В заключение

- В заключение, Ваша чест, бих искал още веднъж да подчертая очевидното – клиентката ми не е нарушила нито един закон! Гражданският кодекс вменява задължение за употреба на невро-импланти при изпълнение на служебните задължения единствено на работещите в сигурността, здравните грижи и транспорта. С цялата си мъдрост, законодателят позволява на всички останали членове на нашето общество да активират имплантите единствено въз основа на личните си предпочитания и разбирания. Нещо повече, това е въпрос на лична свобода, която ние сме длъжни да…

- Колега, спестете ми тези изблиците на патос и говорете по същество!

Прав беше, прекалено много се вживявах в този случай и това започваше да си личи. Не очаквах едно толкова рутинно дело да ми създаде проблеми, но не бях предвидил ефекта, който то оказваше върху семейството ми! Вече седмици наред, почти всяка вечер, слушах тирадите на жена си за това колко опасни са невро-мрежите „за обществото и за индивида“. Като се замисля, май не проявяваше особен интерес към добруването на последния…

Фактът, че именно аз бях избран от съдружниците да защитавам жена, обвинена в отказ от употреба на прокси-мрежа, я докара до почти маниакална възбуда. Като че ли се чувстваше длъжна да ме информира подробно за историята на невро-имплантите, за това как работят, какви възможности имат. Не можеше да ѝ се отрече, че беше добре подготвена! Подозирам че именно тя беше причината да получа делото. Не мога да се самозалъгвам, позициите на жена ми по въпроса бяха добре известни в кантората  – не един и двама колеги пазеха болезнени спомени от сблъсъка си с тях…

Във всеки случай познанията ѝ наистина ми помогнаха да се подготвя по-добре. От нея научих кога и как са създадени прокси-мрежите, какъв е принципа им на работа. Разбира се, всеки знае, че се управляват от миниатюрните чипове, които ни инжектират когато навършим пълнолетие. Малко са обаче онези, които разбират как точно се осъществява връзката между чипа и нервната система. Още ме побиват тръпки като си припомня образното ѝ описание за това как, след инжектирането му, от него изпълзели хиляди нано-боти, които са се настанили в мозъка ми! До колкото успях да схвана от щедро поръсените ѝ с технически термини обяснения, целта на гадинките била да „овладеят ключови мозъчни центрове“, които събират информация от сетивата, обработват я и подават импулси към мускулите. С помощта на чипа и подчинените му нано-боти, тялото ми може да реагира по най-добрия възможен начин във всяка обстановка. Разбира се, идеята на прокси-мрежите бе добре известна на всички. Всеки гражданин навършил пълнолетие имаше право да усъвършенства тялото си с тяхна помощ. Повечето от нас ги използваха за да свършват по-бързо и лесно ежедневните си задължения – излизаш от вкъщи на „автопилот“ и докато се разсънваш в автобуса или преглеждаш новините, подобрената ти нервна система вече те е завела до работното място. Освен ако не забравиш да я включиш и дремейки не се озовеш под колелата на нечий автомобил, както едва не направих само преди седмица…

Жена ми мразеше невро-имплантите с почти религиозен плам. Смяташе, че ни правят зависими, че ни изнежват, че пречат на хората да следват „естествения път на своето развитие“. В началото на връзката ни намирах тази нейна отделеност на анти-прокси каузата за чаровна. Ходех с нея на семинари и сбирки със съмишленици, опитвах се да я разбера. Често правех опити да я предизвикам като повдигах въпроса за това колко независими са възрастните ѝ родители именно благодарение на невро-имплантите. След това се отказах да я дразня – удоволствието от това да доказвам пред нея, че нещата не са само черни или бели, не можеше да компенсира напрежението от избухванията й. Успокоявах се с мисълта, че щом тя, най-отявленият противник на имплантите, отчита че те са „най-голямото постижение на био-инженерството“, значи съм добър адвокат!

Всичко това трябваше да ме направи най-перфектния защитник в настоящия случай! Знаех аргументите на „противниковата страна“, имах изградена стратегия за това как да ги оборя. Въпреки това обаче се чувствах изстискан и адски неподготвен. Без съмнение изтощението от последните дни си казваше думата. Последното нещо от което имах нужда в деня преди пледоариите беше появата на брат ми! С неговия десет-годишен стаж в пожарната, той беше сред най-пламенните защитници на невро-имплантите. Все пак, те бяха спасявали живота му в не една и две критични ситуации… Той е от хората, които никога не изключват чипа - твърди, че един пожарникар е длъжен винаги да бъде в готовност. Подозирам, че дойде на вечеря за да се опита да ми повлияе. Може би смяташе, че е длъжен да ме запознае с мнението на срещуположната страна. В името на справедливостта! Разправията, който се разрази след втората чаша вино беше страховита. Опитът ми да ги успокоя завърши с това, че брат ми затръшна входната врата, а жена ми тази на спалнята! Справедливост…

С върховно усилие се откъснах от милата домашна сцена и направих опит да се концентрирам върху записките си.

