Лунна SciFi класика

Напоследък се хванах, че по-често чета нови книги и реших да балансирам навиците си като обърна повече внимание на класиката. Това доведе, първо до челен сблъсък с "Мидълмарч", а в последствие и до почти толкова впечатляваща среща с "Първите хора в Луната".
Хърбърт Уелс е сред класиците в научната фантастика, но аз никога не съм изпитвала кой знае какъв интерес към него, главно защото темата на най-известната му книга, "Машината на времето", ми звучи твърде изтъркана. Не знам какво ме накара да дръпна "The first men in the Moon" от Гутенберг, но не съжалявам, че го направих!

Книгата, която странно защо на български е преведена като "Първите хора НА Луната", разказва за преживяванията на един млад пройдоха с бизнес наклонности и неговият съсед, лудият учен Кавор. Разказът е от първо лице, което ни дава някакво чувство за сигурност относно съдбата на въпросния Развей Прах, известен още като г-н Бедфорд, без да ни лишава от тръпката на неизвестното. Срещаме го за първи път в момента, в който той, пострадал тежко след няколко неуспешни финансови операции, наема бунгало в затънтената английска провинция с намерението да се скрие от кредиторите и да напише пиеса, която да му осигури нужните средства за покриване на дълговете. Там той среща леко чалнатият Кавор, работещ върху създаването на специален вид материал, който ще бъде абсолютно неподвластен на заобикалящата го среда. Първоначално нашият герой поглежда с присмех на ентусиазма на съседа си, но веднъж схванал идеята на изобретателя и предвиждайки голям пазарен интерес към продукта, запретва ръкави да му помага. Разбира се, срещу значителен процент от печалбата! Така, от сблъсъка на енергиите на лудостта и алчността, с гръм и трясък се появява каворитът - едно вещество което не реагира на никаква енергия, нито на гравитация, нито на топлина или светлина. Двамата бързо намират приложение на своето откритие и създават космически кораб - стъклена сфера, оборудвана с щори от каворит, пускаш ги и корабът, освободен от земното притегляне отлита, вдигаш една от тях, например тази, насочена към Луната и се придърпваш към повърхността й. 

Макар и къс, романът се чете трудно, защото действието се развива прекалено бавно. Или поне на мен така ми се стори - преди да го завърша успях да отхвърля други два! Което в никакъв случай не значи, че "Първите хора в Луната" е скучна книга, даже напротив! Езикът е великолепен - елегантен и остроумен. Героите са съвсем истински - макар авторът да не отделя много време за описания, чрез действията си всеки от тях се разкрива като една пълноценна личност, със своите интереси, предразсъдъци и недостатъци. Най-хубавото беше интересния край, който между другото ми дойде съвсем изненадващо. Подведена от бавното действие, реших че Уелс ще завърши с връщането на Бедфорд на Земята и така книгата ще се оформи като леко екстравагантно приключенско четиво за деца. Разбира се, трябваше да се сетя, че класиката е такава защото има класа, което изключва претупване - историята продължи и кулминира в един доста поучителен край. За да не развалям изненадата на потенциалните бъдещи читатели, няма да разказвам в детайли историята, нито ще аргументирам несъгласието си с превода на заглавието. Само ще кажа, че има селенити, които макар и малки, съвсем не са зелени!