#Haterz

"There's something wrong with the internet."

Ако говорим за най-добри първи изречения на книги, това със сигурност попада в личния ми топ 10. Кратко и зарибяващо. Да не говорим колко е точно. Много малко от нас, прекарващите времето си в социалките, биха отхвърлили това твърдение! Малко от нас, надявам се, биха (могли да) продължили(ат) с "I mean, I'm not saying the internet made me kill Daniell, but it certainly helped."

Даниел е гаджето на най-добрия приятел. Тя е от онези досадници, които не разбират интернет и за това го чупят. Първата им работа когато се запознаете е да ви натрапят приятелството си във facebook. И тогава се започва! Постоянният поток от покани за Candy Crush, безбройните "лайкове" на бебета, снимките на закуски и крака с лакирани нокти. Снимките на любимия - любимия докато спи, любимия докато се крие зад завесата на душа. Гласовитото заиграване с "патриотични" инициативи. "Чекванията". И постоянните леко обидени, леко предизвикателни напомняния, че не си ги подкрепил, харесал, одобрил. Не си отбелязал, че ще присъстваш на купона им. Не си коментирал последната смяна на профилната им снимка.

Даниел заслужава да умре нали? Проблемът е, че не е само тя! В интернет освен досадници има откровени гадняри, които превземат животи, хора използващи благородни каузи за да крадат парите, завистници, които искат да рушат! 

Има обаче и такива, които знаят какво направи с гаджето на най-добрия си приятел онази вечер, в онзи бар! И те имат планове!

Ако още не сте се зарибили, ето още два ключови цитата:

"That's what the web's for - having the wrong opinion."

"We will give the world back its conscience. How? Simple." He paused for effect. Of course he did. "We will turn off Twitter for a day."

Лунна SciFi класика

Напоследък се хванах, че по-често чета нови книги и реших да балансирам навиците си като обърна повече внимание на класиката. Това доведе, първо до челен сблъсък с "Мидълмарч", а в последствие и до почти толкова впечатляваща среща с "Първите хора в Луната".
Хърбърт Уелс е сред класиците в научната фантастика, но аз никога не съм изпитвала кой знае какъв интерес към него, главно защото темата на най-известната му книга, "Машината на времето", ми звучи твърде изтъркана. Не знам какво ме накара да дръпна "The first men in the Moon" от Гутенберг, но не съжалявам, че го направих!

Книгата, която странно защо на български е преведена като "Първите хора НА Луната", разказва за преживяванията на един млад пройдоха с бизнес наклонности и неговият съсед, лудият учен Кавор. Разказът е от първо лице, което ни дава някакво чувство за сигурност относно съдбата на въпросния Развей Прах, известен още като г-н Бедфорд, без да ни лишава от тръпката на неизвестното. Срещаме го за първи път в момента, в който той, пострадал тежко след няколко неуспешни финансови операции, наема бунгало в затънтената английска провинция с намерението да се скрие от кредиторите и да напише пиеса, която да му осигури нужните средства за покриване на дълговете. Там той среща леко чалнатият Кавор, работещ върху създаването на специален вид материал, който ще бъде абсолютно неподвластен на заобикалящата го среда. Първоначално нашият герой поглежда с присмех на ентусиазма на съседа си, но веднъж схванал идеята на изобретателя и предвиждайки голям пазарен интерес към продукта, запретва ръкави да му помага. Разбира се, срещу значителен процент от печалбата! Така, от сблъсъка на енергиите на лудостта и алчността, с гръм и трясък се появява каворитът - едно вещество което не реагира на никаква енергия, нито на гравитация, нито на топлина или светлина. Двамата бързо намират приложение на своето откритие и създават космически кораб - стъклена сфера, оборудвана с щори от каворит, пускаш ги и корабът, освободен от земното притегляне отлита, вдигаш една от тях, например тази, насочена към Луната и се придърпваш към повърхността й. 