- Извинете, Ваша чест, ще се опитам да изложа аргументите си по-обективно. С цялата си мъдрост, законодателят позволява на онези членове на нашето общество, от чиято работа не зависи живота и здравето на околните, да активират имплантите въз основа на личните си предпочитания и разбирания. Например, хората на изкуството държат на своята спонтанност, на правото си да реагират по свой индивидуален начин на света. Моята клиентка също е творец. Като главен готвач в един толкова известен ресторант, тя е ценена именно заради своята индивидуалност– всяка порция е уникална, защото носи в себе си частица от настроението на готвача, от неговите мисли и чувства. Тя е неговата интерпретация на заобикалящия го свят!

- Ваша чест, мисля, че всички ще се съгласят, че непремереното трепване на ръката при един полицай може застраши живота на човек. При готвача обаче, то придава характер! Ако уважаемият съд задължи клиентката ми да използва невро-мрежите в своята работа, това ще създаде прецедент, който ще има опасни последици! Ако тръгнем по този път, ако задължим един готвач да работи винаги под контрола на електронен чип, кое ще попречи това изискване да се прехвърли към работещите в други сфери на нашия живот? Къде точно ще теглим чертата, при учителите, политиците? Или при юристите?

Фактът, че залата избухна в ръкопляскане, не се понрави много на съдията. Съдия Григоров беше от онези хора, които могат да се срещнат в старите романи – сухият намръщен старец, който мрази всичко и всички. Киселият му поглед ми показа, че не е разбрал и дума от това, което казах. Твърде късно усетих, че тонът на пледоарията ми май не беше подходящ за този състав на съда, а реакцията на присъстващите определено не беше в моя полза. Ударът на чукчето, което извести почивка, прозвуча злокобно.

***

- Поради големия интерес, който предизвика настоящето дело, аз се чувствам длъжен да обясня осъдителното решение на съда, – след почивката настроението на съдия Григоров внезапно се беше подобрило. Той стоеше изправен на катедрата и оглеждаше бавно присъстващите в залата с едва прикрита усмивка. Държеше пред себе си ситно изписан лист хартия, но не бързаше да се върне към него. Продължаваше да движи очи от човек на човек, сякаш искаше да покаже на всеки, че присъствието му е забелязано. – Както колегата адвокат посочи, Гражданският кодекс задължава всички индивиди ангажирани по един или друг начин със сигурността да употребяват невро-импланти при изпълнение на служебните си задължения. В днешно време, сигурността на гражданите е приоритет на нашето общество. Не е необходимо да влизам в подробности, сигурен съм, че присъстващите в тази зала са част от онази будна група граждани, които следят отблизо събитията от последните месеци. Активизирането на анонимни терористични групи, които са си поставили безумната задача да сринат устоите на нашето общество, представлява особено сериозна заплаха. Свидетели сме на множество кървави атентати, които преобърнаха живота на мнозина. Атентати, които касаят не само лично засегнатите от трагедията, а неизменно влияят на обществото като създават настроения на страх и безпомощност. Всички ние, включително и този съд, сме длъжни да подпомогнем властите в опита им да върнат на гражданите чувството за сигурност. Задължение, което е трудно изпълнимо, защото обществото ни, поради своята откритост и свобода, е уязвимо в много отношения. Може би сега е момента всички ние да се запитаме - няма ли да е много по-лесно и реалистично, ако вместо да ограничаваме последствията от терористичните атаки, ние попречим на извършването им? Да ограничим възможностите на терористите да ни наранят още преди да са опитали? Всички вие оценихте по достойнство пледоарията на защитата. Колегата прозвуча много убедително защото за всеки от нас храната е олицетворение на живот. Стъпвайки в ресторанта, сядайки на масата, всеки един от нас поставя в ръцете на готвача живота си. Това поставя работещите в тази професия в едно специално положение - приготвяйки храната ни, те получават власт над нашия живот! Ние, като общество, не можем да си позволим да гледаме безотговорно на труда им. Всяко грешно движение, както се изрази колегата, има отношение към нашето здраве. Също като полицаите и войниците, също като лекарите, готвачите са призвани да бдят над нашата сигурност. Употребата на невро-импланти в работата им ще гарантира това! Убеден съм, че здравомислещите представители на професията ще оценят днешното решение на съда – то ще предпази гилдията от заплахата да бъде инфилтрирана от терористи!

