Преди 2 дни шефката внезапно се сети, че не сме си организирали коледно тържество. Трябвало нещо да измислим, нали? Да идем някъде, а? Или да си стоим тук, какво ще кажете? След часове обсъждане се реши, че ще се пробваме да идем на кърчма. Събрахме по 10 лв., пък шефката обещала да покрие разликат със служебни пари. Каква разлика, така и не разбрах, защото за 10 лв, в кварталната кръчма мисля, че можем да се почерпим достатъчно стабилно в 3 след обяд! Събрахме къде 100тина лв, понеже не всички искаха да участват. Разбрахме се - нашата кръчмарска групичка, в 3 следобяд, в петък, в "Халбит"е на 5-те кьошета. Останалите ще си празнуват тук. За целта другия шеф отпуснал служебни 160 лв да се напазаруват почерпки. Всичко точно. Само дето от "Халбите" бяха на друго мнение! Когато вчера някой се сети да им се обади за да ги информира за височайшата благодат, която ще ги навести в наше лице, вместо да отговорят както подобава със смирена благодарност, те ни отрязаха - нямали места! Виж ги ти, в предпразничните дни нямали места!?!
Сега ние безславно ще се присъедини към останалата група служебно празнуващи. Барабар със 100те ни лева. С тях сме щяли да купим храна. А шефката щяла да добави още 200 служебни пари...
Седя и тръпна в очакване на печено прасенце! За толкова пари очаквам ПОНЕ това! И буренце червено...
Няма коментари:
Публикуване на коментар