The Nine Tailors*

В края на миналата година по случайност си купих "The Nine Tailors". Случайността се дължеше на факта, че Амазон предлагаше стабилно намаление на разни електронни книги около т. нар. черен петък. 
Историята започва в навечерието на Нова година, когато, подведен от дълбокия сняг, лорд Питър Уимзи се озовава с колата си в канавката. Счупената ос го принуждава да остане няколко дни в малкото селце Фенчърч Сейнт Пол, насред мочурищата на източна Англия.
Доста страници по-късно, по Великден, се сблъскваме с едно странно убийство, за разплитането на която се втурва да помогне именно аматьорът детектив лорд Питър - литературен герой от ранга на Шерлок Холмс и Еркюл Поаро, участващ в над 10 романа и почти същия брой разкази, и смятан за прототип на т. нар. джентълмен детектив. Създателката му го описва като нещо средно между Фред Астер и Бърти Устър. Приликите с последния се подсилват и от присъствието на аналога на Джийвс - икономът с каменно лице Бънтър.
Автор на "The Nine Tailors" е Дороти Сайърс - англичанка, живяла в края на 19-ти и началото на 20-ти век, която май почти не е превеждана у нас.

Героите са разнообразни - разсеяният свещеник и неговата грижовна съпруга, млада наследница на богат род, селски идиот, кръчмар, английски полицаи, изтънчени мошеници, измамени съпруги, инженери, псуващи папагали, френски полицай, пазач на шлюз... Дайствието се развива между двете световни войни - годините през които хората са отдъхнали от първата, наслаждават се на настъпилото относителното благополучие и все още не подозират за приближаването на втората.

Чете се бавно, заради многото описания на хора, традиции и места. Доста страници например бяха отделени за описание на характерното за Англия изкуство на биене на църковни камбани. Идеята на това занимание не е да се възпроизведе мелодия, а по-скоро да се описват серии от математически мотиви чрез редуване и прекомбиниране на камбаните. Въпреки всичко, "мелодията" трябва да звучи добре, което изключва застъпване на ударите на различни камбани.  
Всички тези лирически отклонение, макар и необходими за развитието на историята, създаваха усещане за несъвместима с едно криминале мудност. В случая обаче това не ме подразни, може би защото пасваше идеално на бавния ход на дните между Коледа и Нова година. Предполагам също, че честите прекъсвания за хапване и пийване през този празничен сезон ми помогнаха да преглътна описанията значително по-лесно от колкото ако бях започнала книгата насред работната седмица!

В края на книгата има и малко любопитна информация за Сайърс, която, оказва се, е доста значима личност в историята на Великобритания. Родена е в семейството на пастор, учи съвременни езици и история на средните векове в Оксфорд, пише и превежда, работи в рекламна агенция. Тя е една от първите жени, които получават  магистърска степен в Англия (преди това на жените не било позволено да се борят за дипломи). Освен създател на лорд Питър, Сайърс е известна поетеса и автор на множество научни трудове в областта на религията и философията. Занимава се с преводи - нейната версия на "Ад" се приема за една от най-добрите до днес. Дълги години работи в областта на рекламата. Феминистка.

За да умилостивя силните мъже, които несъмнено ще подскочат при сблъсъка си с последната дума ще кажа, че Сайърс е най-известна не с дейността си в подкрепа равноправието на жените, а с участието си в създаването на рекламите на пивоварната Гинес! Според биографите на писателката, тя прави първите скици на птицата тукан, която присъства в много от тях

Toucans in their nests agree

Guinness is good for you

Try some today and see
What one or toucan do

  


* Нарочно не преведох заглавието защото реших, че не съм в състояние да предам скиртия му смисъл. За това тук ще лепна тълкуванието, което намерих в Wikipedia :
"In some parishes in England the centuries old tradition of announcing a death on a church bell is upheld. In a small village most people would be aware of who was ill, and so broadcasting the age and sex of the deceased would identify them. To this end the death was announced by telling (i.e. single blows with the bell down) the sex and then striking off the years. Three blows meant a child, twice three a woman and thrice three a man. After a pause the years were counted out at approximately half minute intervals. The word teller in some dialects becomes tailor, hence the old saying "Nine tailors maketh a man"."