И все пак...

.. си мисля, че най-скандалното в извадките от тефтерчето не са нито планираните удряния, нито инициалите, нито пълните имена, а ето това:

"За членовете (1 ноември 2011) по заплата, 2 юни 2012 - аз - 2 заплати. Сметната палата ще го види това, но не би трябвало да направи впечатление. Не се пише вътре поименно. Докладът на Сметната палата е публичен - на сайта. Отвън не може да се види от обикновени хора кой колко е взел".

За удрянията и прекратяванията вече сме чували автентични записи с истинска пряка реч и няма какво толкова да се чудим, че някой си го е записал в дневничето. По-изумителното и скандалното е, че сме го докарали до там хора, които записват вътрешните си диалози на хартия за да схванат по-добре аргументите на отсрещната страна, не само завършат училище и университет, ами ни управляват!

Бел. към ред. на "Вакантен пост"

Уважаеми г-н Редактор, 

Доста неща в настоящето издание на книгата "Вакантен пост" ме впечатлиха и реших да насоча вниманието Ви върху тях. Ще използвам възможността да Ви задам няколко въпроса.

Като казвате, че чашата е напита, имате предвид, че е попрекалила и не се държи на крака си ли? А ако е от онези чаши с плоско дъно и стои стабилно на масата, как ще разберете, че е напита?

Според моето скромно мнение, пътечките може да ЗАмръзват, но трудно ще разберем дали са ИЗмръзнали докато не проговорят. 

Тишъртка истинска дума ли е или сте я заимствали от група ученички в автобуса? 

Нормалните хора се съвОкупляват, за редакторите и преводачите не знам.

Ако сте ученик в гимназията и чуете някой да казва "Сбийте се в дясно" наистина ли ще го разберете като подкана да се преместите надясно и да застанете по-плътно един до друг? С ръка на сърцето твърдите, че няма да го приемете като официално разрешение да зашлевите тъпото зубърче от последния ред? 

Различни "степени на умрЕлост"? Да ти умре коня... 

Не знам дали разполагате с кон, но той със сигруност може да умре ако му прочетете следните изречение:

"И Андрю се разсмя, а още на втория синкоп към смеха му се включи и Фатс."

"Най старателно клавира поредицата от вълшебни символи с помощта единствено на показалеца си."

"Имаше нещо морбидно в нея, помисли си Гавин." Морбиден, дума достойна за устата на всеки български политик!

"Две деветокласнички побързаха да се омъглят." Според речника на жаргонните думи, омъгляват се хората дето пушат нещо, а не тези дето се опитват да се измъкнат от някъде с бягство.

"И тъкмо споменът за смеха отприщи най-сетне сълзите й. Потекох по носа и закапха в кафето, където пробиваха бързо заличаващи се малки дупчици от куршуми." Моля производителите на оръжие да обърнат внимание на нереализирания потенциал на сълзите!

До края на книгата любима ми остана думата изсред. Ако съдим по честотата, с която я е използвал, преводача също си е падал по нея!

Не мога да повярвам, че на някай ще му хрумне да използва думата кусайки в друга книга освен речник на бабините лафове!

Мога да продължа, но взе да ми омръзва. За това оставам сърдечно ваша,


Магарешко

Обществото и неговите спортисти

По-миналата неделя, когато в голямата жега се бях размазала пред телевизора, останах много впечатлена от думите на Мария Гроздева, изречени на церемонията по изпращането на олимпийците, организирана от БНТ. Тя каза нещо такова: „Пожелавам ви тръгвайки си от Лондон, да сте доволни от това, което сте направили и да няма съмнение, че е имало какво още да дадете. На обществото пожелавам да ни посрещнете, така както ни изпращате.”

Предполагам имаше предвид, че обществото не съчувства достатъчно на спортистите, които не са могли да спечелят медал и че се държим твърде грубо с тях, когато губят. Замислих се, че може би е права. Ако някой от тези хора беше мой близък приятел, нямаше да тръгна да недоволствам ако се върне без медал, щях да му съчувствам, да се опитам да го успокоя и насърча, защото на него и без това му е достатъчно тъпо, че е загубил! Започнах да се чуствам почти виновна, че сме толкова гадни към едни хора, само защото не са ни достатъчно близки. Само заради това, че са "публични личности" започваме да си мислим, че имаме право да искаме от тях!

Е, тази вечер докато гледах новините по алтернативната национална телевизия, попаднах на този репортаж , в който се споменава за отпътуването на част от олимпийците. Чувството ми за вина моментално се изпари! Мисля, че имам право да посрещам едни такива хора, по същия начин, по който те отпътуват!

Когато се той освободи от гръцкото духовенство и от турското иго, то ще бъде свободен политически; а когато се освободи от своята простота и незнание, от своите стари суеверия и допотопни нрави, то той ще бъде свободен и духовно.

Л. Каравелов, в. "Свобода"