Другият Мураками

Според мнението на една почитателка на  Рю Мураками, което прочетох в Goodreads, първото изречение от "Децата от гаровия сейф" е тест - ако успееш да го преодолееш, значи ще прочетеш книгата. Ето го и него:

"Жената натисна бебето по коремчето и всмука пениса му в уста - беше по-тънък от американските ментолови цигари, които обикновено пушеше, и имаше вкус на сурова риба". 

За себе си мога да кажа, че прочетох книгата въпреки първото изречение, на пук на второто, третото.. и всички останали. Завърших я от желание да открия смисъла на това начало. В крайна сметка се оказа, че е било по-скоро от чиста проба инат!

Ще започна да споделям впечатленията си леко по американски - с добрите неща. Искрено се радвах на превода! Със сигурност тази книга не е била лесна за превеждане, но всяко изречение беше изпипано. Заслугата за това е на Мая Милева. Като човек, който често плюе издатели и редактори, направо се чувствам длъжна да похваля Жанет 45, а също и ангажираните с редактирането и оформлението Дарин Тенев и Георги Калев. Личи си, че са пожили доста усилия за да предложат един наистина качествен продукт!

За да не кажете, че съм се размекнала ще вметна без всякаква връзка - що за име е това Жанет 45? Навява ми мисли за пубертетче без грам въображение, което открива е-мейла в зората на Интернет...

А сега обратно към "Децата от гаровия сейф". Ето още един цитат: 

Всъщност, Мистър Д. бе способен да прави секс и с жени, но когато изпитваше сексуално влечение към някоя жена, той имаше нужда от специфична храна - сланина. Слагаше парче свинско пред себе си и известно време му се любуваше с поглед, вдъхвайки аромата му, след което овлажняваше устите си, захапваше сланината между зъбите си и започваше да я разтапя с горещия си език. Сланината се плъзгаше надолу, смазвайки гърлото му и се затопляше в стомаха му. Едва тогава можеше да обладае жената. След секса обаче, когато разградилата се в стомаха му сланина бе изстинала и лойта бе залепнала за стените на червата му, той започваше да се чувства зле и сякаш цялото му тяло изстиваше.

 ***

Не случайно избирам този откъс - мразя сланината и мазнотиите по месото, за това искрено се зарадвах на цветистото описание на взаимоотношенията на Мистър Д. с тази храна. Темата за сланината обаче беше единствената част от книгата, която успя да събуди у мен някакви мисли и асоциаци. Останалото беше чисто и просто чувство на отвращение и погнуса. Не си водих точен отчет, но мисля, че в цялата книга нямаше човек или друго животно, с което Мураками да не се изгаври или на което да му се размина боя, изтезанието, убийството, изнасилването... Диалогът беше смехотворно елементарен, героите противни (може би с изключение на крокодила), постъпките им необосновани. Наскоро попаднах на израза "torture porn". Мисля, че идеално пасва за тази книга! 

Отне ми месец за да стигна до края, защото още след първата страница взех решение да чета само сутрин (с идеята да съхраня психическото си здраве). Разбира се, в работните сутрини време за четене има само докато си в тоалетната. Четох я притисната от времето, сбутана между тоалетната и мивката - напълно в стилистиката на  "Децата от гаровия сейф"!
 

И така, докато героите в книгата вършеха щуротии, движени от спомени скрити дълбоко в подсъзнанието им, моето не спираше да ми пробутва добре заучената мантра "Какво е искал да каже авторът на произведението?"...

Смятам в бъдеще да се придържам към другия Мураками.