Бел. към ред. на "Вакантен пост"

Уважаеми г-н Редактор, 

Доста неща в настоящето издание на книгата "Вакантен пост" ме впечатлиха и реших да насоча вниманието Ви върху тях. Ще използвам възможността да Ви задам няколко въпроса.

Като казвате, че чашата е напита, имате предвид, че е попрекалила и не се държи на крака си ли? А ако е от онези чаши с плоско дъно и стои стабилно на масата, как ще разберете, че е напита?

Според моето скромно мнение, пътечките може да ЗАмръзват, но трудно ще разберем дали са ИЗмръзнали докато не проговорят. 

Тишъртка истинска дума ли е или сте я заимствали от група ученички в автобуса? 

Нормалните хора се съвОкупляват, за редакторите и преводачите не знам.

Ако сте ученик в гимназията и чуете някой да казва "Сбийте се в дясно" наистина ли ще го разберете като подкана да се преместите надясно и да застанете по-плътно един до друг? С ръка на сърцето твърдите, че няма да го приемете като официално разрешение да зашлевите тъпото зубърче от последния ред? 

Различни "степени на умрЕлост"? Да ти умре коня... 

Не знам дали разполагате с кон, но той със сигруност може да умре ако му прочетете следните изречение:

"И Андрю се разсмя, а още на втория синкоп към смеха му се включи и Фатс."

"Най старателно клавира поредицата от вълшебни символи с помощта единствено на показалеца си."

"Имаше нещо морбидно в нея, помисли си Гавин." Морбиден, дума достойна за устата на всеки български политик!

"Две деветокласнички побързаха да се омъглят." Според речника на жаргонните думи, омъгляват се хората дето пушат нещо, а не тези дето се опитват да се измъкнат от някъде с бягство.

"И тъкмо споменът за смеха отприщи най-сетне сълзите й. Потекох по носа и закапха в кафето, където пробиваха бързо заличаващи се малки дупчици от куршуми." Моля производителите на оръжие да обърнат внимание на нереализирания потенциал на сълзите!

До края на книгата любима ми остана думата изсред. Ако съдим по честотата, с която я е използвал, преводача също си е падал по нея!

Не мога да повярвам, че на някай ще му хрумне да използва думата кусайки в друга книга освен речник на бабините лафове!

Мога да продължа, но взе да ми омръзва. За това оставам сърдечно ваша,


Магарешко

Искам сняг!

В дни като този ме обхваща неистовото желание да съм някъде в планината! Искам да отида на място с много сняг. Да се разхождам по тесни пътечки между блещукащи преспи, а слънцето да напича гърба ми. Във въздуха да се носят ароматът на боровете и веселите подвиквания на птиците. А в края на деня да се прибера леко уморена и леко замръзнала в хижата, да се настаня до огъня и да изпия голяма чаша билков чай с мед! 

В дни като този се сещам за "Трима мъже в снега".

Петък, 22ри февруари

Днес намерих в пощата си ето това. За сега (изглежда това е само 1ва част) много ми харесва и реших да го споделя. Не знам кой е автора, но реших, че след като го разпространява чрез causes.com, няма да има нищо против да го прочетат повече хора.

Запазвам си правото да го цензурирам от страницата си ако втората част не ми допадне ;-)

A new note from the cause Да спрем изсичането на горите в България

Една българка пише писмо до народа (1) 

 

Posted by Stefan Kraev (cause leader) 

Скъпи сънародници,

Обръщам се към вас, защото разбрах, че ще взимате властта. Дълго се опитвах да разбера кой протестира, срещу какво протестира и какво иска, за да намеря своето място сред народа. Затрудних се, честно казано. Чух една жена да обяснява, че е джи пи и протестира, че няма направления. Един човек пък беше излязъл да каже, че не само тока е проблем, а и парното. Най ми хареса едно момче, което никой не го пита какъв е и за какво протестира, но то си каза, че е за мирен протест, щото "на мачовете винаги може да се биеме, тука протестираме мирно". Тези искания, макар да не ги съпреживявам лично, ги разбирам. Обаче все още се затруднявам с това за "промяна на политическата система". Много сложно ми се струва. Да се свика Велико народно събрание. Да се пише нова конституция, ама не просто от великите народни представители, а от самия народ- на улицата, в кръчмата и най-вече във Фейсбук. Народът да поеме властта, ама не чрез депутатите, а директно (все още не съм си изяснила как именно, но това си е мой проблем, ще се постарая повече). Синдикатите, гражданските движения и обикновените, но будни и активни граждани да получат квота в парламента. Изобщо, всички викат, че властта трябвало да се поеме от "народа", щото бил "суверен". А както казах, коя съм аз да споря с телевизора?! Само слушам. При това с чувство за вина, щото обикновено чета, но тези дни много слушам.

