18 юни 2009

Глас народен...

Стоя в миришещият на вехто учереждения коридор, току пред вратата на Гоуемия Шеф и чета инструкциите за ползване на пожарогасители. Затвърдих информацията, че праховия се използва за гасене на ел. инсталации, а водния не. За това пък водният, ставал за твърди неща, пък праховия не. Обмислям дали това не значи, че трябва да имам винаги под ръка по един представител и от двата вида. И къде бих могла да ги складирам в къщи например.

Вися пред стаята на Гоуемия Шеф щото ме е шубе да вляза вътре! Почуках, отворих мъъъничко вратата и през цепката видях, че при него има хора. Излязох да чакам навън. За това стоя и чакам. Чета за пожари, а в главата ми голям пожар!

Чуват се провлачени стъпки - поглеждам, възрастен човек, с торба на гърба идва към мен по коридора. Почуква на всяка врата, покрай която минава, пробва да я отвори, ако има успех навира вътре глава, пита нещо и пак излиза. Влачи си краката по коридора и си пее на висок глас за любов. Идва до стаята на Гоуемия Шеф. Почуква, отваря вратата, надниква вътре и пита:
- Мед да искате?
От вътре се чува сърдит глас:
- Какво?
- Много хубав мед предлагам!
- Боже господи, изчезвайте веднага!
- Моля?
- Затворете веднага вратата!!!
- Ама разбира се, че ще я затворя!
Излиза и продължава да си говори:
- Ей какви груби хора!
Поглежда към мен и добавя:
- Пощуря този народ ей, изпростя!

В знак на съгласие аз преглътнах и смело нахълтах в бърлогата на Шефа!

3 коментара:

Стоян каза...

хаххахах, страхотно весело!!! :):)

Облачето каза...

Абе да си призная не ми е много весело, но се СТАРАЯ да се концентрирам върху смешната страна на нещата ;-)

Стоян каза...

И аз днес чаках пред вратата на големия шеф, ама беше весело и се бъзикахме със секретарката.:)