Обществото и неговите спортисти

По-миналата неделя, когато в голямата жега се бях размазала пред телевизора, останах много впечатлена от думите на Мария Гроздева, изречени на церемонията по изпращането на олимпийците, организирана от БНТ. Тя каза нещо такова: „Пожелавам ви тръгвайки си от Лондон, да сте доволни от това, което сте направили и да няма съмнение, че е имало какво още да дадете. На обществото пожелавам да ни посрещнете, така както ни изпращате.”

Предполагам имаше предвид, че обществото не съчувства достатъчно на спортистите, които не са могли да спечелят медал и че се държим твърде грубо с тях, когато губят. Замислих се, че може би е права. Ако някой от тези хора беше мой близък приятел, нямаше да тръгна да недоволствам ако се върне без медал, щях да му съчувствам, да се опитам да го успокоя и насърча, защото на него и без това му е достатъчно тъпо, че е загубил! Започнах да се чуствам почти виновна, че сме толкова гадни към едни хора, само защото не са ни достатъчно близки. Само заради това, че са "публични личности" започваме да си мислим, че имаме право да искаме от тях!

Е, тази вечер докато гледах новините по алтернативната национална телевизия, попаднах на този репортаж , в който се споменава за отпътуването на част от олимпийците. Чувството ми за вина моментално се изпари! Мисля, че имам право да посрещам едни такива хора, по същия начин, по който те отпътуват!