31 декември 2014

Добрият, лошият и тъпото копеле

Тези дни преглеждах списъка на всичко прочетено от мен през 2014-та и това ме накара да си направя една съвсем субективна равносметка:

най-добра книга - едва ли "Възвишение"  на Милен Русков ще влезе в групата на книгите, които ще взема със себе си на необитаем остров, но с голяма доза увереност мога да кажа, че беше най-доброто, което прочетох през изминалата година. Дано и 2015-та донесе такива качествени четива!

най-лоша книга - "The Magician's Assistant", Ann Patchett. Истинска прецаквация! Подведох се от многото звездички в Амазон и я купих с надеждата да прочета нещо по-различно и интересно. Е да, различно беше. Различно и много скучно! Добро начало, с нищо невпечатляващ език, тъпа история и плоски герои. 
The Magician's Assistant разказва за Сабине, дългокрака и красива асистентка на фокусник, 40+ малко годишна еврейка от Лос Анджелис. Сабине е прекарала целия си съзнателен живот в компанията на илюзиониста Парсифал и неговият любовник, френският виетнамец Фан. Влюбена във фокусника, тя се жени за него едва след смъртта на любимия му мъж, почти две години преди началото на книгата. Началото на книгата е белязано от смъртта на същия този Парсифал. Следва депресия, спомени, срещи с Парсифал и Фан в сънищата. Нещата се раздвижват, когато адвокатът изпълнител на завещанието на Парсифал разкрива дълбоко пазената му тайна - наличието на живи майка и сестри в град Алайънс, Небраска. Срещата на Сабине с "роднините", за чието съществуване не е подозирала, трябва да постави началото на историята. История, която бива тотално удавена от порой затъпяващи клишета - лоши съпрузи побойници, задушаващ малък град, провинциална ограниченост, изгубени надежди, пропуснати възможности, трудни избори... 

най-изненадваща книга - "Да убиеш присмехулник", Харпър Ли.

най-странна книга - "Ако пътник в зимна нощ", Итало Калвино. Да, супер странна книга! Книга за книги. Имаме Читател и Читателка, имаме и истории. През глава следим историята на Читателя и Читателката, през глава те започват да четат някоя нова история. Която отново и отново, за тяхно разочарование и искрено възмущение, остава незавършена. Накрая обаче се оказва, че това не е съвсем така. Удоволствието от четенето на тази книга, което признавам върви малко трудничко, се засилва и от послеслова на автора. В него той прави разбор на разбора, който друи автори са направили на неговата книга. Стори ми се като доста фина задявка с упражненията в стил "Какво е искал да каже авторът на произведението"!

най-тъпа книга - "След 22", Радостина Савова. В тази категория конкуренцията е жестока, но това е безспорният печеливш.

книга, която ще бъде прочетена пак - "Gaudy night", Дороти Сайърс. От както преди години открих детективските романи на Дороти Сайърс не съм спряла да се изкушавам от тях. Току ми щукне, че това, от което имам нужда в момента, е успокояващото дейстие на една нова среща с начетения, прекалено приказлив, очевидно умен но доста чалнат почитател на криминалните загадки, лорд Питър Уимзи (на чийто фамилен герб съвсем в тон с моя подход се кипри мотото As my Whimsy takes me). Тъй като не ги чета в правилния ред, не е странно, че попаднах на книга, свързана с други две преди нея от една обща тема - лорд Питър най-сетне намери достатъчно интересна жена и се наложи да се потруди яко за да я спечели! За разлика от всички останали книги на г-жа Сайърс, с които съм се сблъсквала преди (и след това), "Gaudy night" е огромна - къде 500 страници. Това явно се обяснява с факта, че заедно с поредната криминална загадка, авторката се е опитала да вмести любовна история, а всичко това е обилно подправено с голям брой задълбочени размисли по любопитни теми като: може ли двама души да намерят един друг без да загубят себе си; кое води по важност - истината или добруването на околните; трябва ли грижата към другите да измества отговорността ни към самите нас и т.н. Ровейки за повече информация след края на романа попаднах на доста есета на журналисти и писатели с размисли върху "Gaudy night". Дори "звезди" като Оруел са се изказвали по темата! Интересно е как за някои книгата е просто поредния детективски роман, за други една от най-добрите любовни истории в литературата, а за трети - ярко постижение на феминизма от началото на миналия век. Явно трябва да я прочета отново за да си изясня напълно собственото мнение.

Няма коментари: