с контрабандистки наклонности - това са героите на книгата и те се оказват въвлечени в спора за съдбата на планетата Прокарион. Както може да се очаква, за повечето от тях това не е резултат от собственото им желание, а по-скоро стечение на обстоятелствата. Прокарион е открит не много отдавна, но бързо успява да създаде грижи на правителства, учени и предприемачи. Обитателите й са организми, които според нашите представи са едновременно супер допотопни и високо организирани. Това са чуждоземни аналози на нашите бактерии, които обаче са достигнали доста високи нива на развитие и определено имат странно поведение. Бактерио-дърветата растат в правилни редички, бактерио-тревата никога не напуска "определените" й територии, бактерио-животните сякаш следват някакъв много стриктен план-график, а времето се наглася според нуждите на екосистемите. Поведението на Прокарион е толкова странно, че всички се втруват да търсят Господстващия разум. Лошият герой е ексцентричен, самовлюбен и самоуверен милионер, който произвежда машини и мечтае да стане собственик на цялата планета, която за нещастие на обитателите й се оказва доста богата на метали. Добрите герои са движени от не съвсем типични за ролята им подбуди - любопитство, алчност, инат и стремеж да наложат волята си.


Книгата е много приятна за четене - грабна ме още с първите страници и успя да ме изненада. Ако има нещо, което не ми хареса то е, че краят беше малко прибързан. Мисля, че авторката можеше да отложи развръзката с още 20-30 страници - и читателите и книгата щяха да спечелят от това! Големият плюс обаче остава - историята ме изненада! Поне за мен това беше една доста нестандартна книга.

04 май 2012

Когато се той освободи от гръцкото духовенство и от турското иго, то ще бъде свободен политически; а когато се освободи от своята простота и незнание, от своите стари суеверия и допотопни нрави, то той ще бъде свободен и духовно.

Л. Каравелов, в. "Свобода"

20 април 2012

Поколения

На излизане от упражнение пенсионирана асистентка се оплаква от групата, с която се е занимавала през последните 2 часа:

- Там седеше едно момиче, така се е облякло и така е седнало, че цялото му дупе беше голо! А ето тук седеше едно момче, дето през цялото време я гледаше! И аз какво мога да направя? Нито на нея мога да кажа нещо, нито на него! Как може да се обличат така, това е пълна липса на възпитание!

19 април 2012

Параноя

Тази реклама за отслабване ме преследва из мрежата! Намира ме и ми се навира в очите дори когато преглеждам чуждестранната преса!

Дали не се опитват да ми намекнат нещо? КОЙ се опитва да ми каже КАКВО? Хмм...