Макар и къс, романът се чете трудно, защото действието се развива прекалено бавно. Или поне на мен така ми се стори - преди да го завърша успях да отхвърля други два! Което в никакъв случай не значи, че "Първите хора в Луната" е скучна книга, даже напротив! Езикът е великолепен - елегантен и остроумен. Героите са съвсем истински - макар авторът да не отделя много време за описания, чрез действията си всеки от тях се разкрива като една пълноценна личност, със своите интереси, предразсъдъци и недостатъци. Най-хубавото беше интересния край, който между другото ми дойде съвсем изненадващо. Подведена от бавното действие, реших че Уелс ще завърши с връщането на Бедфорд на Земята и така книгата ще се оформи като леко екстравагантно приключенско четиво за деца. Разбира се, трябваше да се сетя, че класиката е такава защото има класа, което изключва претупване - историята продължи и кулминира в един доста поучителен край. За да не развалям изненадата на потенциалните бъдещи читатели, няма да разказвам в детайли историята, нито ще аргументирам несъгласието си с превода на заглавието. Само ще кажа, че има селенити, които макар и малки, съвсем не са зелени!

Празници, постове и позьори

Днес сутринта, докато първо закусвах, а после увивах яйца в лукови люспи и стари чорапогащи, се заслушах в предаването "Закуска на тревата" по Хоризонт. Естествено, тази събота "Закуската" беше посветена на Великденските празници. Водещата си беше поставила за цел да интервюира доста и различни хора на тема как празнуваме сега, какви са били традициите в миналото и какво точно значат тези празници.

Имаше доста интересни събеседници, някои искрено ме развеселиха, други ме накараха да се замисля. Една госпожа успя дори да ме подразни. Глупаво от моя страна разбира се, а също и неуважително, но в типично мой стил не запомних името й. Дамата беше поканена да обсъди темата за съвременното младо поколение, което е заменило мегдана със социалните мрежи и мола. Тя използва времето си доста нравоучително. Възмущението й, че младите не знаят какво точно празнуват на Великден и не разбират как трябва да се държат в църквата по време на Светлите празници, беше искрено. Също както й недоуменето й от факта, че държавата не е "осигурила коридор" за самолета с Благодатния огън, както и от нежеланието на същата да осигури вероучение в училищата, въпрки че България е една православна държава. Обясни, че мрежата дава само достъп до информация, но не може да научи младите на нищо. И завърши с това, че който не пости, няма право да поства!

Първо се разсмях, после се сетих за вълната от снимки на икони, която ще залее от утре facebooк и почти се съгласих с нея. Като че ли вярата и религията на българина са се превърнали в нещо като аксесоар! Всеки се чувства длъжен да бъде в крак с модата като обикаля църкви и манастири, реди се на километрични опашки за върбови клонки и настоява децата му да бъдат въведени в православната традиция от учителите. След което се обажда на катерицата Беатрис с въпрос какво бъдеще го чака или си връзва червен конец на китката против уроки. Но това  е съвсем друга тема...

Въпросната показност особено добре издава обхвата на нашето лицемерие. Не знам дали в милата ни родина е останало село, чийто най-висок баир не е окичен с грамаден кръст. Убедена съм, че ако има такова, неправдата ще бъде поправена съвсем скоро, най-вероятно в рамките на предстоящата предизборна кампания. Новите църкви и параклиси у нас нямат чет и брой. Градивният ни ентусиазъм в това отношение не познава граници. Буквално. През последната година например се сдобихме с параклис край базата ни в Антарктида. Абсурдът една научна експедиция да се гордее не с друго, а с построяването на първата религиозна сграда на Ледения континент май не впечатлява никого! Антарктиците ни с радост разказват как английските им колеги били изумени при вида на параклиса. Аз лично не бих приела стъписването на поданиците на една държава, осъзнала преди векове необходимостта да подчини религията на държавата, за комплимент! Особено след като прочетох как Великобритания е превърнала базата си в едно истинско технологично чуудо и основен бастион на науката. Ако не беше смешно, щеше да бъде тъжно! Почти толкова смешно, колкото случката с водолазния клуб на име "Нептун", който се е ангажирал с построяването на подводен параклис на името на Св. Николай, разположен в залив на име "Крокодилите"...

