Напоследък доста си падам по аудиокниги. Намирам възможността да "чета" докато крача към работа за неустоима! В началото ми беше малко странно. Какво, един мъж или жена изпълнява всички роли? Колко досадно! Оказва се, че не е така. Или поне не съвсем! Когато имаш работа с опитен разказвач, много бързо спираш да забелязваш несъответствията между пола на четящия и този на героя, между своята представа за участниците в историята и тази на говорещия. А ако имаш работа с опитен актьор-разказвач, бързо се научаваш само по тона на гласа да разпознаваш чия е поредната реплика, още преди да чуеш авторовото пояснение. Ако ви е трудно да разберете за какво говоря, пробвайте "Хари Потър" в изпълнение на Стивън Фрай!
В общи линии, решението ми да си купя диска със "Сестри Палавееви. В бурята на историята" беше силно повлияно от този ми предишен опит. Разбрах за записа от едно интервю с Алек Попов, в което той обясни, че това е първата аудиокнига в България - продукт на съвместните му усилия с актьора Стоян Алексиев, когото аз много уважавам. Познавам автора само от "Мисия Лондон", една книга която не харесах и един филм, който високо ценя, но не се поколебах, след многото похвали изречени в ефира, купих диска. Нали трябва да стимулираме българското?
Ето какво пише в анотацията на книгата "Първият партизански роман, написан след края на комунизма! История за битки, предателства, смърт, оцеляване, изпълнена с
абсурдни и трагикомични ситуации. Две момичета от заможна софийска
фамилия избягват от дома си, за да се присъединят към партизанското
движение. Стремежът към промяна угасва в сянката на настъпващия
тоталитаризъм. Студената война заварва близначките от двете страни на
желязната завеса." Това описание общо взето представя същността на историята - приключенски роман, преместен назад във времето, малко преди 9ти септември. Сега да споделя впечатленията си от качеството й!
Да започна с хубавите неща! Първо, героите - някои от тях са просто невероятни попадения! Комбриг Медвед например не ме разочарова от началото до края. Тонът - на места тънката ирония на автора ме изпълваше с тихо задоволство и ми докарваше усмивка на лицето. Моментът с комиксите беше удар в десятката!!! Истинско майсторско попадение, за което свалям шапка на г-н Попов. Краят - напълно подходящ и изненадващо удовлетворяващ (изненадващо, защото още помня онзи от книжната версия на "Мисия Лондон").
Не толкова хубавите неща. Тук съм длъжна да спомена дебелашките шеги, които никак не пасваха на онази "тънка ирония", за която споменах по-горе. Някои от тях бяха просто жалки - като главата "Сянката на великия мастурбатор". Други бяха смущаващи - няма нищо смешно в изтезанията, на които едни хора подлагат други хора, независимо от идеологическите пристрастия на двете страни! Вкарването на хомосексуален елемент в разказ за зверства не го прави по-лесен за преглъщане, по-скоро е проява на лош вкус! Нещото, което искрено ме разочарова обаче беше онази част от аудиокнигата, в която не изпитвах никакви съмнения, когато взех решението да я купя - четеца! За съжаление, колкото и да е опитен Стоян Алексиев, не мисля че се справя добре със задачата. На моменти успява да налучка тона и настроението, за някои от героите дори си е изработил разпознаваем глас. Като цяло обаче звученето на книгата е като излязла от устата на някой сладкодумен дядо, който разказва приказка на внуците си. Изявява се четецът, актьорът отсъства.
Нещо друго, което ме впечатли във връзка със "Сестри Палавееви", бяха коментарите на други читатели. Масата от хората споделят възхищението и изразяват радостта си, че "най-сетне някой се е сетил да ни покаже истината за партизаните". Ама не, вие сериозно ли? Наистина ли сте смятали, че партизаните (и всички други възпявани исторически личности) са били едни супер хора, движени само и единствено от светли идеали, винаги постъпващи честно, винаги действащи с мисъл за другия? Наистина ли сте вярвали, че те са нещо по-различно от средностатистическите българи, с всичките им недостатъци? Ако да, мисля че се нуждаете спешно от една здрава доза реализъм и още толкова цинизъм! Влезте в някоя библиотека и си вземете я Тери Пратчет, я Чудомир. Може и Алеко Константинов! Ако ли не, може би е време да си прочистите главите от клишетата!