17 април 2012

"Мила" родна простотия

Тлъст чичка, настанил се гордо в разпадаща се трошка, навлиза с бясна скорост в еднопосочна улица от грешната страна като те принуждава да се отместиш със скок в съседната локва. Подминавайки ти тегли една тлъста и сочна, заради това, че се движиш по платното. След което спокойно се намества на единственото свободно от коли място на тротоара.
***
Добре облечена дама на средна възраст застава зад теб на опашката пред касата и започва да те блъска в гърба. Позиционираш  ребрата си по-далеч от ръба на кошницата й, което предизвиква брутална вербална атака. Липсата на желания отговор, а именно осигуряване на незабавен достъп до касата, предизвиква у нея толкова мощен пристъп на гняв, че пуска кошницата и започва с две ръце да те изблъсква извън магазина.
***
Млада майка те напада с шамари и ругатни заради това, че отрочето й се е блъснало в теб, докато е търчало като обезумяло из градинката.
***
Стара жена обикаля полянката пред блока и бере лалетата, които някой е засадил за всеобща радост. На забележката ти, че в магазина продават букети и може да си вземе от там тя отговаря с жалното "Ами то тук нищо не е останало!"
***
Загрижена съседка ти вдига скандал, че кучето цапа градинката пред блока. Обясненията ти, че винаги почистваш след него са приети с присмех и назидателното "Аз знам, че ще нацапа, ама нямам време да изчакам да видя"! Замисляш се сериозно дали да не я цапнеш по носа с благоуханната торбичка.
***
Нагиздена девойка седи в автобуса с тапи в ушите, а добре подкованият й крака те рита в пищяла в такт с музиката. Ритъмът не се мени в продължение на 5 спирки, а твоите злобни погледи и опитите да вържеш краката си на фльонга за да избегнеш шутовете биват напълно пренебрегнати.
***
Ректорът посреща посетители в кабинета си с крака на бюрото и разпасана риза, така че всеки да се наслади на аромата на чорапите му и на гледката на преливащото му шкембе.
***
Мърляв тип с леко малоумен вид разхожда без каишка агресивното си куче. Всеки път, когато то нападне други четириноги, той започва да го рита в израз на възмущение и бурно изразява изненадата си от постъпката му.
***
Баба завежда внучето си на въртележките в парка. Докато то се забавлява, тя прави две крачки в страни, грижливо смачква опаковката от закуската му и я хвърля в тревата на 2 метра от кошчето за боклук.
***
Министър председателят обвинява родителите на болни деца, за които държавата все няма пари, в чуждопоклонничество.
***
През ден почистваш сандъчетата с цветя на балокна от фасовете на съседите от горните етажи.
***
Изриваш снега пред входа и след половин час забелязваш, че някой авто талибан се е паркирал точно на почистеното.

Онзи лаф за смяна на чипа на българите винаги ми се е струвал съвсем на място!


06 април 2012

Kindle и аз

Някой да  не е разбрал, че получих Kindle за Коледа???  Е, ако има такива чувствайте се информирани - получих Kindle като коледен подарък!

Сега, близо 4 месеца по-късно, смятам, че съм достатъчно подготвена да присъединя към  изказващите се по въпроса за Kindle и има ли той почва у нас.

Такаа... Значи. Получих за Коледа един Kindle и това беше ГОЛЯМА изненада! Никога не съм изявявала желание да притежавам такова нещо защото мразя да чета от екрана на компютъра. Всеки път когато съм пробвала да чета някоя книга в електронен вариант съм оставала с едно такова гадно усещане на неудовлетвореност. На ръцете ми им липсва допира с истинската хартия, носът ми регистрира отсъствието на характерни книжни аромати, очите ми страдат от послесветене, а мозъка ми е толкова ангажиран с некадърното форматиране, че не може да отдели на текста полагащото му се внимание.

Разбира се, бях се заглеждала в многобройните реклами на е-четци, но не бях виждала такъв на живо и никога не ми бе хрумвало да се опитам да се сдобия с техен представител. За това подходих към новата си придобивка с много смесени чувства - едновременно искрено зарадвана от новата джаджа (обичам електронните джаджи, не мога да не си го призная) и леко подозрителна по въпроса за приложимостта й.