***

Пред погледа ми отново и отново изплуваше ехидната усмивчица на съдия Григоров. „Колега, спестете ми тези изблиците на патос“! Гадното копеле ме унизи пред цялата зала! Така нагло посочи защитната ми реч като аргумент в полза на осъдителната присъда! След като съда обяви решението си, не се прибрах в къщи. Нямах сили да се изправя пред обвинителния поглед на жена ми. Обадих се за да ѝ кажа, че ще остана до късно в офиса за да започна веднага работа по обжалването и най-вероятно ще преспя в кабинета. Разбира се, това не беше толкова спешно и разбира се, даже не опитах да работя. Исках да остана сам. В компанията на онази бутилка, пълна почти до горе с течност с мек кехлибарен цвят...

Благодарение на това усамотение, сега имах усещане, че главата ми ще се пръсне, а само след половин час ми предстоеше среща със съдружниците. Традиционното обсъждане на заседанията на съда от предния ден!

- Мамка му! – ударих с ръка по масата, в опита да изгоня чувствата на срам и яд.

- Тежка нощ? – не бях забелязал кога секретарката се е вмъкнала в кабинета ми. – Мисля, че имам нещо, което ще те разведри!

Остави внимателно пред мен чаша димящо кафе. Черно, без захар. Също толкова грижовно постави до него таблета си. Присвих очи пред блясъка на екрана. Заглавието, с дебели черни букви, ме накара да се изправя:

Съдия Григоров, убит от терористи само час след произнасяне на последната си присъда!!!

Грабнах таблета и впих очите в уводната част на статията:

Снощи, около 18:00, само час след произнасяне на последната си присъда, съдия Григоров посетил в компанията на свои приятели известен ресторант в центъра. По средата на предястието, съдията се е почувствал зле. Персоналът е повикал спешна помощ, но лекарският екип пристигнал твърде късно. Според официалните власти, смъртта е причинена от отравяне с гъби. Източник от полицията, пожелал да остане анонимен, сподели, че невро-имплантите на персонала работещ в кухнята на заведението са били подложени на хакерска атака от неизвестна анти-прокси групировка. Да припомним на читателите, че последното дело на съдя Григоров...

Социалните мрежи

Посегна към врата си, с труд издърпа вкоравените от студа връзки и смъкна натежалата от дъжда наметка. Запрати я със злоба в ъгъла, все едно тя беше виновна за гадния ден. Тръшна се на канапето и затвори очи. Остави гладът и изтощението да се вкопчат един в друг. Изтощението взе превес и вместо да се отправи към кухнята, тя се пресегна към дистанционното. Бързата проверка на малкия брой ефирни програми я убеди, че съпротивата е безсмислена – остави се в ръцете на новинарите, въпреки всичко те си оставаха най малко досадни. Заслуша се в поредния репортаж за задръстванията. Един през друг интервюираните шофьори, пътници в градския транспорт и общински чиновници обясняваха колко непоносим е животът им, как губят часове в опити да стигнат от единия край на града до другия и колко некадърно е направена градската инфраструктура от предишните управници.

- Да им имам проблемите, - измърмори Аги срещу телевизора, - те поне могат да разчитат на това, че къщата им си стои на мястото! Защо не дойдат да ме попитат аз как се чувствам след час лутане между дърветата в такава нощ?

Единственият отговор дойде от Рижо. Стоманено сивата котка се озова в скута й със скок, отърка се в ръката й и взе да мърка. Аги го почеса разсеяно по вратлето и усети как треперещите звуци постепенно я успокояват. В такива моменти забравяше, че не обича котки и винаги е мечтала да има куче. Сдоби се с Рижо под натиска на баба си и нейните приятелки. Да имаш котка било знак на принадлежност, символ на занаята. Какво щели да кажат хората ако срещнат вещица, бродеща из поляните с куче на каишка? Опита се да си представи някоя от възрастните дами, които често посещаваха бабината й къща, на разходка с куче. Кадри, в които кривогледата Севда и превитата на две Кина подтичкват след джавкащи болонки и с найлонова торбичка в ръка почистват след тях, запрепускаха пред очите й. Звъненето на телефона я стресна, точно когато едната истерична космата топка се опита да обезчести крака на случайно преминаващ млад мъж с тъмен костюм и идеално прав ръб на панталона.

- Какво? – изръмжа тя в слушалката, раздразнена от прекъсването. Младежът определено си го биваше!

- Аги! Кога най после ще си купиш GSM? Сигурно си последният човек на континента без мобилен! От два часа се опитваме да се свържем с теб.

- Новите технологии не ми пасват на стила! Колко вещици с мобилен телефон си виждала?

