Размисли за плънката

Месецът напредва, наближава следващият и хоп, преди да се усетим ще дойде Великден! Време за яйца и козунаци. Време за мързел с книжка в леглото. Време за агнешко. С плънка!

По моето скромно мнение, плънката на агнето е от изключително значение. За да бъде вкусна, готвачът не бива да пести зеленинки и дреболийки. Също като при книгите. Всички обичаме добрата история, но тя трябва да ни бъде поднесена с нужната зеленилка на пейзажа и онези дреболийки, които заедно изграждат характера на героите и ни помагат да разберем това, което ги движи.  Агнешкото без плънка стои сухо, изтощава зъбите и присяда. Плънката обаче не може без аромата на агнешкото.Сюжетът и плънката са неразривно свързани.

Готвачът е длъжен да подбира качествени продукти за приготвяне на плънката. Липсата на джоджен и лук не може да се компенсира с излишъци от магданоз! Няма нищо по-дразнещо от това, бързайки да разбереш какво става в края на книгата, изневиделица да попаднеш на анахронизъм в пейзажа или абсолютно нелогично обяснение за мотивите на героя. Такива неща оставят неприятен вкус в устата и причиняват липса на желание за нови срещи със същия автор.

Разбира се, не можем да изключим варианта "качествени продукти и спазени съотношения, но лош готвач". Нещата с книгите стоят още по-сложно защото, макар сюжетите по принцип да са доста устойчиви, плънката лесно се влияе от намесата на преводачи и редактори. Всеки пропуск във форматирането, всяко своеволие с правописа и граматиката, всяка неточно подбрана дума имат потенциала да превърнат плънката в една суха, несмилаема маса, с неприятен вкус и неуловим аромат на агнешко. Блюдо, към което трудно ще посегнеш втори път!

Мда. Такива мисли ме налягат в резултат на срещата ми с 1Q84. Вече обсъдихме преводача, нали?

Интересно, на каква тема ще се отнеса ако тръгна да чета някоя готварска книга!