Хубави неща, които направиха впечатление на моите:
  • очи - екранът е много приятен за очите. Има достатъчен контраст, но без много отблясъци. Е, не е съвсем без, но това надали е възможно - все пак не е направен от хартия, а от стъкло. Не съм го пробвала на слънце, но на лампа няма никакъв проблем. Трябва да отбележа, че бялото не е съвсем бяло, а черното не е съвсем черно, но това не дразни, по-скоро навява малко ретро усещане - като избледнели страници на стара книга или вестник. Мда, това е-мастило е доста хитро изобретение!
  • пръсти - самия четец е доста симпатичен на пипане. Моят е сивичък, същият като на картинката, което в съчетание с мекото усещане на пластмасата ме навежда на мисълта за някои видове сивкави домашни любимци. Виждала съм и бели, които може би изглеждат по-лъскаво (подозирам, че са създадени защото от Amazon разчитат на подсъзнателна асоциация с белите неща на Apple), но пък сивото пасва повече на онова ретро усещане, за което споменах по-горе. Бутоните на клавиатурата са малки, но аз нямам проблеми да си напасна пръстите върху тях. Клавишите за разлистване на страниците не щракат като ги натиснеш и са много удобно разположени от двете страни, така че с която и ръка да държиш книгата лесно можеш да прелистиш напред и назад
  • уши - да, уши. Kindle-то пее и говори! Моделът Kindle keyboard или както още е известен в юзърските среди, Kindle 3, позволява на стопанина си да си качи mp3 файлове и да ги слуша (със слушалки или без) докато чете. Хитро е да можеш да си подбереш музика, която да пасва на книгата и настроението ти и  да се наслаждаваш на двете едновременно. Kindle може също и да се прави на аудио книга - гласовете (мъжки или женски по избор) са мааалко изкуствени, но липсата на изразителност не дразни много, по скоро весели. Не бих казала ,че ще се възползвам много от тази му способност, по-скоро я приемам като развлечение. Много е занимателно например да се опиташ да го накараш да чете на български. Чува се следното "Dot, dot, dot, dot, dot, dot, question mark. Dot, dot, dot, dot, dot, dot,full stop."
Други хубави възможности са:
  • позволява да си водиш бележки - когато ти хареса някоя мисъл можеш да си я подчертаеш или да прибавиш към нея собствените мисли. Нещата които си си отбелязал се запазват в отделен файл, който може да се свали през USB-то в случай, че имаш нужда от него след като си спрял да четеш. В тази връзка да спомена, че има нещо наречено Public highlights - докато четеш можеш да провериш кои пасажи са отбелязани от други хора. Това разбира се работи само ако си купиш оригинална е-книга от Амазон. Ако дадеш позволение, твоите подчертавки също може да влязат в базата данни.
  • чете pdf файлове - това ми дойдо мнооого добре, защото нямам хартиено ръководство на фотоапарата, дразнеше ме варианта да го разглеждам на екрана (идва къде 200 страници) и в резултат на това имах проблеми с разните му настройки на снимачката.
  • чете txt файлове - това значи, че можеш да си качиш всеки личен документ, да си го носиш и четеш, да слагаш забележки и да си водиш записки.
  • има връзка с интернет и социалните мрежи - първото значи, че при спешност можеш да си провериш пощата, да влезеш в час с най-последните новини (в случай, че си се отплеснал да четеш с часове и си загубил връзка с реалния свят) или да направиш справка за нещо прочетено в книгата. Второто значи, че имаш възможността моментално да туитнеш/споделиш във facebook нещо от прочетеното, което ти е направило впечатление.
  • батериите се държат добре -  от Коледа насам съм го зареждала само 4 пъти, последният от които беше онзи ден. Разбира се, живота им зависи от това колко четеш и колко ползваш интернет.
  • може да качваш книгите през USBто или да си ги пратиш на личния kindle.com е-мейл, който ти приписват при регистрацията. Ако направиш второто, документите ще бъдат доставени в четеца при следващото пускане на Wi-Fi-то като освен това копие от тях ще се пази на личната ти Амазон сметка.  Ако синхронизираш редовно Kindle-то, Амазон ще запомни и до къде си стигнал в съответната книга.
Има и някои не толкова хубави неща:
