Сега, седмица след като и последната страница се изниза наляво през екрана, се чувствам готова да изразя по-обективно мнението си. "Мидълмарч", с подзаглавие "Едно изследване на провинциалния живот", е една рядко хубава книга! Според Вирджиния Улф, това бил един от малкото английски романи за възрастни. Написан е в края на 19 век и проследява живота в Мидълмарч в началото на същия, а автор е Джордж Елиът, която не ме е срам да си призная, мислех, че е мъж. Това последното за да разсея всякакви спекулации относно моята начетеност.
Ще започна с това, което не ми хареса - структурата на романа. Докато четях имах чувството, че историята постоянно подскача - първо се влачеше, после се разбърза, отново се забави, а по едно време така запрепуска, че краят дойде съвсем изненадващо. Причина за това усещане вероятно е факта, че романът е писан и издаван на части - всичко на всичко 8 книги, публикувани в продължение на 2 години. Две години са не малко време, сигурно е нормално авторът да променя идеите и стила си на писане под влияние на нови събития. Представям си също, че отзиви за вече публикуваните части от текста също са се отразили върху работата на Елиът върху бъдещите.
Основният плюс на романа и нещото, което най-силно ме привлече, беше описанието на героите. А такива има много! Елиът, иначе казано Мери Ан Евънс, на практика е създала едно пълнокръвно градче и в рамките на тези 700 страници успява да ни запознае с най-значимите негови обитатели. Всички те са личности със своя история, навици и мнения, които стоят съвсем естествено на белия листи и за които можеш лесно да си представиш, че са копия на хора от плът и кръв. Единствено нереалистична ми стоеше Доротея Брукс, една от главните героини. Наивността и добронамереността й ми идваха в повече. Причина за това разбира се може да е нейната "крехка" възраст или моят избуял цинизъм.
Въпреки провинциалния уклон на романа, историята на "Мидълмарч" е доста космополитна. Героите на Джордж Елиът живеят във време на промени - гигантската реформа в английската избирателна система, идването на железния път, прехода на медицината от чистото знахарство към науката, разклащането на социалната система. Събития, които неизменно влияят на индивида и неговите взаимоотношения със света, без значение къде (и кога) живее той. Или ако трябва да се придържаме към клишетата - в романа се обсъждат съвсем общочовешки теми, което го прави разбираем и ценен дори днес.
Дължината на "Мидълмарч" се определя до голяма степен не от тежестта и детайлите на историята, а от големия обем "философски" размисли на авторката. Тези своеобразни есета понякога заемат цели глави, друг път се вмъкват в репликите или описанията на героите. Звучи затормозяващо и наистина е, поне в началото. Аз лично имах нужда от време да свикна, но към края осъзнах, че това на практика е най-ценното на романа. Елиът изглежда е била една много образована, разкрепостена и мислеща жена - истински представител на интелектуалния елит на страната си, макар да не е възприемана точно така от своите съвременници. Винаги е интересно да прочетеш мислите на един умен човек по най-разнообразни въпроси, особено ако са поднесени с традиционното фино английско чувство за хумор и подправени с щипка здравословна ирония!
Ето и малко цитати против сухота:
"he was as genuine a character as any ruminant animal, and he had not actively assisted in creating any illusions about himself"
"He had travelled in his younger years, and was held in this part of the county to have contracted a too rambling habit of mind."
"Sane people did what their neighbors did, so that if any lunatics were at large, one might know and avoid them."
"A man's mind—what there is of it—has always the advantage of being masculine,—as the smallest birch-tree is of a higher kind than the most soaring palm,—and even his ignorance is of a sounder quality."
"But oppositions have the illimitable range of objections at command, which need never stop short at the boundary of knowledge, but can draw forever on the vasts of ignorance."
"To point out other people's errors was a duty that Mr. Bulstrode rarely shrank from"
Ако искате повече, ето, дърпайте от тук.
"he was as genuine a character as any ruminant animal, and he had not actively assisted in creating any illusions about himself"
"He had travelled in his younger years, and was held in this part of the county to have contracted a too rambling habit of mind."
"Sane people did what their neighbors did, so that if any lunatics were at large, one might know and avoid them."
"A man's mind—what there is of it—has always the advantage of being masculine,—as the smallest birch-tree is of a higher kind than the most soaring palm,—and even his ignorance is of a sounder quality."
"But oppositions have the illimitable range of objections at command, which need never stop short at the boundary of knowledge, but can draw forever on the vasts of ignorance."
"To point out other people's errors was a duty that Mr. Bulstrode rarely shrank from"
Ако искате повече, ето, дърпайте от тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар