Кръглата риба

Не знам защо, книгата "Кръглата риба" на Момчил Николов ме заинтригува от пръв поглед. Най-вероятно съм прочела нечия рецензия и тя е възбудила любопитството ми, защото корицата на книгата определено не изглежда добре. Да си го кажем направо, отвратителна е! А това как са направени кориците на книгите по принцип има голямо значение за мен. Какво да се прави, никой не може да избяга от снобарията си...

Та живеех си аз така, заинтригувана, но не правех нищо по въпроса. Е, не съвсем нищо.. При всяко влизане в книжарница взимах книгата, разглеждах, прочитах какво пише отзад, почесвах замислено глава.. и се отказвах. Къщата и без това е пълна с книги, аз наистина ли имам нужда от още една?, казвах си, А и кой знае каква е - тези нови български автори вадят такъв просташки език, само ще се ядосам!

И така до последния 1-ви ноември, когато посетих една книжарница на Сиела и видях, че има голямо намаление на български автори по случай празника. Реших, че вече нямам извинение - ще я купя, пък ако не ми хареса и не искам да ми запълва къщата, просто ще я дам на някого

С голяма радост мога да докладвам, че книгата наистина е добра и си заслужава място в моята скромна библиотека. Всъщост, хайде да не се лъжем, от скоро имам истинска, хубава библиотека. Досущ като университетската такава на президента! И "Кръглата риба" може да се шири на воля в нея. 

Идеята на книгата е колкото странна, толкова и оригинална. Без да влизам в подробности, за да не разваля приятното изживяване на евентуални бъдещи читатели, ще кажа, че действието се развива в Америка, а повествованието е в първо лице, единствено число. Главният герой разказва това, което му се е случило в миналото и успоредно с това се опитва да изясни на самия себе си някъи обстоятелства от настоящето. Двете истории се преплитат неусетно и едва към края наистина разбираме какво го е довело до тук.

За по-подозрителните (на които симпатизирам и влизам в положението) бързам да кажа, че не, нашият човек не е емигрант в Америка и не бяга от ужасната действителност на социалистическа България! Историята просто се случва там. Николов я описва по най-естествения начин, без да влиза в излишни описания на задокеанския начин на живот и най-важното, без да позволява на някакви провинциални комплекси типични за автори от "млада Европа" да размътят текста.

По принцип не си падам по "странни" истории, в които има ангели, сили на злото и (получени благодарение на опиати) видения. Присъствието на всички тях в "Кръглата риба" обаче беше толкова ненатрапчиво и така логично се връзваше с всичко останало, че се оказах зарибена. Какво да му придиряш на свръхестественото, когато текстът е толкова стегнат и смешно саркастичен? Продължаваш нататък, защото трябва да узнаеш какво се случва след това! Ако имаше нещо, което укротяваше стремежа ми да стигна по-бързо до края, това бяха внезапните поетични изблици, изклистализирали в текста под формата на пасажи със странен словоред. Мога да обясня присъствието им единствено с желание на автора да набие спирачките, за да ни накара да спрем да препускаме и да се насладим по-добре на текста.

Ако искам да съм напълно обективна не върви да порпусна нещата, които не ми харесаха. Особено тези, които направо ме подразниха! Първо да си кажа пак за външния вид! Скъпи издатели, намираме се в 21-ви век, не може да ни продавате книги с толкова много печатни грешки! Още по-малко книги, в които размера на шрифта се мени от параграф до параграф! Купете си някакъв качествен софтуер, наемете хора, които знаят как да го използват и действайте. Все пак, не става въпрос за висша математика, а за елементарно форматиране!

Мисля също, че рекламното текстче на задната корица е подвеждащо и продажбите ще нараснат ако го изтрият. Включеният цитат от в. Капитал "Казано накратко - това е забавен, умен и ерудиран постмодерен роман на въображението и играта. По-близък до Томас Пинчън, отколкото до Умберто Еко" звучи малко смешно. Не съм чела Пинчън, но нито като идея, нито като изпълнение "Кръглата риба" има нещо общо с Еко. Ако рецензента на Капитал е искал да изреди автори с които Николов няма нищо общо, защо се е ограничил само до него, можел е да включи и други модерни имена за да се самоизтъкне по-качествено!

Всъщност, ако наистина трябва да сравняваме (тази творба на) Момчил Николов с някого, по-подходящ според мен би бил Харуки Мураками - и при двамата имаме едно много не натрапчиво преплитане между нашата сива реалност и един паралелен, мистичен свят. Такова сравнение обаче е твърде грубо и може би малко нечестно към двамата автори. 

По-примамващо според мен би било ако на корицата публикуват малко цитати. Като тези:

"Седнах на една маса до прозореца и поръчах кафе на сънената сервитьорка, която премина покрай мен, носейки лошото си настроение като неизгладена униформа. "

"Това е гласът на здравия разум, който за мое учудване се обажда от време на време и се опитва да намери своето полагащо му се място в хора от други гласове. Не че ми пука особено за него, но добрите нрави и традициите изискват поне да го послушам, преди да му кажа - абе я си гледай работата!"

 "Аз продължавах упорито да си седя на завинтения стол - не по-малко завинтен от него и всичко осанало в това високостенно и надменно помещение. Имаше ли по-категоричен начин да се докаже високо ниво на нормалност сред хора, които смятат разсъдъка ти за развинтен, от това да се завинтиш здраво?"

"Това, разбира се, беше при положение, че третираме Фреда Цимерман като фотография в близък план - за паспортна снимка или шофьорска книжка - глава, малко деколте и малко рамене, нищо повече. При положение обаче, че решим да я третираме като снимка в цял ръст - ръст, който нямаше как да не забележа, когато и последната верижка между нас падна и вратата от американски дъб се отвори широко - картинката ставаше още по-шарена."