03 февруари 2009

Добре завъртяно

Е, мина вече месец от както прочетох тази книга, но така и не сколасвах да седна да напиша нещо по неин адрес! Сега мисля, че и на това му е дошло времето.

Spin на Робърт Уилсън ме грабна главно с това, че си е баш истинска научна фантастика. Таман го бях отписала вече този жанр! Скоро пак си мислех, че напоследък писателите фантасти нещо избиват все към кибер, пънк, кибер-пънк и психология... В психологията и всичко свързано с изучаване на човешката психика от край време не намирам нищо интересно. Виж, странностите в поведението на заобикалящия ни свят са съвсем друга работа!

Такава една странност спретна Вселената на човечеството в Spin. Внезапно, без предупреждение и почти незабелязано, звездите изчезнаха. Почти, защото изчезването на светлинките направи доста силно впечатление на група деца - две момчета и едно момиче. Оказа се, че някой е обвил Земята с тънка мембрана, която пропуска материя и енергия доста избирателно и чиято основна задача, поне така изглеждаше на първо време, беше да откъсне планетата от нормалния поток на времето. За всеки изминал земен ден, в Космоса прелитаха години, Слънцето започна да старее и да се разраства, включвайки в короната си все по-големи части от Слънчевата система...

Човечеството реагира на изненадата по човешки - в основната си част наблегна на религиозен фанатизъм, братята отвъд Голямата вода започнаха да дрънкат с оръжия, а предприемчивите намериха начин да правят пари, политика и само-реклама от изследването на мембраната. Историята се развиваше бързо, предвид това, че в Космоса, където вречето течеше необезпокоявано, нещата ставаха с бясна скорост. В същото време, действието се точеше бавно, защото автора старателно (и много добре) следваше сложните взаимоотношения на тримата приятели, тяхното израстване и развитието на пердставите им за останалия свят и самите тях. Мдаа... Май без психология една добра книга не може да мине, ако иска да избегне раждането на плоски и тъпи герои. Важно е обаче всичко да е с мярка ;-)

Чудна книга - завладяваща, осигуряваща нови идеи и материал за размисли. Ако имаше нещо дразнещо, то беше фактът, че кулминацията в личните изживявания на героите малко засенчи обясненията за вселенския разум и начина, по който той се е развивал и дийствал. Може би г-н Уилсън е искал да доразвие материала в следващата си книга, Axis. А може би и него го е обхванала психо-модата и е решил да остави научното във фантастиката си на заден план ;-)

3 коментара:

Анонимен каза...

Любопитно:-)

Книгата превеждана ли е на български?

Горан

Облачето каза...

Нямам идея! Не я намирам в интернет страниците на разни книжарници, може и да не е. Което би било жалко - все пак книгата е получила Хюго за 2006та...
Не че наградите задължително говорят за добро качество ;-)

Анонимен каза...

Ех,
Знаех и аз, дано скоро я преведат:)

Горан