Партийни мушмороци от всякакъв калибър и цвят се репчат по телевизора, а за капак медиите изровиха и разни политически фосили от близкото и не толкова близкото минало. А насреща им едни хора (не от неуважение, ама не им запомних имената) викат, вие не сте "народа", ние сме. Малко неловко ми стана, щото нито едните ги припознавам, нито другите. Обаче викам си, щом първите са ни управлявали досега, защо вторите да не ни отпочнат сега? Агитките все едно не могат да ритат по-добре от Бойко Борисов? И всяка баба може да каже "тенк ю", да не говорим за конграчулейшън. Да не говорим колко хора владеят българския като втори език по-добре от Цветан Цветанов. А колко пък могат да пият повече и да псуват по-цветисто от Вежди Рашидов! Да не споменавам пикаенето във фонтани и други прояви на насъщни човешки нужди, които не са (и не бива да бъдат!) привилегия на политиците. И целият този потенциал е напълно блокиран от политическата класа, която се е издигнала до върха на собствената си некомпетентност и е време да падне оттам, с як народен шут, вика телевизорът. И го подкрепям, да не си помислите нещо! 

Продължава

e-благинки (update)

Фактът, че Kindle е вързан с Amazon и неговия mobi формат продължава да ме дразни. Да, запозната съм с аргумента им, че четците се продават на цена, значително по-ниска от производствената и от компанията компенсират разходите с по-скъпи книги. Приемам този аргумент, макар да не мога да проверя достоверността на твърдението. Въпреки това не смятам, че трябва да да бъда ограничавана в покупките си на книги. За това се радвам всеки път, когато намеря някоя безплатна книжка в каталога им или попадна на издателска къща, която държи електронните й книги да се продават без DRM защита, което ми позволява (с любезното съдействие на Calibre) да ползвам файлове с други формати. В двете категории попада ето този сборник от SF/Fantasy разкази на Tor.com.
 

Книжката е подходящо занимание за онези, които чакат с нетърпение изхода на посветения на Агоп Мелконян конкурс за български фантастичен разказ, който Алмаак и Зонко ни рекламират  ;-)

Сборникът включва доста кратички творби (повечето разкази са с дължина съпоставима с тази на обедната ми почивка) на няколко напълно непознати за мен автори: Elizabeth Bear, Adam Troy Castro, Paul Cornell, Kathryn Cramer, Brit Mandelo, Pat Murphy, Charles Stross, Michael Swanwick, Rachel Swirsky и Gene Wolfe.

Явно критерий при подбора им е бил по-скоро качеството, а не толкова тематика, което само може да ни радва. Историите варират от типичните фентъзи срещи с магьосници в средновековните им замъци, през детски преживявания в компанията на (не)въображаеми приятели, до съвременна фантастика с ЦРУ привкус. Някои от тях са откровено зарибяващи и навяват мисли за саги, вихрещи се в продължение на 3-4 тома (The Mongolian Wizard), други са просто красиви и сякаш написани за да изпиташ удоволствие от самото четене (Portrait of Lisane de Patagnia).

Със сигурност в бъдеще ще държа някои от авторите под око! 

Един цитат ще ми се отпусне от сърцето:

I can't easily describe the experience of involuntary nasal irrigation with lime margarita, so I won't bother. Just try not to do it.

За любителите на е-книги да подхвърля кокал с малко мръвка - на страницата на Tor.com човек може да намери връзки към други книги, електронните версии на които са на прилична цена и без DRM.