И аз чета

E, когато става въпрос за книги, някак не мога да устоя на изкушението да се включа и из! Ето, в отговор на поканата на Нуша и Бла :

В: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
О: Обичам и похапването и четенето, но май четенето ме завладява повече, за това обикновено бързам да се нахраня за да се върна към книгата. Иначе като идея ми харесва, но не успявам да го постигна. Най-много да хапвам шоколадче докато разгръщам страниците. За съжаление това си личи на някои от книгите ми. Срамота!

В: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
О: Мисля, че чаят и кафето вървят еднакво добре с книга!

В: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява? Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
О: Никога не драскам! Да, понякога си харесвам пасаж и си мисля, че е добре да го отбележа някак за да го запомня, но никога не бих драскала по книгата. Да спра и да си запиша някъде какво съм прочела нямам време - бързам към следващата страница!
Колкото до отбелязването на последната страница - обичам да го правя, защото е дразнещо да губиш време в търсене на точното място, където си оставил книгата предишния път. Отбелязвам с разни отбелезвалки подарени от книжарници или случайно попаднали хартийки. Нямам проблем да оставя книгата отворена. Но имам ужасен проблем с идеята да си плюнчиш пръста докато прелистваш страниците! Не че това го имаше във въпроса...

В: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
О: Какво е това нехудожествена литература? ;-) Е, случва се да чета и такава, дори мога да се сетя за поне 1-2 заглавия на такива книги (които не са учебници), но като цяло чета художествена литература.

В: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
О: Винаги спирам трудно, така че използвам всяко извинение да продължа - параграфа, страницата, главата...

В: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
О: Случвало ми се е цели два пъти - "Моето семейство и други животни" и "Синухе египтянина". Първата захвърлях на 3 пъти докато я прочета и накрая се влюбих в нея. Втората опитах на няколко пъти и винаги се разгневявах от автора на едно и също място. Така и не стигнах до края й.

В: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
О: Хм, зависи. Ако книгата е българска (абе много странни думички използва този Чудомир!) може би ще попитам някого, защото си нямам български речник. Ако е на английски, проверявам само ако наистина не мога да схвана смисъла на изречението - иначе непознати думи бол, ако тръгна да спирам на всяка, къде ще му излезе края? Ако чета на шведски, спирам твърде често и за това съм прочела много малък брой книги на този език. Не си е работа да четеш с речник в ръка! По този случай с руските книги имам големи проблеми - този език го загубих съвсем и от както прочетох Ана Каренина преди 10 години не съм се пробвала пак.

В: Какво четеш в момента?
О: Unseen Academicals, за което се похвалих преди време, Чудомир, както споменах и Bridge of birds. Това е за момента, ако не броим Пипи Дългото Чорапче, която застоява до леглото ми вече доста време, заради вече споменатите порблеми с непознаните думички.

В: Коя е последната книга, която си купи?
О: Unseen Academicals.

В: От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
О: Не само, че мога, но и винаги го правя. Някак все не успявам да се огранича само до една...

В: Имаш ли си любимо място/време за четене?
О: Навсякъде и по всяко време. Предпочитам все пак в къщи, когато е спокойно и няма дразнители, които заплашват да ме прекъснат, но мога да чета навсякъде и го правя.

В: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
О: Предпочитам самостоятелни. Нищо им няма на поредиците, но все така се получава, че някоя от книгите не е на особено голяма висота и сравнението с посестримите й оставя лошо чуство в устата. Въпреки всичко, не бих отказала книга само заради това, че е част от поредица!

В: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
О: О да! Джералд Даръл, Дъглас Адамс, Тери Пратчет, Маграрет Атууд и Урсула Ле Гуин! Само дето пирятелите ми или вече са запознати с тях, или нещо не си падат по четенето по принцип или по четенето на такива автори.

В: Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
О: Хаотично!

Тук трябваше да кажа на кого пердавам щафетата, ама то май всички вече се изказаха по въпроса, с изключени на
Алми, който нещо си е забатачил блога и спряхме да очакваме от него чудеса от храброст!

Нашественици

Ох! Отдъхнах си! Най-сетне разкрих самоличността на странните патици, които са се заселили в блатото в парка! Този проблем ме мъчи повече от месец, но благодарение на гугъл успях да го разреша! Разбрах и защо тези животинки липсват от високо ценения от мен определител "Птиците на балканския полуостров" - ставало въпрос за египетски гъски, нашественици от Африка!

Ето, ако не ми вярвате, слагам и снимки! Първата, некачествената, е от моя телефон, втората от Уикипедията. Приличат си, нали?

Нещо много взеха да стават нашествениците в парка - червенобузи костенурки, египетски гъски... Разбира се няма нищо чудно в това, че южни видове са се заселили в Южния парк, въпроса е до колко избора е бил техен ;-)

Закопчай ми сутиена

Тези дни постоянно се сещам за Удхаус. По-точно за онази част от историите му, в която се обсъжда въпроса с предизвикващите умиление малки момченца, с руси къдрици и сини очи, вида на които неизменно предизвиква сърбеж на ръцете на главния герой. Точно така се чуствах аз през последните дни! С минимални разлики. Като тази в пола на главния герой и на дразнителя.

