Петък, 22ри февруари

Днес намерих в пощата си ето това. За сега (изглежда това е само 1ва част) много ми харесва и реших да го споделя. Не знам кой е автора, но реших, че след като го разпространява чрез causes.com, няма да има нищо против да го прочетат повече хора.

Запазвам си правото да го цензурирам от страницата си ако втората част не ми допадне ;-)

A new note from the cause Да спрем изсичането на горите в България

Една българка пише писмо до народа (1) 

 

Posted by Stefan Kraev (cause leader) 

Скъпи сънародници,

Обръщам се към вас, защото разбрах, че ще взимате властта. Дълго се опитвах да разбера кой протестира, срещу какво протестира и какво иска, за да намеря своето място сред народа. Затрудних се, честно казано. Чух една жена да обяснява, че е джи пи и протестира, че няма направления. Един човек пък беше излязъл да каже, че не само тока е проблем, а и парното. Най ми хареса едно момче, което никой не го пита какъв е и за какво протестира, но то си каза, че е за мирен протест, щото "на мачовете винаги може да се биеме, тука протестираме мирно". Тези искания, макар да не ги съпреживявам лично, ги разбирам. Обаче все още се затруднявам с това за "промяна на политическата система". Много сложно ми се струва. Да се свика Велико народно събрание. Да се пише нова конституция, ама не просто от великите народни представители, а от самия народ- на улицата, в кръчмата и най-вече във Фейсбук. Народът да поеме властта, ама не чрез депутатите, а директно (все още не съм си изяснила как именно, но това си е мой проблем, ще се постарая повече). Синдикатите, гражданските движения и обикновените, но будни и активни граждани да получат квота в парламента. Изобщо, всички викат, че властта трябвало да се поеме от "народа", щото бил "суверен". А както казах, коя съм аз да споря с телевизора?! Само слушам. При това с чувство за вина, щото обикновено чета, но тези дни много слушам.

Партийни мушмороци от всякакъв калибър и цвят се репчат по телевизора, а за капак медиите изровиха и разни политически фосили от близкото и не толкова близкото минало. А насреща им едни хора (не от неуважение, ама не им запомних имената) викат, вие не сте "народа", ние сме. Малко неловко ми стана, щото нито едните ги припознавам, нито другите. Обаче викам си, щом първите са ни управлявали досега, защо вторите да не ни отпочнат сега? Агитките все едно не могат да ритат по-добре от Бойко Борисов? И всяка баба може да каже "тенк ю", да не говорим за конграчулейшън. Да не говорим колко хора владеят българския като втори език по-добре от Цветан Цветанов. А колко пък могат да пият повече и да псуват по-цветисто от Вежди Рашидов! Да не споменавам пикаенето във фонтани и други прояви на насъщни човешки нужди, които не са (и не бива да бъдат!) привилегия на политиците. И целият този потенциал е напълно блокиран от политическата класа, която се е издигнала до върха на собствената си некомпетентност и е време да падне оттам, с як народен шут, вика телевизорът. И го подкрепям, да не си помислите нещо! 

Продължава

e-благинки (update)

Фактът, че Kindle е вързан с Amazon и неговия mobi формат продължава да ме дразни. Да, запозната съм с аргумента им, че четците се продават на цена, значително по-ниска от производствената и от компанията компенсират разходите с по-скъпи книги. Приемам този аргумент, макар да не мога да проверя достоверността на твърдението. Въпреки това не смятам, че трябва да да бъда ограничавана в покупките си на книги. За това се радвам всеки път, когато намеря някоя безплатна книжка в каталога им или попадна на издателска къща, която държи електронните й книги да се продават без DRM защита, което ми позволява (с любезното съдействие на Calibre) да ползвам файлове с други формати. В двете категории попада ето този сборник от SF/Fantasy разкази на Tor.com.
 

Книжката е подходящо занимание за онези, които чакат с нетърпение изхода на посветения на Агоп Мелконян конкурс за български фантастичен разказ, който Алмаак и Зонко ни рекламират  ;-)

Сборникът включва доста кратички творби (повечето разкази са с дължина съпоставима с тази на обедната ми почивка) на няколко напълно непознати за мен автори: Elizabeth Bear, Adam Troy Castro, Paul Cornell, Kathryn Cramer, Brit Mandelo, Pat Murphy, Charles Stross, Michael Swanwick, Rachel Swirsky и Gene Wolfe.

Явно критерий при подбора им е бил по-скоро качеството, а не толкова тематика, което само може да ни радва. Историите варират от типичните фентъзи срещи с магьосници в средновековните им замъци, през детски преживявания в компанията на (не)въображаеми приятели, до съвременна фантастика с ЦРУ привкус. Някои от тях са откровено зарибяващи и навяват мисли за саги, вихрещи се в продължение на 3-4 тома (The Mongolian Wizard), други са просто красиви и сякаш написани за да изпиташ удоволствие от самото четене (Portrait of Lisane de Patagnia).

Със сигурност в бъдеще ще държа някои от авторите под око! 

Един цитат ще ми се отпусне от сърцето:

I can't easily describe the experience of involuntary nasal irrigation with lime margarita, so I won't bother. Just try not to do it.

