Епизод Х+8 - Духът на Коледа

Преди 2 дни шефката внезапно се сети, че не сме си организирали коледно тържество. Трябвало нещо да измислим, нали? Да идем някъде, а? Или да си стоим тук, какво ще кажете? След часове обсъждане се реши, че ще се пробваме да идем на кърчма. Събрахме по 10 лв., пък шефката обещала да покрие разликат със служебни пари. Каква разлика, така и не разбрах, защото за 10 лв, в кварталната кръчма мисля, че можем да се почерпим достатъчно стабилно в 3 след обяд! Събрахме къде 100тина лв, понеже не всички искаха да участват. Разбрахме се - нашата кръчмарска групичка, в 3 следобяд, в петък, в "Халбит"е на 5-те кьошета. Останалите ще си празнуват тук. За целта другия шеф отпуснал служебни 160 лв да се напазаруват почерпки.

Всичко точно. Само дето от "Халбите" бяха на друго мнение! Когато вчера някой се сети да им се обади за да ги информира за височайшата благодат, която ще ги навести в наше лице, вместо да отговорят както подобава със смирена благодарност, те ни отрязаха - нямали места! Виж ги ти, в предпразничните дни нямали места!?!

Сега ние безславно ще се присъедини към останалата група служебно празнуващи. Барабар със 100те ни лева. С тях сме щяли да купим храна. А шефката щяла да добави още 200 служебни пари...

Седя и тръпна в очакване на печено прасенце! За толкова пари очаквам ПОНЕ това! И буренце червено...

Смяна на гледната точка

Седя си на бюрото и вместо към екрана гледам през прозореца - хора, облечени в червени дрешки и омотани с въжета, скачат през балкона на 14тия етаж...

!?!

Седя си на бюрото, опитвам се да работя, но акъла ми е в сутрешната случка. То всъщност май са две случки, нищо, че са свързани. Мисля си за това и не мога да реша, коя от двете е по-странна!

Идвам си аз на работа, с чаша капучинце в ръка (да бе, знам, бях казала, че вече няма да харча пари за лоши кафета, ама на, изкуших се!) и се настанявам в асансьора. На един от етажите се качи възрастна, дребна женица с бяла престилка. "Качи" може би не е точната дума - тя по-скоро влетя препъвайки се и за маааалко не изби чашата живителна течност от ръката ми. След което, тресейки се цялата, опипа копчетата докато намери това, което и беше нужно. Така трепереше и се гънеше, че я съжалих - викам си, има й нещо на горката женица! Съжалението ми трая има няма половин минута - до момента, в който ме лъхна силната миризма на алкохол! Явно липсата на координация в движенията й се дължеше на факта, че беше кьор-кютук пияна!

Признавам си, бях потресена от факта, че лице с бяла престилка може да се накваси така на работното си място! Потреса ми обаче се увеличи неимоверно когато...

На моя етаж се сблъсках с една от по-възрастните ми колежки. Споделих преживяното и изразих изненадата си. Тя ме погледна снизходително и каза "ти за първи път ли виждаш такова нещо? Това е нормално, явно идва от нощна смяна...."

!?!

Крайно време беше!

Прибираш се вечер в къщи, отваряш пощенската кутия с плахата надежда, че вътре ще има нещо интересно и... Разбира се намираш сметка! Това е в "добрия" случай. Обикновено сметката ти е скрита в купчината безстопанствени писма върху пощенските кутии и се налага да ровиш дълго и продължително докато я намериш. В не малък брой от случаите писмото те посреща още на входната врата на блока - лежи на пода, със следи от кални стъпки. Понякога дори не идва - вероятно е доставено в другия край на квартала или просто е свършило житейския си път в кофата за боклук, захвърлено от уморения от тежка работа куриер.
Да, вярно, предпочитам да не виждам тези досадни листчета, които твърдят, че дължа толкоз и толкоз пари за нещо си. Но щом се налага да ги получавим бих желала те да пристигат в кутията ми, а не да лежат омърляни на пода, на разположение на всеки, който иска да узнае моето ЕГН, адрес и телефонен номер.
Пробвах да разреша проблема с добро, обаждах се на телефона предоставен от осигуряващите съответната "коменулна услуга". Отговора беше винаги един и същ: "Права сте, но вината не е наша, а на куриерската служба! Постоянно се караме с тях, ама не можем да се справим." На въпроса дали не може да ми пращат сметките по електронен път (аз така и така си плащам през epay, от там реодвно ме осведомяват за дължимите суми по e-mail) отговора неизменно беше "Не, не може, задължени сме да пращаме фактура по пощата".
Пробвах и с лошо - жлъчно и заядливо. Отговора беше в подобен стил: "Ако искате да ви дам телефона на куриерската фирма, да се оправяте с тях". На въпросния господин от Глобул (последните, с които проведох този разговор) хич и не му хрумна, че именно неговата фирма, а не аз има договор с куриерите. Аз имам договор с Глобул и те трябва да си изпълняват задълженията по него, а не само да искат пари. Тънкостите на пазарната икономика май не са понятни на всички...
Вчера направих опит да се скарам за пореден път с МТел. Пак по същия повод - плик със сметка, с хубав кален отпечатък. Звъннах на *88 и първото, което чух беше "За поризводството на ХХХ тона хартия се унищожават УУУ дървета. Помогнете ни да опазим природата като сe откажете от хартиените сметки". Ура! Алелуя! Веднага заявих желанието си за отказ, регистрирах се в страницата на МТел за е-фактура и сега съм горд собственик на бонус - 20 безплатни СМСа на месец, за следващите 5 месеца!
Долу куриерите, да живее интернет!
Очаквам пример да вземат топлофикация, електрификация и водификация. Пък защо не и Глобул? ;-)