Темата за възпитанието на младите е любима на по-възрастни от памтивека. Като че ли не са били такива, като че ли не е техен ангажимента да научат наследниците на ум и разум. Когато говорим за постите и постването, не е ли редно да потърсим извора на лицемерието? Едва ли има смисъл да търсим вината в "мрежата". Ако погледнем поведението на Държавата и Църквата, може би лесно и бързо ще намерим отговор не само за липсата на знание у младите и техните родители, но и за липсата на човечност!

Как аз, като даскал, да реагирам когато бъдещи лекари изразяват гласно радостта си, че хората от турски и ромски произход страдат по-често от някои заболявания, защото "така ще се отървем по-лесно от тях"? Дали ще ми повярват ако кажа, че трябва да обичат ближния си, когато само преди няколко месеца тяхният колега и министър добре разду рейтинга си като отказа медицинска помощ на част от населението, защото е бедно, неграмотно и в плен на престъпността? И ако Държавата не се намеси като санкционира министъра, къде беше Църквата, която трябва да ни напомня да постъпваме с другите така, както искаме те да постъпват спрямо нас?

Народът е казал "Всяка жаба да си знае гьола"! Вместо да разчиства небето за Благодатния огън и да праща шефовете на Комисията по вероизповеданията на разходка до Йерусалим, Държавата ако обича да провери кой и как наема работници да събарят хотелите на партийни лидери. Вместо да става за смях като заклеймява "Хари Потър", Църквата ще заслужи уважение ако напомни на Парламента да даде поне една риза на ближния си! 

А иначе Светли празници! За тези, които празнуват Великден и за тези, които просто посрещат идването на Пролетта.

МТел не вярва в СМСа

Напоследък често ми се налагаше да вися по спирки, летища и лекции, което неизменно доведе до преупотреба на интернет през телефона. Вероятно в отговор на това, МТел започна да ми пише! Получавам любезни СМСи като този:

"Zdraveyte, izpolzvali ste 80% ot 144 MB mobilen internet na maksimalna skorost. Ostavat 170 MB"

Бях силно озадачена, защото по мои спомени договорът ми предполага да използвам 170 МВ на максимална скорост. Това 80% от 144 не ми се връзваше въобще, още по-малко тези 170 над въпросните 144. След третото подобно съобщение реших да отида в офис на МТел и да поискам тълкувание! Разговорът протече горе долу така:

- Добър ден, бих искала да Ви помоля да ми обясните този СМС, защото не го рабирам.
- Това значи, че сте наближавате лимита на интернет на максимална скорост.
- Да, но какво точно значи? Какви са тези 80%, тези 144 и тези оставащи 170 МВ?
- Това значи, че сте изразходвали 80% от своите 170, което е 144.
- Да, но 80% от 170 не е 144, освен това...
- Как да не е! - възмути се служителя и защрака нещо по клавиатурата..
- Ми не е, 7 по 8 е 56, плюс 8 е 136...
- Да, така е... - беше силно озадачен, но лицето му внезапно просветна - Но всъщност Вашият лимит за максимална скорост, сега виждам в договора, е 150 МВ!
- Така става още по-объркващо, защото 80% от 150 е още по-далеч от 144, а оставащите 170МВ са съвсем необясними...
- Вижте, това зависи от това в кой момент системата е изпратила СМСа, има известно забавяне, сигурно в този момент вече сте били надминали тези 80% и за това цифрите не сътоветстват...
- Аз не твърдя, че цифрите не съответстват на изразходвания Интернет към момента, аз даже не помня какъв е бил той, просто се опитвам да разбера какво означава СМСа!
- Вижте, не им вярвайте много на тези СМСи, системата прави грешки....

