Копринената буба

За пореден път не устоях на изкушението! Два дни след като излезе новата книга на Робърт Галбрейт, номер две от поредицата за детектив Корморан Страйк, аз се докопах до нея. Оригиналното заглавие е "The Silkworm".

Може би не е политически коректно да хваля Амазон в настоящия момент, предвид потеницално кръвопролитната война, която се вихри между търговеца и различни издателски къщи (и която въвлече новата творба на г-ж Роулинг в презокеански скандал), но ще си призная - възползвах се от услугите им поради липса на търпение (а ако трябва да сме честни и желание) да чакам излизането на книгата на българския пазар. Седмица по-късно мога да докладвам - заслужава си, купувайте!

Сварваме Корморан Страйк половин година след като е разкрил убиеца на манекенката Лула Ландри. Случаят, добре отразен в пресата, му е донесъл стабилен приток на клиенти и стабилна липса на доверие у представителите на полицията. В пристъп на изтощение, примесено с отегчение от необходимостта да следи неверни любовници и съпрузи, детективът приема да работи за нова клиентка - дребна, сива женица, с неадекватно поведение и изчезнал съпруг.

Следващите страници на "Копринената буба" ни захвърлят право в света на книгоиздаването. По страниците пъплят редактори, литературни агенти и писатели, хубаво оплетени от стремежите си за пари, любов, секс и слава. В самият центъра на историята е копринената буба. Или по-скоро фактът, че създаването на истински качествена копринена нишка иска жертви - преди да бъде изтеглена, пашкулът се сварява заедно с нейния създател, Bombyx mori. Задачата на Страйк е да разплете нишката и да разбере кой я е пуснал и как точно е омотал в нея един самоуверен писател с отминала слава.

Историята се разплита бавно, а заедно с нея Галбрейт ни разкрива повече факти за живота и характерите на основните герои, Корморан Страйк и асистентката му Робин. Разбираме на кого е кръстен детектива, ставаме свидетели на сблъсък между Робин и годеника й, хвърляме едно око към голямата любов на Корморан и се запознаваме с някои негови стари приятели. Успоредно с това обикаляме активно лондонските кръчми и изучаваме потайностите на английската столица. Проследяваме мачовете на Арсенал и си записваме няколко марки бира, които трябва да опитаме при следващото си посещение на острова.

Стилът на Роулинг остава непроменен - описва хора и обстановка с безпощадна точност и без никакво лошо чувство, дава воля на тънкия си хумор в подходящите моменти и не подценява ползата от стабилното хапване и редовното пиене на чай!

В едно отношение "Копринената буба" не прави изключение от другите детективски романи, които съм чела - и този път разкриването на убиеца ме свари неподготвена! Макар да си призная, доста рано ми хрумна как би се е справил с  липсващите улики ;-)