16 октомври 2009

Ключът към колегите

Когато започнах да асистентствам бях принудена да вложа 6 лв. от скромните си джобни за изваждане на три ключа. Един за офиса, един за семинарната и един за... тоалетната!

Както можеше да се очаква, последният намира най-широко приложение. Но не защото съм голям пикльо! Аз съм, не отричам, но мисълта ми бе друга. Приложимостта на Ключ № открих след 2 седмици самотно кръстосване из мрачните и прашни коридори, когато внезапно осъзнах, че това всъщност е ключът към катедрата и моите нови колеги!

Относително лестният ми достъп до "преподавателската" тоалетна увеличи неимоверно бройката на моите социални контакти на работното място. След 2-3 сблъсквания пред заключените двери на този тих кът новите колеги започнаха да ми се усмихват. Очаквам в най-скоро време да ме заговорят. Предполагам, че първите им думи ще включват въпрос относно правата ми за достъп, но аз храня твърдото убеждение, че това ще бъде началото на едни нови, топли и интелектуално-обогатяващи колегиални връзки!

3 коментара:

lindyhopper каза...

Наистина ли е толкова зле положението?

Облачето каза...

А не. Ако трябва да сме честни, нивото на обучение е още по-потресаващо от кенефната ситуация;-)

lindyhopper каза...

Именно. Нали си внедрена с цел подобряване на нивото.;) Очакваме върхови постижения през идния семестър!