Сега съжалявам, че не попитах дали МТел би регирал така лежерно ако игнорирам СМСите с дължимата сума...

От друга страна, какъв смислен отговор бих могла да очаквам от представител на фирма, която на тази възраст още не е усвоила кирилицата!

Копринената буба

За пореден път не устоях на изкушението! Два дни след като излезе новата книга на Робърт Галбрейт, номер две от поредицата за детектив Корморан Страйк, аз се докопах до нея. Оригиналното заглавие е "The Silkworm".

Може би не е политически коректно да хваля Амазон в настоящия момент, предвид потеницално кръвопролитната война, която се вихри между търговеца и различни издателски къщи (и която въвлече новата творба на г-ж Роулинг в презокеански скандал), но ще си призная - възползвах се от услугите им поради липса на търпение (а ако трябва да сме честни и желание) да чакам излизането на книгата на българския пазар. Седмица по-късно мога да докладвам - заслужава си, купувайте!

Сварваме Корморан Страйк половин година след като е разкрил убиеца на манекенката Лула Ландри. Случаят, добре отразен в пресата, му е донесъл стабилен приток на клиенти и стабилна липса на доверие у представителите на полицията. В пристъп на изтощение, примесено с отегчение от необходимостта да следи неверни любовници и съпрузи, детективът приема да работи за нова клиентка - дребна, сива женица, с неадекватно поведение и изчезнал съпруг.

Следващите страници на "Копринената буба" ни захвърлят право в света на книгоиздаването. По страниците пъплят редактори, литературни агенти и писатели, хубаво оплетени от стремежите си за пари, любов, секс и слава. В самият центъра на историята е копринената буба. Или по-скоро фактът, че създаването на истински качествена копринена нишка иска жертви - преди да бъде изтеглена, пашкулът се сварява заедно с нейния създател, Bombyx mori. Задачата на Страйк е да разплете нишката и да разбере кой я е пуснал и как точно е омотал в нея един самоуверен писател с отминала слава.

Историята се разплита бавно, а заедно с нея Галбрейт ни разкрива повече факти за живота и характерите на основните герои, Корморан Страйк и асистентката му Робин. Разбираме на кого е кръстен детектива, ставаме свидетели на сблъсък между Робин и годеника й, хвърляме едно око към голямата любов на Корморан и се запознаваме с някои негови стари приятели. Успоредно с това обикаляме активно лондонските кръчми и изучаваме потайностите на английската столица. Проследяваме мачовете на Арсенал и си записваме няколко марки бира, които трябва да опитаме при следващото си посещение на острова.

Стилът на Роулинг остава непроменен - описва хора и обстановка с безпощадна точност и без никакво лошо чувство, дава воля на тънкия си хумор в подходящите моменти и не подценява ползата от стабилното хапване и редовното пиене на чай!

В едно отношение "Копринената буба" не прави изключение от другите детективски романи, които съм чела - и този път разкриването на убиеца ме свари неподготвена! Макар да си призная, доста рано ми хрумна как би се е справил с  липсващите улики ;-)

Три пъти мери

един път кликвай! Че това предизборно приложение на ЕС, тук долу в дясно, ме нарочи за избирател на ДПС, по-точно на Метин Казак.. 

е-благинки (някой си номер)

Покрай протестите тези дни много се засили размяната на традицонни комплименти между различните възрастови групи. Едните са млади и красиви лумпени, другите  бедни и неграмотни старци. Това ме подсети, че от много време се каня да пиша за една от многото е-благинки, на които попаднах в последно време в мрежата. Няма да обяснявам за пореден път от къде ми подсказаха идеята да я прочета, само ще кажа, че я има на разположение в Гутенберг . 

Става дума за "The fixed period" на Антъни Тролъп, както се оказва, една класика в областта на научната фантастика. Действието се развива в Британула - измислена английска колония в Тихия океан, основана от преселници от Нова Зеландия. Тролъп описва едно утопично общество, което веднъж сдобило се с независимост, се захваща усърдно да гради нови порядки, които ще гарантират добруването на нацията. Основен момент в Конституцията на Британула е идеята за фиксирания период на живот отреден на всеки гражданин. По един честен и демократичен начин, водени от ентусиазма на своята младост, първите заселници са определили, че всеки британулец ще бъде част от обществото до 67мата си година. При навършване на тази възраст, всеки жител ще се оттегля с почести в специално създадения за целта Колеж, където ще прекара година в размисли и съзерцание. Когато навършват 68, от британулци се очаква да си отидат от живота, разбира се с малко външна помощ, а телата им ще бъдат предадени за кремация в специална пещ, чийто комин се вижда от всички прозорци на Колежа като един опънат пръст на събдата. 

Законът за Фиксирания период трябва да гарантира добруването на народа на Британула. Защото, както казва Президентът, всеки ще даде най-добрите си години на страната си, а когато стане немощен и неспособен да се грижи за себе си, вместо да тежи на своите близки и приятели, ще се оттегли с достойнство, а животът и делото му ще бъдет заслужено почетени от неговите съграждани.

Читателят попада в Британула година преди първото преселване в Колежа и има възможността да следи отблизо напрежението, което предизвиква предстоящото събитие. Разказът се води от името на автора и най-голям привърженик на идеята за фиксирания период - Президента Уйлям Гладстон. Историята се разнищва бавно, без много притеснения за съдбата на героите, защото още в самото начало разказвачът споделя разочарованието си от неуспеха на начинанието. Голямата въпросителна, която стои пред читателя до самият край на книгата е, как точно ще настъпи развръзката. Кой ще се разбунтува и кой ще оспори върховенството на закона? Младите или старите, богатите, които могат намерят спасение като се врънат обратно в Нова Зеландия или бедните, за които няма начин да избегнат Колежа?

През цялото време докато четях се сещах за онази приказка за царя, който наредил да бъдат избити всички старци, защото само хабят храната. Сещате ли се коя имам предвид? Онази, в края на която стареца спаси царството, защото единствен в мъдростта си се сети, че жито може да бъде намерено в мравуняците...

Макар и бавна, книгата не може да се нарече скучна. Има всякакви видове съперничество, които да поддържат напрежението - съперничество в любовта, приятелството, политиката и спорта. Както се казва, за всекиго по нещо. Историята за Британула ще допадне и на почитателите на така наречения steampunk - описанията на чудати машинки задвижвани с пара със сигурност ще задоволят интереса и на най-взискателните сред тях.

Друго интересно е, че Тролъп се оказва лош пророк. Животът му се вмества точно в рамките на фиксирания от него самия период - умира малко преди да навърши 68 години.

Update

Току що видях, че Душата на императора  е номинирана за наградата Хюго 2013  в категория новели. 

Къде да гласувам? ;-)

Петък, 22ри февруари

Днес намерих в пощата си ето това. За сега (изглежда това е само 1ва част) много ми харесва и реших да го споделя. Не знам кой е автора, но реших, че след като го разпространява чрез causes.com, няма да има нищо против да го прочетат повече хора.

Запазвам си правото да го цензурирам от страницата си ако втората част не ми допадне ;-)

A new note from the cause Да спрем изсичането на горите в България

Една българка пише писмо до народа (1) 

 

Posted by Stefan Kraev (cause leader) 

Скъпи сънародници,

Обръщам се към вас, защото разбрах, че ще взимате властта. Дълго се опитвах да разбера кой протестира, срещу какво протестира и какво иска, за да намеря своето място сред народа. Затрудних се, честно казано. Чух една жена да обяснява, че е джи пи и протестира, че няма направления. Един човек пък беше излязъл да каже, че не само тока е проблем, а и парното. Най ми хареса едно момче, което никой не го пита какъв е и за какво протестира, но то си каза, че е за мирен протест, щото "на мачовете винаги може да се биеме, тука протестираме мирно". Тези искания, макар да не ги съпреживявам лично, ги разбирам. Обаче все още се затруднявам с това за "промяна на политическата система". Много сложно ми се струва. Да се свика Велико народно събрание. Да се пише нова конституция, ама не просто от великите народни представители, а от самия народ- на улицата, в кръчмата и най-вече във Фейсбук. Народът да поеме властта, ама не чрез депутатите, а директно (все още не съм си изяснила как именно, но това си е мой проблем, ще се постарая повече). Синдикатите, гражданските движения и обикновените, но будни и активни граждани да получат квота в парламента. Изобщо, всички викат, че властта трябвало да се поеме от "народа", щото бил "суверен". А както казах, коя съм аз да споря с телевизора?! Само слушам. При това с чувство за вина, щото обикновено чета, но тези дни много слушам.

Партийни мушмороци от всякакъв калибър и цвят се репчат по телевизора, а за капак медиите изровиха и разни политически фосили от близкото и не толкова близкото минало. А насреща им едни хора (не от неуважение, ама не им запомних имената) викат, вие не сте "народа", ние сме. Малко неловко ми стана, щото нито едните ги припознавам, нито другите. Обаче викам си, щом първите са ни управлявали досега, защо вторите да не ни отпочнат сега? Агитките все едно не могат да ритат по-добре от Бойко Борисов? И всяка баба може да каже "тенк ю", да не говорим за конграчулейшън. Да не говорим колко хора владеят българския като втори език по-добре от Цветан Цветанов. А колко пък могат да пият повече и да псуват по-цветисто от Вежди Рашидов! Да не споменавам пикаенето във фонтани и други прояви на насъщни човешки нужди, които не са (и не бива да бъдат!) привилегия на политиците. И целият този потенциал е напълно блокиран от политическата класа, която се е издигнала до върха на собствената си некомпетентност и е време да падне оттам, с як народен шут, вика телевизорът. И го подкрепям, да не си помислите нещо! 

Продължава

e-благинки (update)

Фактът, че Kindle е вързан с Amazon и неговия mobi формат продължава да ме дразни. Да, запозната съм с аргумента им, че четците се продават на цена, значително по-ниска от производствената и от компанията компенсират разходите с по-скъпи книги. Приемам този аргумент, макар да не мога да проверя достоверността на твърдението. Въпреки това не смятам, че трябва да да бъда ограничавана в покупките си на книги. За това се радвам всеки път, когато намеря някоя безплатна книжка в каталога им или попадна на издателска къща, която държи електронните й книги да се продават без DRM защита, което ми позволява (с любезното съдействие на Calibre) да ползвам файлове с други формати. В двете категории попада ето този сборник от SF/Fantasy разкази на Tor.com.
 

Книжката е подходящо занимание за онези, които чакат с нетърпение изхода на посветения на Агоп Мелконян конкурс за български фантастичен разказ, който Алмаак и Зонко ни рекламират  ;-)

Сборникът включва доста кратички творби (повечето разкази са с дължина съпоставима с тази на обедната ми почивка) на няколко напълно непознати за мен автори: Elizabeth Bear, Adam Troy Castro, Paul Cornell, Kathryn Cramer, Brit Mandelo, Pat Murphy, Charles Stross, Michael Swanwick, Rachel Swirsky и Gene Wolfe.

Явно критерий при подбора им е бил по-скоро качеството, а не толкова тематика, което само може да ни радва. Историите варират от типичните фентъзи срещи с магьосници в средновековните им замъци, през детски преживявания в компанията на (не)въображаеми приятели, до съвременна фантастика с ЦРУ привкус. Някои от тях са откровено зарибяващи и навяват мисли за саги, вихрещи се в продължение на 3-4 тома (The Mongolian Wizard), други са просто красиви и сякаш написани за да изпиташ удоволствие от самото четене (Portrait of Lisane de Patagnia).

