20 февруари 2009

Цветя за Алджернън

Като ходих до Лондон през лятото, не пропуснах възможноста да се набутам в една от големите книжарници. Нямах много време, исках да отида и до Нотинг Хил, в търсене на синята врата, за това буквално тичах покрай рафтовете с книги, в търсене на "нещо интересно".

Трудно се откриват интересните неща, когато се придвижваш на прибежки и се притесняваш, че времето не стига за нищо. Все пак, Лондон не е град за 3 дни!
Аз обаче извадих късмет. Първо се забих директно на Лорънс Даръл и след кратък размисъл взех "Мосю или Принцът на мрака", първа част от известния му Авиньонски квинтет. После изтърчах при фантастиката. Мислех да взема нещо познато - Джаспър Ффорд, едно друго... Погледа ми се спря на маса сред рафтовете, на която се мъдреше табелка за намаление. От там ме гледаше симпатична червеникава книжка, със заоблени ръбове и бяла мишка на корицата. Явно дългите години прекарани в лабораторията си казваха своето! "Цветя за Алджернън" от Даниел Кийсл Прочетох какво пише на гърба, прозвуча ми интересно, но... Исках нещо, което СЪС СИГУРНОСТ е хубаво, а автора ми беше непознат!

Продължих търсенето, обиколих цялата книжарница, отскочих като попарена от раздела за канцеларски материали, където един господин се беше тръшнал на колене и плачеше с глас, върнах се отново в сигурните води на фантастиката. Пак взех "Цветя за Алджернън", пак прочетох описанието на гърба, пак я оставих и се загледах за алтернативи. Такива не намерих, чисовника тик-такаше, а Нотинг Хил ме зовеше! Поех дълбоко дъх, взех червеникавата книжка и отидох на касата.

След половин година отлагане най-после я зачетох. Чете се лесно, но доста трудно! Книгата е всъщност дневника на Чарли Гордън, 30-и-нещо годишен човек, с тежко умствено изоставане, който иска да стане умен! Желанието му да "стане като другите", да може да говори за "книги, политика и религия" и да намери приятели, го завежда в една лаборатория, където разработват нов метод за увеличаване на интелигентноста. Метода е вече изпробван и работи - доказателство е мишока Алджернън, факира на лабиринтите.

Чарли се подлага на операцията и неусетно започва да се променя - написаното в дневника става по-четливо, без правописни грешки, появяват се препинателни знаци. Постепенно започва да "вижда" света около себе си. Разбира, че приятелите, с които дълги години се е смял, всъщност са се смяли на него и са го използвали, че семейството му се е срамувало от неговата "ненормалност" и го е изоставило, че студентите и професорите в университета всъщност не само, че не знаят нищо, а дори не го съзнават. Остава му само Алджернън.

Особено трудна (и гадна) е втората част на книгата, която описва пътят назад. Първо Алджернън, после Чарли, започват да губят интелекта и способностите си. Алджернън умира, Чарли го погребва и всеки ден носи цветя на гроба му.
Краят все пак е леко оптимистичен - по пътя назад, Чарли успява да намери отново своите изгубени приятели и своето място.

7 коментара:

Стоян каза...

Аз също съм се лутал из Нотинг Хил в търсене на синята врата и знаеш ли какво открих? Синьото в този квартал изглежда минава за най-стандартен и официален цвят. Има хиляди такива врати!:)

almaak каза...

аз пък видях на прозоцера на един бар да се ветрее табелка, на която пишеше - the blue door is actually black!

;-)

такава имаше само една :-p

Облачето каза...

@zonko Подозирам, че модата на сините врати в тоз него квартал е възникнала като еволюционно приспособление, вследствие нашествието на филмови маниаци като нас ;-)

@almaak Хич не ми говори, още не съм ти простила, че не прати един СМС с упътване къде да я търся! >:-(

Бистра Георгиева каза...

Никога не съм била в Лондон и никога не съм се лутала в огромна книжарница, щот дори и най-голямата книжарница в София е невъзможна за лутане :-)
Но съм чела "Цветя за Алджърнан" най-малко 3 пъти и толкова истински я преживях, че и сега, като си помисля,тръпки ме побиват.
И ми стана много драго на душата, че още някой я е срещнал..

Облачето каза...

@Бистра Еее, новата на Хеликон не е лоша, няколко етажа си има! А и честичко виждам персонала да се лута;-)

А за книгата си права - много е хубава! Направи ми огромно впечатление. Не знам обаче дали бих я прочела втори път...

Бистра Георгиева каза...

Лутането е от служителите, а не от книжарницата :-)Не ме впечатлява кой знае колко големия Хеикон.
Всъщност според мен впечатляващото в една книжарница съвсем не са мащабите. Хеликон Витоша аха да ме спечели за верен почитател с т'ва кафенце в предверието, ама се разсъхна работата. И консултантите са еднииии.... хвани единия, удария другия. Кефят ме продаващите книги хора, които не просто работят, те така живеят.
Айде размечтах се :-)
Поздрави!

Облачето каза...

Не е лошо да се размечтаеш! Още по-хубавото е, че си имаш теми за мечтаене ;-)
Аз да си призная, нещо се отчаях от тези "продавачи дето живеят с книгите" след един брутален сблъсък с един перко, собственик на сергия на Славейков...
Ама то луди хора има навсякъде, не бива да си разваляме настроението заради тях! :-P