28 март 2012

Рекламни недомислици

Имам няколко въпроса и се чудя дали някой може да ми даде отговор на тях! Дали хората, които правят реклами, някога гледат готовите си "творби"? Дали се замислят за връзката между думите, изреченията и образите, които са подбрали? Дали въобще преценяват по някакъв критерий крайният ефект на съответното клипче? А хората, които са поръчали рекламата с кой акъл плащат за такива глупости?!? Може би разчитат на принципа, че "няма лоша реклама"? Подозирам, че ако все пак някой може да отговори на тези въпроси, четири пъти ще чуя не и един път да. Иначе надали щеше да има бисери като тези:

Загорка - най-новата им реклама завършва с "Когато целият свят казва Не, ние българите казваме Да. Загорка". Това като как да го тълкувам? Бирата ви е толкова скапана, че само ние българите я пием, при това по-скоро напук, а не защото ни е по вкуса?

Да споменавам ли за малоумието наречено реклама на списание "За хората", което тече по радиата? "Сега ще чуете 9тата симфония на Бетовен без Бетовен". След половин минута тишина идва прозрението, че "Музиката е нищо без хората"...  

Министерство на Здравеопазването прави опит да ги конкурира с програмата си за ограмотяване. Информират ни, че солта е много вредна за нашето здраве, показват ни страшни кадри на хора с инфаркт и накрая почти ни докарват по един с призива "Не сипвайте сол в здравето си". Това, драги авторе, да не би да е опит за директен превод на някакъв чуждестранен идиом? Защото за българска реклама по би вървяло предпоследното изречение, според което солта ще ни излезе солено. С малко повече мисъл клипът щеше да стане хем по смислен, хем по кратък.

През последните седмици много се радвам и на заставката на предаването "Референдум" по БНТ. На фона на сменящите се лица на политици, глас зад кадър изрежда думички, които трябва да ни дадат идея за съдържанието на предаването - проблем, икономика, политика, идеи, дискусии...  Така кадри с физиономията на Премиерът Слънце се явяват илюстрация на Проблема. Седя си пред телевизора, гледам и си представям как ББ си седи пред телевизора, гледа, нещо в главата му превключва, вдига телефона и казва 2-3 думи на Вяра Анкова...

01 март 2012

Нещата от живота

Онзи ден прочетох, че решение на всеки един житейски проблем, с който бихме могли да се сблъскаме ние, обитателите на "първия свят", може да се намери в "Приятели", "Сексът и градът" и/или "Фрейзър". Мога да гласувам за това твърдени с 1 ръка и половина. Половината е заради "Сексът и градът". Въпреки добрите си попадения, този сериал на моменти ми идваше мааалко в повече.

От трите горепосочени най-малко познат ми е "Фрейзър". От което предполагам съм загубила много. Циничното отношение към живота, което предлагат авторите му, е светъл лъч в сивото ежедневие! Може би ще се сваля някой и друг епизод, преди да се е развихрила АКТА...

А преди време споделих с един познат, че всеки път като видя Фрейзър се сещам за него. Имах предвид, че този сериал му беше любим. Може би трябваше да обясня, че не виждам Фрейзър в негово лице. От тогава загубих контакт с него. Сигурно се е засегнал!

Като заговорих за сериали, през последните седмици станах "голям фен" на телевизия 7 дни. Имам предвид разбира се, че докато вечерям следя старите епизоди на "Двама мъже и половина". Не ме разбирате погрешно, нали? Това, че използвах думата "фен" не значи, че внезапно съм започнала да си падам по Бареков или предавания от рода на "Пред банята" !
Пу, пу, пази Боже!

Какво всъщност исках да кажа? А да, Честита баба Марта на всички! Нея не я споменават нито в "Приятели", нито в "Сексът и градът", нито във "Фрейзър"! И ний сме дали нещо на света!