- Единствената вещица, която познавам си ти! Имам предвид не пенсионирана такава.. Имаш идеалната възможност да определяш модните тенденции във вашия занаят! Освен това не е вярно, че вещиците не ползват техника. Баба ти едно време не е имала стационарен телефон, а ние в момента говорим по такъв нали? Пък и това, че отказваш да се вържеш с кабеларка съвсем не означава, че не гледаш телевизия!

- Оххх, стига ми опява! Човек ще реши, че си рекламно лице на някой от мобилните оператори! – сряза я Аги. Май напоследък често режеше приятелките си по този начин, но пък Лида си го просеше! Все пак се опита да смекчи тона. – За какво се обаждаш?

- Оооо, някой май е особено кисел днес!

- Имах ужасен ден! Търчах под дъжда докато станах на кокалче от студ, а успях да вгорча живота само на трима души! Хората напоследък са прекалено кисели и всичките ми усилия отиват на халос...

- Е, работният ден свърши, най-добрият начин да разпуснеш е да дойдеш с нас в пиано бара! Всички момичета се навиха да дойдат, оставаш само ти!

- Охх, не знам, много съм уморена...

- Хайде де, размърдай се малко! Трябва да се социализираш повече! Помисли, това може да се отрази добре на работата ти – ще създадеш повече социални контакти, ще разшириш сферата си на влияние...

- Май работата в този вестник ти идва в повече, ще ме удавиш в клишета!

- Просто си трагична тази вечер! Явно наистина си имала лош ден... Добре, де, последна примамка и те оставям – ще свирят момчетата от „Задънена улица”!

- Ха! Е сега вече съвсем ме разубеди! От както басиста им провали триседмичните ми усилия да го вкарам в устата на жълтата преса като се включи в благотворителна кампания в помощ на жертвите на некачествения силикон, не искам и да чувам за тях!

- Е добре, вдигам ръце от теб! Стой си в къщи и се самосъжалявай.

- Точно така смятам да направя!

- Ще ти звънна утре за кафе ,става ли?

- Става! До утре. И... приятно прекарване!

С голямо усилия на волята Аги се надигна от канапето и тръгна към кухнята. Рижо изрази неудоволствието си от нейната постъпка като клекна на килима и остави върху него голямо мокро петно.

- Рижооо! Омръзнаха ми твоите номера!

Взе парцал от банята, напълни кофата със сапунена вода и се върна в хола да изчисти. Рижо следеше усилията й от любимото си местенце върху телевизора. Когато забеляза погледа й размаха самодоволно опашка.

- Никаква вечеря за теб! – сопна му се Аги, макар сама да знаеше, че няма да изпълни заканата си и да го остави гладен.

Докато търкаше злобно килима и пръскаше сапунена пяна във всички посоки, Аги се замисли за липсата на съчувствие, с което често пъти се сблъскваше при общуването с приятелките си. Всички те се смятаха за много важни с университетските си дипломи и високо отговорните си длъжности. Напоследък забелязваше, че я гледат с насмешка от висотата на тънките си токчета. Насмешка и може би леко съжаление. Бяха обсебени от успехите в работата, втурнали се бяха да правят кариера и не можеха да приемат на сериозно нейните стремежи да се докаже като вещица. Вярно, Аги не можеше да се похвали с много големи успехи...

- Абе да си го кажем честно, направо нищо не правя! Играя си на вещици. Каква вещица съм, щом не мога дори да омаскаря един малоумник, създател на банда с име „Задънена улица”? – запрати парцала в кофата, с което допринесе значително за увеличаване на мокрите петна в хола.

Усети, че очите й започват да парят и в опит да спре напиращите сълзи се вторачи в телевизора. Говорителката й се усмихна приятелски и весело подхвърли:

- А сега една любопитна новина! Според едно ново социологично проучване, доверието на хората към социалните мрежи непрекъснато нараства. Повечето от анкетираните споделят, че техен основен източник на информация са контактите им във facebook...

Аги остана втренчена в екрана, сякаш хипнотизирана от равномерно поклащащата се опашка на Рижо. Улови се, че очаква говорителката всеки момент да кихне, гъделичкана от котката. Тръсна глава, стана от канапето, отиде в стаята и се завря  в гардероба. Дълго ровичка сред нахвърляните на купчини дрехи докато го намери. Върна се в хола стиснала лаптопа, който си купи на старо за рождения ден. Желанието й да се сдобие с новата джаджа беше отстъпило на стремежа й да демонстрира старомодност в съответствие с най-добрите традиции на занаята. Тръшна се на канапето със самодоволна усмивка, отвори лаптопа и намигна към Рижо:

- Знаеш ли, Лида е права, новите технологии са тук, а аз имам нужда да разширя социалния си кръг...