За любителите на е-книги да подхвърля кокал с малко мръвка - на страницата на Tor.com човек може да намери връзки към други книги, електронните версии на които са на прилична цена и без DRM.

The Nine Tailors*

В края на миналата година по случайност си купих "The Nine Tailors". Случайността се дължеше на факта, че Амазон предлагаше стабилно намаление на разни електронни книги около т. нар. черен петък. 
Историята започва в навечерието на Нова година, когато, подведен от дълбокия сняг, лорд Питър Уимзи се озовава с колата си в канавката. Счупената ос го принуждава да остане няколко дни в малкото селце Фенчърч Сейнт Пол, насред мочурищата на източна Англия.
Доста страници по-късно, по Великден, се сблъскваме с едно странно убийство, за разплитането на която се втурва да помогне именно аматьорът детектив лорд Питър - литературен герой от ранга на Шерлок Холмс и Еркюл Поаро, участващ в над 10 романа и почти същия брой разкази, и смятан за прототип на т. нар. джентълмен детектив. Създателката му го описва като нещо средно между Фред Астер и Бърти Устър. Приликите с последния се подсилват и от присъствието на аналога на Джийвс - икономът с каменно лице Бънтър.
Автор на "The Nine Tailors" е Дороти Сайърс - англичанка, живяла в края на 19-ти и началото на 20-ти век, която май почти не е превеждана у нас.

Героите са разнообразни - разсеяният свещеник и неговата грижовна съпруга, млада наследница на богат род, селски идиот, кръчмар, английски полицаи, изтънчени мошеници, измамени съпруги, инженери, псуващи папагали, френски полицай, пазач на шлюз... Дайствието се развива между двете световни войни - годините през които хората са отдъхнали от първата, наслаждават се на настъпилото относителното благополучие и все още не подозират за приближаването на втората.

Чете се бавно, заради многото описания на хора, традиции и места. Доста страници например бяха отделени за описание на характерното за Англия изкуство на биене на църковни камбани. Идеята на това занимание не е да се възпроизведе мелодия, а по-скоро да се описват серии от математически мотиви чрез редуване и прекомбиниране на камбаните. Въпреки всичко, "мелодията" трябва да звучи добре, което изключва застъпване на ударите на различни камбани.  
Всички тези лирически отклонение, макар и необходими за развитието на историята, създаваха усещане за несъвместима с едно криминале мудност. В случая обаче това не ме подразни, може би защото пасваше идеално на бавния ход на дните между Коледа и Нова година. Предполагам също, че честите прекъсвания за хапване и пийване през този празничен сезон ми помогнаха да преглътна описанията значително по-лесно от колкото ако бях започнала книгата насред работната седмица!

В края на книгата има и малко любопитна информация за Сайърс, която, оказва се, е доста значима личност в историята на Великобритания. Родена е в семейството на пастор, учи съвременни езици и история на средните векове в Оксфорд, пише и превежда, работи в рекламна агенция. Тя е една от първите жени, които получават  магистърска степен в Англия (преди това на жените не било позволено да се борят за дипломи). Освен създател на лорд Питър, Сайърс е известна поетеса и автор на множество научни трудове в областта на религията и философията. Занимава се с преводи - нейната версия на "Ад" се приема за една от най-добрите до днес. Дълги години работи в областта на рекламата. Феминистка.

За да умилостивя силните мъже, които несъмнено ще подскочат при сблъсъка си с последната дума ще кажа, че Сайърс е най-известна не с дейността си в подкрепа равноправието на жените, а с участието си в създаването на рекламите на пивоварната Гинес! Според биографите на писателката, тя прави първите скици на птицата тукан, която присъства в много от тях

Toucans in their nests agree

Guinness is good for you

Try some today and see
What one or toucan do

  


* Нарочно не преведох заглавието защото реших, че не съм в състояние да предам скиртия му смисъл. За това тук ще лепна тълкуванието, което намерих в Wikipedia :
"In some parishes in England the centuries old tradition of announcing a death on a church bell is upheld. In a small village most people would be aware of who was ill, and so broadcasting the age and sex of the deceased would identify them. To this end the death was announced by telling (i.e. single blows with the bell down) the sex and then striking off the years. Three blows meant a child, twice three a woman and thrice three a man. After a pause the years were counted out at approximately half minute intervals. The word teller in some dialects becomes tailor, hence the old saying "Nine tailors maketh a man"."

Да напиша и аз за инж. Пайнера!

Чета тези дни кой какво казал по случая с финансирания от ЕС проект за чалга и си мисля. А докато си мислех, ми хрумна, че ако Въргала, Куката и Людмил Тодоров  бяха седнали да напишат проект за развитие на една такава идея, може би сега нямаше да се налага да чакат Държавата да ги финансира, докато те реват от телевизионните екрани и вестниците за чалгата на пайнера, авторските права, заложения апартамент, хонорарите на козлите и необходимостта от бойкот на кината! Събудете се драги, вече живеем в пазарна икономика, не можете да се издържате само с плюене по отминалия комунизъм!