29 юни 2010

И аз чета

E, когато става въпрос за книги, някак не мога да устоя на изкушението да се включа и из! Ето, в отговор на поканата на Нуша и Бла :

В: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

О: Обичам и похапването и четенето, но май четенето ме завладява повече, за това обикновено бързам да се нахраня за да се върна към книгата. Иначе като идея ми харесва, но не успявам да го постигна. Най-много да хапвам шоколадче докато разгръщам страниците. За съжаление това си личи на някои от книгите ми. Срамота!

В: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
О: Мисля, че чаят и кафето вървят еднакво добре с книга!

В: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява? Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
О: Никога не драскам! Да, понякога си харесвам пасаж и си мисля, че е добре да го отбележа някак за да го запомня, но никога не бих драскала по книгата. Да спра и да си запиша някъде какво съм прочела нямам време - бързам към следващата страница!
Колкото до отбелязването на последната страница - обичам да го правя, защото е дразнещо да губиш време в търсене на точното място, където си оставил книгата предишния път. Отбелязвам с разни отбелезвалки подарени от книжарници или случайно попаднали хартийки. Нямам проблем да оставя книгата отворена. Но имам ужасен проблем с идеята да си плюнчиш пръста докато прелистваш страниците! Не че това го имаше във въпроса...

В: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
О: Какво е това нехудожествена литература? ;-) Е, случва се да чета и такава, дори мога да се сетя за поне 1-2 заглавия на такива книги (които не са учебници), но като цяло чета художествена литература.

В: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
О: Винаги спирам трудно, така че използвам всяко извинение да продължа - параграфа, страницата, главата...

В: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
О: Случвало ми се е цели два пъти - "Моето семейство и други животни" и "Синухе египтянина". Първата захвърлях на 3 пъти докато я прочета и накрая се влюбих в нея. Втората опитах на няколко пъти и винаги се разгневявах от автора на едно и също място. Така и не стигнах до края й.

В: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
О: Хм, зависи. Ако книгата е българска (абе много странни думички използва този Чудомир!) може би ще попитам някого, защото си нямам български речник. Ако е на английски, проверявам само ако наистина не мога да схвана смисъла на изречението - иначе непознати думи бол, ако тръгна да спирам на всяка, къде ще му излезе края? Ако чета на шведски, спирам твърде често и за това съм прочела много малък брой книги на този език. Не си е работа да четеш с речник в ръка! По този случай с руските книги имам големи проблеми - този език го загубих съвсем и от както прочетох Ана Каренина преди 10 години не съм се пробвала пак.

В: Какво четеш в момента?
О: Unseen Academicals, за което се похвалих преди време, Чудомир, както споменах и Bridge of birds. Това е за момента, ако не броим Пипи Дългото Чорапче, която застоява до леглото ми вече доста време, заради вече споменатите порблеми с непознаните думички.

В: Коя е последната книга, която си купи?
О: Unseen Academicals.

В: От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
О: Не само, че мога, но и винаги го правя. Някак все не успявам да се огранича само до една...

В: Имаш ли си любимо място/време за четене?
О: Навсякъде и по всяко време. Предпочитам все пак в къщи, когато е спокойно и няма дразнители, които заплашват да ме прекъснат, но мога да чета навсякъде и го правя.

В: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
О: Предпочитам самостоятелни. Нищо им няма на поредиците, но все така се получава, че някоя от книгите не е на особено голяма висота и сравнението с посестримите й оставя лошо чуство в устата. Въпреки всичко, не бих отказала книга само заради това, че е част от поредица!

В: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
О: О да! Джералд Даръл, Дъглас Адамс, Тери Пратчет, Маграрет Атууд и Урсула Ле Гуин! Само дето пирятелите ми или вече са запознати с тях, или нещо не си падат по четенето по принцип или по четенето на такива автори.

В: Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
О: Хаотично!

Тук трябваше да кажа на кого пердавам щафетата, ама то май всички вече се изказаха по въпроса, с изключени на
Алми, който нещо си е забатачил блога и спряхме да очакваме от него чудеса от храброст!

28 юни 2010

Нашественици

Ох! Отдъхнах си! Най-сетне разкрих самоличността на странните патици, които са се заселили в блатото в парка! Този проблем ме мъчи повече от месец, но благодарение на гугъл успях да го разреша! Разбрах и защо тези животинки липсват от високо ценения от мен определител "Птиците на балканския полуостров" - ставало въпрос за египетски гъски, нашественици от Африка!

Ето, ако не ми вярвате, слагам и снимки! Първата, некачествената, е от моя телефон, втората от Уикипедията. Приличат си, нали?

Нещо много взеха да стават нашествениците в парка - червенобузи костенурки, египетски гъски... Разбира се няма нищо чудно в това, че южни видове са се заселили в Южния парк, въпроса е до колко избора е бил техен ;-)

22 юни 2010

Закопчай ми сутиена

Тези дни постоянно се сещам за Удхаус. По-точно за онази част от историите му, в която се обсъжда въпроса с предизвикващите умиление малки момченца, с руси къдрици и сини очи, вида на които неизменно предизвиква сърбеж на ръцете на главния герой. Точно така се чуствах аз през последните дни! С минимални разлики. Като тази в пола на главния герой и на дразнителя.

