25 май 2010

Рейнско злато

Въпреки всичко реших да се пробвам с премиерата на "Рейнско злато" в операта! Спектакалът беше на 22-ри май, рожденната дата на Вагнер и много подходящо се връзваше с празничното настроение свързано с 24-ти май! Разбира се, много внимателно проверих, при това на няколко пъти, че има предвиден диригент - един вид няма да се повтори предната изцепка на Националната опера и балет, да правят представление с музика на запис!

Естествено, както винаги се случва, събрах както положителни, така и отрицателни впечатления. Нормално! Хубавото е, че положителните бяха свързани със самия спектакъл, а лошите (главно) с обслужващия персонал на операта.

Представлението е супер! Препоръчвам го на всеки, който порявява интерес към операта и Вагнер. "Рейнско злато" е първата част от тетралогия, посветена на сложните взаимоотношения на северно-европейските богове. Приказно и завладяващо. Изпълнителите, певци и музиканти, бяха на страхотно ниво и успяха без проблем да задържат вниманието ми в продължение на 150 минути без почивка! Най-много ми хареса Логе (Николай Павлов) - умният и находчив повелител на огъня. Декорите, дрехите и осветлението бяха страхотни и наистина успяваха да създадат нужната атмосфера!

В първият момент малко ме подразни наличието на екран, върху който течеше текста на български и английски. След първите 5 минути обаче му свикнах и даже харесах идеята с кратки изречения, по ненатрапващ се начин, да ме държат в час относно либретото. Да, бях попрочела нещо преди това, но за човек с много малко памет като мен винаги е от полза да има подсказки!

Ако имаше нещо, което не харесах в самото представление това беше Булдозерът! Да, истински булдозер, с шумен двигател и заслепяващи предни фарове. Присъствието му беше абсолютно излишно и в пълен контраст с цялостната подредба на сцената! Направо дразнещо! Ако имаше тетрадка за похвали и препоръки, със сигурност щях да отбележа съвета си към художника да спести присъствието му на зрителите.

За разлика от самото представление, което ми донесе само положителни емоции (ако не броим булдозерното раздразнение), поведението на "лелките" извън залата беше просто трагично! След дългото ръкопляскане излязохме уморени и одухотворени от преживяното за да се сблъскаме рязко с тривиалното ежедневие благодарение на една от въпросните служителки. В пристъп на безумна ярост тя се нахвърли с крясъци на двама зрители, за това, че са допуснали тяхна приятелка да влезе пияна в залата! Заради тях сега цялата дамска тоалетна била омазана от повръщано! Пияната жена дори заляла със съдържанието на стомаха си една от служителките! Вината, видите ли, била тяхна - трябвало да предупредят персонала на операта, за да не я допуснат въобще вътре! Явно въобще не й хрумваше, че ние не сме платили да гледаме нейния спектакъл и не ни е приятно да слушаме отново и отново описание на пораженията нанесени върху помещенията и колегите й от неразумната зрителка! Още по-малко изглежда се замисляше, че за да влезе, пияната жена е минала най-малко покрай служителите, които проверяват билетите, в чиито задължения би трябвало да бъде да следят кой влиза в залата!

Измъкнахме се на бегом от фоайето пред 2-ри балкон, за да не позволим на "ароматът" на повърнато да остави патина върху прекрасните ни впечатления от "Рейнско злато".

5 коментара:

almaak каза...

ма аз все пак не разбрах, каква беше функцията на булдозера? за фаровете му ми хрумват 2-3 неща...

Магарето каза...

Ами според мен никаква! В началото на второ действие в лопатата му бяха седнали великаните-строители. Може би трябваше да покаже, че идват директно от строителната площадка ;-)
В първия момент реших, че заради костюмите си великаните не могат да ходят сами. После се оказа, че нямат проблем с придвижването...

Теорията ми за връзката със строежа обаче пропадна, когато в началото на четвърто действие, когато се появиха да си търсят заплатата, пак пристигнаха в кофата на булдозера!

Анонимен каза...

Присъствах на спектаклите на "Рейнско злато".Появата на булдозер на сцената ме наведе на мисълта,че е дошло времето да изгребе некадърния нарцис Пламен Карталов и неговата кохорта.Появата в "Хофманови разкази" на погребална катафалка показва пътя на неговия професионализъм.Докога ще търпим този плагиат,който гледа само Меzzo?

Mordekai каза...

На мен представлението ми се видя противно и безвкусно. Не разбрах Вагнер ли гледам или някакво пошло комедийно предаване. Кухи персонажи, глупави декори, отвратително грозни костюми, ако не беше цялата реклама около събитието човек би си помислил, че е скалъпено от някоя самообявила се за художник и режисьор лелка от кварталното читалище.

Магарето каза...

Е, въпрос на гледна точка и вкус предполагам. На мен лично ми харесаха и декорите, и костюмите, и изпълнителите. Да, вярно, това с батута също беше малко досадно, защото се чуваше шум докато скачаха по него, но нещото, което ме подразни истински, беше булдозера!