Мило момиченце, с гъсти къдрици и големи, тъжни, влажни очи. Гледа те винаги жално, говори със слабо, пискливо гласче, търси съгласието и одобрението ти на всяка крачка. Винаги казва моля, извинявай и благодаря, дори когато тези вълшебни думички нямат място в разговора. Когато е особено тъжно протяга, ръце и казва "Гушка", нищо, че е с 10 см по-високо от теб. Храни се, късайки залчета с размер като за врабче, носи розови дрешки и фиби с цветенца, скача и пляска с ръчички, когато види нещо очарователно. Няма време да чете книги, но го запълва с танци. Смята, че борсата е място, където продават храна. Когато те помоли да идеш с нея до тоалетната за да й помогнеш да си закопчае сутиена и обясни, че не може да го направи сама, се чустваш виновна, за дето ти идва да шамаросаш това невинно създание на 25 години и да му кажеш да порасне.
Не, не е с руса коса, нито пък е героиня на романтична холивудска комедия.

А аз наистина се чуствам гузна, за това, че не изпадам в умиление при вида й, благодарна, за това, че не ми се налага да прекарвам повече време в присъствието й и едновременно с това силно озадачена - наистина ли мъжете харесват такива същества?

Подувки

Кой си има "Unseen Academicals" точно за световното?
Кекеке....

Модерен спам

Такааа, да видим сега. Нуша (под)метна моето име във връзка с поредния модерен спам, стил "прати картички на 5 човека и ще получиш 50". Аз винаги пращах картички, но никога не получавах! Тук не обещават, че ще получа нещо, така че се изкуших да се включа ;-)

10 неща, които ме правят щастлива:

• вода! Водата във всякакъв вид неизменно ме радва. Море, река, езеро, дъжд, сняг, град, облаци, мъгла, душ, вана - винаги могат да ме накарат да се усмихна. Шапка свалям на този, който я е измислил! Като се замисля, май недооценена от мен остава единствено водата за пиене - все гледам да завра в нея някоя тревичка за да ми се услади повече. Което ме довежда до
• чая - има нещо неземно в това да вземеш в ръка горещата чаша с "черна живителна течност" и да вдъхнеш от парата! Това върви идеално с
• шоколад! Мляс-мляс. Ако е натурален, два пъти повече мляс! Към чашата чай и парчето шоколад разбира се мога да добавя
• книгите. Взаимоотношението ми с тях мога да определя само като изгаряща страст. Чета постоянно, по всяко време, на всевъзможни места. И да, във всевъзможни пози! ;-)
• природата - да, звучи малко нещо клиширано, но пък е вярно. Обичам да гледам гората, планината, морето. Обичам всякакви животни и (в малко по-малка степен) растения. Обичам да чета за тях. Обичам да научавам нови неща за тях.
• утрините - любимата част от деня, защото има нещо обещаващо в тях. Карат ме да се усещам така, все едно всичко е възможно и светът е в краката ми. Освен това сутрин има закуска, а закуската, както знаем, е най-важното ядене сутрин!
  
• да пазарувам храна! Ако попадна в голям магазин за манджа, мога да си прекарам там часове в разглеждане, четене на етикети и размисли на тема колко вкусно бих могла да си го сготвя/хапна.
• онзи тъмно син цвят, който придобива небето над Витоша привечер, точно когато Венера изгрява над Копитото.
• да гушкам и мачкам кучето! Много си обичам кучето, дори и когато не мога да го гушкам и мачкам, защото той си спи сладко в къщи, а аз "работя".
• родата и приятелите. Което е странно, защото дори и когато ми лазят по нервите пак не мога без тях!
  

5 неща, които не знаеш за мен:

• в училище пях в хора! Това по никакъв начин не допринесе нито за музикалната ми култура, нито за подобряване на слуха ми.
• все още страдам, че не специализирах зоология и не заминах да правя докторат по хидробиология на Хаваите. Щях да си запълня времето къде-къде по-смислено!
• МРАЗЯ поезия! Не я разбирам и не схващам смисъла от нея.
• успях да се контузя докато разглобявах и сглобявах един Калашников в час по военно.
• искам да се науча да се гмуркам с шнорхел и да гледам рибите и коралите на Големия риф!
  

Сега се чудя дали да препращам спам-а поименно или да направя като Зонко - който иска да се участва, да се чуства поканен? Абе я направо поименно, нека му е гадно на Зонко, че го включват в такива игри, а пък блоговете та Милейди и Алмаак плачат за нови писания! ;-)

Актуални цитати

"The emotional health of a village depends upon having a man whom everyone loves to hate" - Бари Хюгарт.
Това май важи също за офиса и държавата