  • макар да показва български буквички не е кирилизиран, което затруднява търсенето и те принуждава да си водиш бележки на шльокавица (или на английски/немски/френски ако си чак такъв ентусиаст и радетел на чистите езици).
  • това с търсенето е малко досадно по принцип и е едно от нещата, които правят Kindle доста по-лош от една нормална книга. Ако искаш да се върнеш назад за да провериш нещо (понеже си заплес и в устрема да разбереш какво става по нататък пропускаш детайли) трябва да използваш търсачката вместо просто да прелистиш. При прелистването рискуваш да се загубиш ако нямаш оригинално форматирана mobi  книга, защото тя няма страници, а нещо наречено locations. Location-ите са нещо странно, което някои дефинират с брой битове, други с брой думи. Предполагам, че са подходящи за служебна употреба, но не и за читателска, понеже докато четеш на страницата никога не се вижда в коя позиция си. Така, ако искаш да прелистиш назад или (или в случай, че си малко чалнат и бързаш да разбереш как свършват нещата) напред имаш две възможности - да поставиш bookmark на страницата, до която си стигнал или да отвориш падащото меню, където пише до кой location си стигнал, да запомниш цифричките (броят им бързо надминава лимитът на моята памет) и да ги въведеш в търсачката, когато искаш да се върнеш обратно. 
  • страниците се пренареждат - както казах аз държа на "добрия" формат на страницата. В това влиза и изискването страницата да изглежда ВИНАГИ по един и същи начин. Ако знам, че съм оставила главния герой да прескача яма с отровни змии в края на втори параграф, бих искала след като порверя в Wikipedia дали въпросните змии се срещат в България, да го намеря пак там - в края на втори параграф. За съжаление това не винаги е така, твърде често страниците се пренареждат. Изведнаж ямата със змии се качва в края на първи параграф, което може да доведе до неприятни инциденти и е неприемливо от гледна точка сигурността на читателите.
  • Амазон цака неамериканските потребители с цените на книгите. Когато регистрирах своя четец отбелязах, че живея в България, което поне на теория ме връзва с американския Амазон. На тероия но не и на практика. Когато вляза със своето име и парола веднага се зареждата amazon.com, с едни много пирятни цени на книгите. Когато обаче се опитам да ги купя, цената веднага се пормея. Разбира се в посока нагоре! Подозирам, че това е заради ДДС - чела съм, че Amazon начислява проценти за него само в 4 от всичките американски щати и вероятно цените на страницата им са без включен данък. Форумци обясняват, че освен това Амазон взима 2 долара за всяка за wireless доставка извън САЩ, въпреки твърденията им, че услугата е безплатно. Интересното е, че когато вляза на страницата им виждам съобщение - Амазон вече предлага книги и в Европа, за да пазарувате в евро отидете на amazon.de. Цените в еврото в немския амазон също са по-добри от тези, които американския предлага на мен, регистрирания в България читател на електронни книги. За да се регистрирам там обаче трябва да знам немски и да имам немски адрес. И двете неудобства разбира се са преодолими. Лошото е, че ако въведеш няколко пъти не немска кредитна карта от Амазон щели да те отсвирят и да те посъветват да се пререгистрираш. Поне така твърдят форумците. Опитах се да разбера на какво се дължи разликата в цените. Оказва се, че е-книгите попадат в сива зона на европейското законодателство. В цивилизованите европейски държави (т.е. почти всички освен България) книгите са с по-ниско ДДС от другите стоки. Законите на ЕС обаче забранявали това да важи за електронните им посестрими. Нещо, което предизвиква толкова сериозно недоволство във Франция и Великобритания, че се очаква да отпадне в близките 2 години. Тъй като в момента пещерните правила за е-книгите са в сила, всички европейски Амазон версии са регистирарни в Люксембург - държава, която позволява да се слага значително по-ниско ДДС за електронни книги. Така всички европейски книги в магазина им всъщност са на люксембургски цени. Остава въпроса защо Амазон не отчита факта, че България е в Европа и не ми позволява безпрепятствено да пазарувам от английската, немската или френската им страница... Може би и тях ги тормози въпроса за нашата цивилизованост?
