11 април 2015

Празници, постове и позьори

Днес сутринта, докато първо закусвах, а после увивах яйца в лукови люспи и стари чорапогащи, се заслушах в предаването "Закуска на тревата" по Хоризонт. Естествено, тази събота "Закуската" беше посветена на Великденските празници. Водещата си беше поставила за цел да интервюира доста и различни хора на тема как празнуваме сега, какви са били традициите в миналото и какво точно значат тези празници.

Имаше доста интересни събеседници, някои искрено ме развеселиха, други ме накараха да се замисля. Една госпожа успя дори да ме подразни. Глупаво от моя страна разбира се, а също и неуважително, но в типично мой стил не запомних името й. Дамата беше поканена да обсъди темата за съвременното младо поколение, което е заменило мегдана със социалните мрежи и мола. Тя използва времето си доста нравоучително. Възмущението й, че младите не знаят какво точно празнуват на Великден и не разбират как трябва да се държат в църквата по време на Светлите празници, беше искрено. Също както й недоуменето й от факта, че държавата не е "осигурила коридор" за самолета с Благодатния огън, както и от нежеланието на същата да осигури вероучение в училищата, въпрки че България е една православна държава. Обясни, че мрежата дава само достъп до информация, но не може да научи младите на нищо. И завърши с това, че който не пости, няма право да поства!

Първо се разсмях, после се сетих за вълната от снимки на икони, която ще залее от утре facebooк и почти се съгласих с нея. Като че ли вярата и религията на българина са се превърнали в нещо като аксесоар! Всеки се чувства длъжен да бъде в крак с модата като обикаля църкви и манастири, реди се на километрични опашки за върбови клонки и настоява децата му да бъдат въведени в православната традиция от учителите. След което се обажда на катерицата Беатрис с въпрос какво бъдеще го чака или си връзва червен конец на китката против уроки. Но това  е съвсем друга тема...

Въпросната показност особено добре издава обхвата на нашето лицемерие. Не знам дали в милата ни родина е останало село, чийто най-висок баир не е окичен с грамаден кръст. Убедена съм, че ако има такова, неправдата ще бъде поправена съвсем скоро, най-вероятно в рамките на предстоящата предизборна кампания. Новите църкви и параклиси у нас нямат чет и брой. Градивният ни ентусиазъм в това отношение не познава граници. Буквално. През последната година например се сдобихме с параклис край базата ни в Антарктида. Абсурдът една научна експедиция да се гордее не с друго, а с построяването на първата религиозна сграда на Ледения континент май не впечатлява никого! Антарктиците ни с радост разказват как английските им колеги били изумени при вида на параклиса. Аз лично не бих приела стъписването на поданиците на една държава, осъзнала преди векове необходимостта да подчини религията на държавата, за комплимент! Особено след като прочетох как Великобритания е превърнала базата си в едно истинско технологично чуудо и основен бастион на науката. Ако не беше смешно, щеше да бъде тъжно! Почти толкова смешно, колкото случката с водолазния клуб на име "Нептун", който се е ангажирал с построяването на подводен параклис на името на Св. Николай, разположен в залив на име "Крокодилите"...

Темата за възпитанието на младите е любима на по-възрастни от памтивека. Като че ли не са били такива, като че ли не е техен ангажимента да научат наследниците на ум и разум. Когато говорим за постите и постването, не е ли редно да потърсим извора на лицемерието? Едва ли има смисъл да търсим вината в "мрежата". Ако погледнем поведението на Държавата и Църквата, може би лесно и бързо ще намерим отговор не само за липсата на знание у младите и техните родители, но и за липсата на човечност!

Как аз, като даскал, да реагирам когато бъдещи лекари изразяват гласно радостта си, че хората от турски и ромски произход страдат по-често от някои заболявания, защото "така ще се отървем по-лесно от тях"? Дали ще ми повярват ако кажа, че трябва да обичат ближния си, когато само преди няколко месеца тяхният колега и министър добре разду рейтинга си като отказа медицинска помощ на част от населението, защото е бедно, неграмотно и в плен на престъпността? И ако Държавата не се намеси като санкционира министъра, къде беше Църквата, която трябва да ни напомня да постъпваме с другите така, както искаме те да постъпват спрямо нас?

Народът е казал "Всяка жаба да си знае гьола"! Вместо да разчиства небето за Благодатния огън и да праща шефовете на Комисията по вероизповеданията на разходка до Йерусалим, Държавата ако обича да провери кой и как наема работници да събарят хотелите на партийни лидери. Вместо да става за смях като заклеймява "Хари Потър", Църквата ще заслужи уважение ако напомни на Парламента да даде поне една риза на ближния си! 

А иначе Светли празници! За тези, които празнуват Великден и за тези, които просто посрещат идването на Пролетта.

Няма коментари: