Освен традиционните подаръци, при традиционната обиколка на Коледния панаир на книгата тази година се изкуших да взема и нещо за себе си. Дълго се колебах между "Кучето - ръководство за употреба" и "Уроците на пингвина". Прелиствах, четох, смях се, досадих на колежките, с които предприех книжната обиколка, с импровизирано литературно четене, много мислих и реших, че историята на пингвина вероятно е по-увлекателно четиво от едно ръководство. RFM си е досада, особено когато нямаш на разположение подходящ обект, върху който да го приложиш...
Том Мичел, англичанин от (по неговите думи) скучната английска провинция, в която нищо интересно не се случва, решава да се "отдаде на приключенския дух, който носи от деството" и "да се впусне в търсене на съдбата си". Заминава на работа като помощник учител в колеж в Аржентина въпреки, че "се очакваше нов кървав военен преврат", "държавата е залята от вълна от тероризъм", а "убийствата и отвличанията са ежедневие".
При една от първите си обиколки из континента, Мичел попада на плаж в уругвайския курорт Пунта дел Есте, "покрит с черен килим, пълен с черни възли" - "мъртви пингвини, покрити с гъст, миризлив, задушаващ петрол и катран". Продължава по брега, "може би имах нужда да проумея мащаба на прагедията", докато не попада на една жива птица. С големи усилия (и не без рани) успява да занесе омазания пингвин в апартамента и да го изчисти от мазута. "Подсуших го със салфетки и се заех отново да го направя водоустойчив; за целта втрих масло и зехтин в перата му, докато заприлича на плувец намазан с мазнина. След като полях пингвина с всички водоустойчиви вещества, с които разполагах, аз го сложих в пазарската чанта, за да го скрия от вещицата, предрешена като портиерка. Двамата тихо се отправихме към морето." Единствения резултат от късната вечерна разходка до съседен, незасегнат от петролния разлив плаж, е да установят, че пингвина не е достатъчно водонепромокаем за да отплува. Освен това няма никакво желание да остава сам!
"В живота на безстрашния изследовател няма място за домашни любимци. Те са свързани с твърде голяма отговорност. Съдбата обаче пресече моя път с този на един пингвин и аз съм много щастлив, че стана така". Мичел успява да го прекара през митницата, "наблягайки на аржентинския произход на птицата" и така Хуан Салвадор (иначе казано Йоан Спасител, известен сред приятелите си като Хуан Салвадо, Спасеният Йоан) става част от живота на един английски колеж в Аржентина.
Симпатична история, подплатена с фин английски хумор и оригинални пингвински илюстрации. Иначе казано, книга за сезон, предполагащ уюта на чашата чай, любов към ближния и планове за нова година изпълнена, ако не точно с приключения, поне с по-различни преживявания.
Издател на "Уроците на пингвина" е Вакон, поредицата - "Приключения и пътешествия". Книгата има и редактор, и коректор, което вероятно обяснява липсата на набиващи се на очи правописни и граматически грешки. Не съм преглеждала оригиналния текст, но имам чувството, че на места по-точния подбор на думи би подчертал чувството за хумор на автора. Ако нещо наистина ме подразни, това беше оформлението на корицата - някой си е "оставил" ръцете при направата на колажчето. В оригиналния кадър младежът с жълтата тениска очевидно е седял на пейка/ограда със свити крака. Лепнат директно на плажа, ръцете му се забиват под доста неудобен (и вероятно болезнен) ъгъл в пясъка, а краката му изглеждат отрязани. При цена от 17 лева, от Вакон можеше да вложат повече професионализъм. Виж, логото им с гущер ми хареса!
Том Мичел, англичанин от (по неговите думи) скучната английска провинция, в която нищо интересно не се случва, решава да се "отдаде на приключенския дух, който носи от деството" и "да се впусне в търсене на съдбата си". Заминава на работа като помощник учител в колеж в Аржентина въпреки, че "се очакваше нов кървав военен преврат", "държавата е залята от вълна от тероризъм", а "убийствата и отвличанията са ежедневие".
При една от първите си обиколки из континента, Мичел попада на плаж в уругвайския курорт Пунта дел Есте, "покрит с черен килим, пълен с черни възли" - "мъртви пингвини, покрити с гъст, миризлив, задушаващ петрол и катран". Продължава по брега, "може би имах нужда да проумея мащаба на прагедията", докато не попада на една жива птица. С големи усилия (и не без рани) успява да занесе омазания пингвин в апартамента и да го изчисти от мазута. "Подсуших го със салфетки и се заех отново да го направя водоустойчив; за целта втрих масло и зехтин в перата му, докато заприлича на плувец намазан с мазнина. След като полях пингвина с всички водоустойчиви вещества, с които разполагах, аз го сложих в пазарската чанта, за да го скрия от вещицата, предрешена като портиерка. Двамата тихо се отправихме към морето." Единствения резултат от късната вечерна разходка до съседен, незасегнат от петролния разлив плаж, е да установят, че пингвина не е достатъчно водонепромокаем за да отплува. Освен това няма никакво желание да остава сам!
"В живота на безстрашния изследовател няма място за домашни любимци. Те са свързани с твърде голяма отговорност. Съдбата обаче пресече моя път с този на един пингвин и аз съм много щастлив, че стана така". Мичел успява да го прекара през митницата, "наблягайки на аржентинския произход на птицата" и така Хуан Салвадор (иначе казано Йоан Спасител, известен сред приятелите си като Хуан Салвадо, Спасеният Йоан) става част от живота на един английски колеж в Аржентина.
Симпатична история, подплатена с фин английски хумор и оригинални пингвински илюстрации. Иначе казано, книга за сезон, предполагащ уюта на чашата чай, любов към ближния и планове за нова година изпълнена, ако не точно с приключения, поне с по-различни преживявания.
Издател на "Уроците на пингвина" е Вакон, поредицата - "Приключения и пътешествия". Книгата има и редактор, и коректор, което вероятно обяснява липсата на набиващи се на очи правописни и граматически грешки. Не съм преглеждала оригиналния текст, но имам чувството, че на места по-точния подбор на думи би подчертал чувството за хумор на автора. Ако нещо наистина ме подразни, това беше оформлението на корицата - някой си е "оставил" ръцете при направата на колажчето. В оригиналния кадър младежът с жълтата тениска очевидно е седял на пейка/ограда със свити крака. Лепнат директно на плажа, ръцете му се забиват под доста неудобен (и вероятно болезнен) ъгъл в пясъка, а краката му изглеждат отрязани. При цена от 17 лева, от Вакон можеше да вложат повече професионализъм. Виж, логото им с гущер ми хареса!
Няма коментари:
Публикуване на коментар