  • Всъщност Амазон цака и с други неща. В САЩ например потребителите на този четец могат да си купят и други приложения като игри, календари, варианти на notepad и др. Не че екранът на Kindle е особено подходящ за игри и не че читателите биха искали да си хабят батериите с това...
Разни други:
  • добре е стопанинът на Kindle да го защити с парола. Особено ако често купува в Amazon и е запазил детайлите на кредитната си карта на страница им. Kindle има директен достъп до пазара на книги и само с едно щракване може да си напазаруваш нещо.
  • може да се абонираш за вестници и списания. Повечето такива предлагат безплатен двуседмичен пробен период, някои от които са безплатни. Тези с безплатния пробен период изискват повишено внимание! За абонамента задължително трябва да въведеш кредитна карта и ако след изтичането на 2те седмици не отмениш поръчката издателите автоматично почват да теглят от нея. Аз например веднага се абонирах за съвсем безплатното съкратено издание на "Fantasy & Science fiction", което излиза на 2 месеца. Това в последствие ми изигра лош номер! Миналият месец попаднах на статия посветена на двама "hard core sci-fi автори", която ме зариби до толкова, че ме накара да потърся в Kindle Shop техните книги за да проверя цени и да прочета отзиви на други читатели. Щракайки напред назад без да искам натиснах бутона Buy. Зареди се екран с текст "Поздравляния за покупката, книгата ви ще бъде доставена всеки момент". Мда, определено не очаквах, че няма да искат от мен да потвърдя желанието си за покупка. И да, книгата бе доставена един момент по-късно. Е, извадих късмет, че си струваше! Може да напиша за нея някой друг път... Вината разбира се е изцяло на списание "Fantasy &Science fiction"! Уж безплатно пък искат кредитна карта за абонамент. Забравяш да я изтриеш и хоп, без да искаш натискаш бутона Buy... Както можете да се досетите, 2 момента след получаването на непредвидено закупената книга, информацията за кредитната ми карта бе изтрита от базата данни на Амазон !
  • до тук не спомех безплатните книги! Фактът, че Kindle приема pdf и txt формати много силно улеснява достъпа до книги. До колкото разбирам вече има безплатни програми, които могат да конвертират Epub в mobi или txt. Мисля скоро да ги пробвам, защото от днес има нова книжарница за електронни книги на Виваком и Сиела, в която повечето предлагани книги са в този формат. Добри източници на литературни хубавинки  са Гутенберг  или Читанка. Има и други, но повечето са препечатки от тях. В общи линии mobi файловете на Гутенберг си ги бива, но още не съм намерила как да изтрия множеството страници с юридическа информация в края им. Това не е кой знае какъв проблем, просто ти създава усещането ,че има още страници от книгата, защото линийката която показва колко си прочел седи на 87%, пък се оказва, че тя е свършила. Освен това лесно се преодолява ако човек си вземе txt файла и предварително го редактира на компютъра. За съжаление книгите им не винаги са добре форматирани -  би било чудесно ако си направят заглавията по-големи например и ги сложат на отделна страница например, или подравнят текста от ляво и от дясно. Същите неща дразнят и във файловете свалени от Читанката, с тази разлика, че последните обикновено са пълни и с правописни, стилови и граматични грешки. Да не говорим за недомислиците в превода! Да, знам за харизания кон, знам и че много хора държат повече на съдържанието и не ги интересува формата. Аз за съжаление се вълнувам от качеството както на текста така и на външния вид, и когато той не пасва на изискванията ми, книгата губи част от очарованието си.
Заключение? Kidnle е една много разумна и полезна придобивка, а когато е получен като подарък, усещането е още по-приятно! ;-) Мога обаче от сега да предупредя, че нямам намерение (за сега) да слагам край на книжната библиотека в къщи! Със сигурност ще си запазя и правото да продължа да си купувам хартиени книги - поне от тези, които  НАИСТИНА са ми харесали! Хващам се обаче, че завиждам на хората, които прекарват дълго време в градския транспорт и могат да се насладят напълно на електронните четци на път до работното си място! За движещите се с кракомобил по-подходящи все пак са ауидио книгите и mp3-ките;-)

За сега толкова от мен по този жизнено важен читателски въпрос. Ако се сетя нещо друго ще запълня празнините по-късно!

28 март 2012

Рекламни недомислици

Имам няколко въпроса и се чудя дали някой може да ми даде отговор на тях! Дали хората, които правят реклами, някога гледат готовите си "творби"? Дали се замислят за връзката между думите, изреченията и образите, които са подбрали? Дали въобще преценяват по някакъв критерий крайният ефект на съответното клипче? А хората, които са поръчали рекламата с кой акъл плащат за такива глупости?!? Може би разчитат на принципа, че "няма лоша реклама"? Подозирам, че ако все пак някой може да отговори на тези въпроси, четири пъти ще чуя не и един път да. Иначе надали щеше да има бисери като тези:

Загорка - най-новата им реклама завършва с "Когато целият свят казва Не, ние българите казваме Да. Загорка". Това като как да го тълкувам? Бирата ви е толкова скапана, че само ние българите я пием, при това по-скоро напук, а не защото ни е по вкуса?

Да споменавам ли за малоумието наречено реклама на списание "За хората", което тече по радиата? "Сега ще чуете 9тата симфония на Бетовен без Бетовен". След половин минута тишина идва прозрението, че "Музиката е нищо без хората"...  

Министерство на Здравеопазването прави опит да ги конкурира с програмата си за ограмотяване. Информират ни, че солта е много вредна за нашето здраве, показват ни страшни кадри на хора с инфаркт и накрая почти ни докарват по един с призива "Не сипвайте сол в здравето си". Това, драги авторе, да не би да е опит за директен превод на някакъв чуждестранен идиом? Защото за българска реклама по би вървяло предпоследното изречение, според което солта ще ни излезе солено. С малко повече мисъл клипът щеше да стане хем по смислен, хем по кратък.

През последните седмици много се радвам и на заставката на предаването "Референдум" по БНТ. На фона на сменящите се лица на политици, глас зад кадър изрежда думички, които трябва да ни дадат идея за съдържанието на предаването - проблем, икономика, политика, идеи, дискусии...  Така кадри с физиономията на Премиерът Слънце се явяват илюстрация на Проблема. Седя си пред телевизора, гледам и си представям как ББ си седи пред телевизора, гледа, нещо в главата му превключва, вдига телефона и казва 2-3 думи на Вяра Анкова...

01 март 2012

Нещата от живота

Онзи ден прочетох, че решение на всеки един житейски проблем, с който бихме могли да се сблъскаме ние, обитателите на "първия свят", може да се намери в "Приятели", "Сексът и градът" и/или "Фрейзър". Мога да гласувам за това твърдени с 1 ръка и половина. Половината е заради "Сексът и градът". Въпреки добрите си попадения, този сериал на моменти ми идваше мааалко в повече.

От трите горепосочени най-малко познат ми е "Фрейзър". От което предполагам съм загубила много. Циничното отношение към живота, което предлагат авторите му, е светъл лъч в сивото ежедневие! Може би ще се сваля някой и друг епизод, преди да се е развихрила АКТА...

А преди време споделих с един познат, че всеки път като видя Фрейзър се сещам за него. Имах предвид, че този сериал му беше любим. Може би трябваше да обясня, че не виждам Фрейзър в негово лице. От тогава загубих контакт с него. Сигурно се е засегнал!

Като заговорих за сериали, през последните седмици станах "голям фен" на телевизия 7 дни. Имам предвид разбира се, че докато вечерям следя старите епизоди на "Двама мъже и половина". Не ме разбирате погрешно, нали? Това, че използвах думата "фен" не значи, че внезапно съм започнала да си падам по Бареков или предавания от рода на "Пред банята" !
Пу, пу, пази Боже!

Какво всъщност исках да кажа? А да, Честита баба Марта на всички! Нея не я споменават нито в "Приятели", нито в "Сексът и градът", нито във "Фрейзър"! И ний сме дали нещо на света!