Тези дни постоянно се сещам за Удхаус. По-точно за онази част от историите му, в която се обсъжда въпроса с предизвикващите умиление малки момченца, с руси къдрици и сини очи, вида на които неизменно предизвиква сърбеж на ръцете на главния герой. Точно така се чуствах аз през последните дни! С минимални разлики. Като тази в пола на главния герой и на дразнителя.
Мило момиченце, с гъсти къдрици и големи, тъжни, влажни очи. Гледа те винаги жално, говори със слабо, пискливо гласче, търси съгласието и одобрението ти на всяка крачка. Винаги казва моля, извинявай и благодаря, дори когато тези вълшебни думички нямат място в разговора. Когато е особено тъжно протяга, ръце и казва "Гушка", нищо, че е с 10 см по-високо от теб. Храни се, късайки залчета с размер като за врабче, носи розови дрешки и фиби с цветенца, скача и пляска с ръчички, когато види нещо очарователно. Няма време да чете книги, но го запълва с танци. Смята, че борсата е място, където продават храна. Когато те помоли да идеш с нея до тоалетната за да й помогнеш да си закопчае сутиена и обясни, че не може да го направи сама, се чустваш виновна, за дето ти идва да шамаросаш това невинно създание на 25 години и да му кажеш да порасне.
Не, не е с руса коса, нито пък е героиня на романтична холивудска комедия.
А аз наистина се чуствам гузна, за това, че не изпадам в умиление при вида й, благодарна, за това, че не ми се налага да прекарвам повече време в присъствието й и едновременно с това силно озадачена - наистина ли мъжете харесват такива същества?
7 коментара:
На 25 години никой не може да е чак толкова наивен - дори и кукла Барби! Но това не пречи да се представя като кокетка.
Мъжете се хващаме на въдицата – защото както казват арабите щастието е „Смях на момиче, ромол на вода ...”
Всеки мъж обича да чува смях на жена, но малцина обичат кукли Барби! Има и такива – както има и такива, които не ги обичат.
Горан
goran.blog.bg
Абе кокетка, кокетка, ама аз не съм от правилния пол, за да си пуска кокетството пред мен :-P
Да не говорим, че за "смях на момиче, ромол на вода" и дума не може да става - по-скоро мяучене на подритнато коте. Е, може би това предизвиква умиление и пристъп на кавалерски изяви у някои хора. При мен, както споменах, имаше точно обратния ефект!
Облаче, ти го каза: “Да не говорим, че за "смях на момиче, ромол на вода" и дума не може да става - по-скоро мяучене на подритнато коте. Е, може би това предизвиква умиление и пристъп на кавалерски изяви у някои хора.”
За кокетсвото – за да станеш футболист трябва «да риташ топка» за да станеш кокетка трябва да кокетничиш – колкото повече, толкова повече! Ставаш футболист когато си повярваш, че си такъв. Ставаш кокетка когато си повярваш, че си такава. Няма как да е силна, независима, работещо момиче и кокетка едновремено!
Мен обаче по-ме вълнува друг въпрос: Защо момите толкова настървено надяват роля на: кокетка, работещо момиче, светска дама, спортно гадже, бизнес дама, приятелка, ползвачка, майка тереза и т.н. Не е ли по-лесно да бъдат жени? Или просто жените твърде много и твърде често променяте настроението си и ако не сте си избрали някаква постояна роля се чувствате безащитни?
Не че мъжете сме по-стока – такива пунове темерути като нас трудно се издържат, но ... жените сте къде, къде по-цветни и в работата и в кокетсвото;-) Това също е част от отовора защо има такива изнежени жени като твоята колежка и мъже, които ги харесват.
Горан
Чакай малко, че ме озадачи! Искаш да кажеш, че при мъжете няма бизнесмен, спортен тип, светски мъж, спасяващо света хипи, авто-маниак, луд на тема мускули и т.н.? А майка Тереза, приятелките и бизнесдамите не са ли жени? :-P
Облаче, разбира се, че и при нас мъжете го има това с типовете – разликата идва от там, че мъжете общо взето са си почти еднакви от 7-та до 70-та година. До степен да използваме един и същи автършейф цял живот. Докато жените периодично си избирате някаква роля и много често ставате „по-вярващи от папата”. После си избирате друга и отново ставате „по-вярващи и от патриарха”.
Докато мъжете общо взето сме си едни и същи сухари и темерути цял живот. Дори експериментаторите и любопитковците – експериментираме или опитваме, но 1%-2% - до 10%-20%. Не се случва сутрин да сме едни – вечер други.
Без това да значи, че не правим промени – напротив правим, но винаги има неща, които неусетно правим по-привичния ни начин. Ако зеленият цвят ни е любим той ни е любим за цял живот, а не заради „модата на сезона”.
Горан
Струва ми се, че отношението ти към мъжете е доста сурово! ;-)
Чак пък сурово – няма как един мъж да бъде суров към себе си.
Хората като цяло и котките и котараците най-обичаме да си гледаме кефа и да мъркаме или похъркваме според ситуацията;-)
По скоро ми се иска да общуваме повече – това е;-)
Горан
Публикуване на коментар