Със сигурност в бъдеще ще държа някои от авторите под око! 

Един цитат ще ми се отпусне от сърцето:

I can't easily describe the experience of involuntary nasal irrigation with lime margarita, so I won't bother. Just try not to do it.

За любителите на е-книги да подхвърля кокал с малко мръвка - на страницата на Tor.com човек може да намери връзки към други книги, електронните версии на които са на прилична цена и без DRM.

е-благинки

Ровейки из каталога на Амазон любопитният читател може да си намери голям брой съвсем безплатни книги. Вярно, заглавията и картинките на кориците на много от тях носят печата на супер долнопробно порно, но има и такива, които несъмнено заслужават интерес. Амазон предлага на нови автори да публикува в електронен вариант книгите им, с цел проверка на качеството и зарибяване на публика. В последно време западната преса е пълна с примери на такива творци, които са успели по този начин да събудят интереса на читателите и са създали достатъчно голяма вярна аудитория, част от която е склонна да даде пари за да се сдобие с последващите им книги.

Една такава книга е "Призрачното дете" ("The ghost child"). Признавам си без бой, че си я дръпнах защото българското име на автора, Симеон Стойчев (Simeon Stoychev), събуди любопитството ми. Книжката е малка, води се новела и очевидно е написана като въведение в една по-мащабна сага. Предполагам, че влиза в категория фентъзи, защото се намеква за съществуването на хора с по-особени умения, които могат да удължават живота, променят пространството и прогонват смъртта. Стилът на писане много ми допадна  - авторът определено не губи ценно време за да  ни въвежда в обсатновката, мотивите и миналото. Вместо това е вложил доста усилия в описания на настоящето - природата, чувствата и действията на героите. Този начин на писане донякъде прави живота на читателя по-сложен - налага се да продължиш да четеш без много да разбираш какво става, с надеждата, че авторът ще се отблагодари за старанието ти и ще дръпне завесата към края. В случая с "Призрачното дете" нещата сработват! Г-н Стойчев се изявява като един доста добър разказвач - привлича винманието ти, създава напрежение и накрая те оставя с една добре подредена и напълно завършена история.

П. С. Опааа! Май закъснях с рекламата за книгата! Явно интересът и без моята ценна помощ е бил голям, защото бърза проверка в Амазон показва, че е излязла от категорията е-благинки. Цената за Европа е малко над 1 долар.

Параноя

Тази реклама за отслабване ме преследва из мрежата! Намира ме и ми се навира в очите дори когато преглеждам чуждестранната преса!

Дали не се опитват да ми намекнат нещо? КОЙ се опитва да ми каже КАКВО? Хмм...

LOVE.NET

Идея: супер! Въпреки не малкото добри попадения, темата "ох, колко беше гадно и сиво през социализма" взе да ми омръзва. Минаха 20 години хора, време е да обновите гардероба на музата!

Актьори: добре подбрани. Малък миш-маш от "Стъклен дом" и "Под прикритие". Набива се на очи липсата на чичо Чарли и Джаро. За твоя радост, брато, Боряна и Камен Касабови ги няма!

Диалог: добре измислен, но не винаги добре изпълнен. Размяната на реплики при повечето от малките и при някои от големите актьори звучеше доста изкуствено.

Озвучаване: нехарактерно добро за български филм!

Музика: пасва си. Само ми се стори, че основната тема напомня тази в "Love actually". Или не само ми се е сторило?

Доставка: супер лесна и в тон с идеята за технологизиране на ежедневието застъпена във филма. Ако някой не е успял да го види по кината, както се получи при мен, може да направи това на адрес netcinema.bg срещу само 2,40 лв. Може да се плати с кредитна карта, СМС или по ePay. Качеството на звука и картината е идеално! Може само да си пожелаем да включат и други заглавия в "интернет афиша" си...