Мило момиченце, с гъсти къдрици и големи, тъжни, влажни очи. Гледа те винаги жално, говори със слабо, пискливо гласче, търси съгласието и одобрението ти на всяка крачка. Винаги казва моля, извинявай и благодаря, дори когато тези вълшебни думички нямат място в разговора. Когато е особено тъжно протяга, ръце и казва "Гушка", нищо, че е с 10 см по-високо от теб. Храни се, късайки залчета с размер като за врабче, носи розови дрешки и фиби с цветенца, скача и пляска с ръчички, когато види нещо очарователно. Няма време да чете книги, но го запълва с танци. Смята, че борсата е място, където продават храна. Когато те помоли да идеш с нея до тоалетната за да й помогнеш да си закопчае сутиена и обясни, че не може да го направи сама, се чустваш виновна, за дето ти идва да шамаросаш това невинно създание на 25 години и да му кажеш да порасне.
Не, не е с руса коса, нито пък е героиня на романтична холивудска комедия.

А аз наистина се чуствам гузна, за това, че не изпадам в умиление при вида й, благодарна, за това, че не ми се налага да прекарвам повече време в присъствието й и едновременно с това силно озадачена - наистина ли мъжете харесват такива същества?

Подувки

Кой си има "Unseen Academicals" точно за световното?
Кекеке....

08 юни 2010

Модерен спам

Такааа, да видим сега. Нуша (под)метна моето име във връзка с поредния модерен спам, стил "прати картички на 5 човека и ще получиш 50". Аз винаги пращах картички, но никога не получавах! Тук не обещават, че ще получа нещо, така че се изкуших да се включа ;-)

10 неща, които ме правят щастлива:
  • вода! Водата във всякакъв вид неизменно ме радва. Море, река, езеро, дъжд, сняг, град, облаци, мъгла, душ, вана - винаги могат да ме накарат да се усмихна. Шапка свалям на този, който я е измислил! Като се замисля, май недооценена от мен остава единствено водата за пиене - все гледам да завра в нея някоя тревичка за да ми се услади повече. Което ме довежда до
  • чая - има нещо неземно в това да вземеш в ръка горещата чаша с "черна живителна течност" и да вдъхнеш от парата! Това върви идеално с
  • шоколад! Мляс-мляс. Ако е натурален, два пъти повече мляс! Към чашата чай и парчето шоколад разбира се мога да добавя
  • книгите. Взаимоотношението ми с тях мога да определя само като изгаряща страст. Чета постоянно, по всяко време, на всевъзможни места. И да, във всевъзможни пози! ;-)
  • природата - да, звучи малко нещо клиширано, но пък е вярно. Обичам да гледам гората, планината, морето. Обичам всякакви животни и (в малко по-малка степен) растения. Обичам да чета за тях. Обичам да научавам нови неща за тях.
  • утрините - любимата част от деня, защото има нещо обещаващо в тях. Карат ме да се усещам така, все едно всичко е възможно и светът е в краката ми. Освен това сутрин има закуска, а закуската, както знаем, е най-важното ядене сутрин!
  • да пазарувам храна! Ако попадна в голям магазин за манджа, мога да си прекарам там часове в разглеждане, четене на етикети и размисли на тема колко вкусно бих могла да си го сготвя/хапна.
  • онзи тъмно син цвят, който придобива небето над Витоша привечер, точно когато Венера изгрява над Копитото.
  • да гушкам и мачкам кучето! Много си обичам кучето, дори и когато не мога да го гушкам и мачкам, защото той си спи сладко в къщи, а аз "работя".
  • родата и приятелите. Което е странно, защото дори и когато ми лазят по нервите пак не мога без тях!
5 неща, които не знаеш за мен:
  • в училище пях в хора! Това по никакъв начин не допринесе нито за музикалната ми култура, нито за подобряване на слуха ми.
  • все още страдам, че не специализирах зоология и не заминах да правя докторат по хидробиология на Хаваите. Щях да си запълня времето къде-къде по-смислено!
  • МРАЗЯ поезия! Не я разбирам и не схващам смисъла от нея.
  • успях да се контузя докато разглобявах и сглобявах един Калашников в час по военно.
  • искам да се науча да се гмуркам с шнорхел и да гледам рибите и коралите на Големия риф!
Сега се чудя дали да препращам спам-а поименно или да направя като Зонко - който иска да се участва, да се чуства поканен? Абе я направо поименно, нека му е гадно на Зонко, че го включват в такива игри, а пък блоговете та Милейди и Алмаак плачат за нови писания! ;-)

01 юни 2010

Актуални цитати

"The emotional health of a village depends upon having a man whom everyone loves to hate" - Бари Хюгарт.
Това май важи също за офиса и държавата