Кифла-лит

Вина за това недоразумение има навика ми да слушам радио! При едно от прибиранията си от летището това лято, докато стоях и чаках автобуса на Плиска, в Следобедния блок на Дарик попаднах на интервю с нова българска писателка, Радостина Савова. Заслушах се заради откровеното противоречие между интелигентният начин, по който Радостна (творческият псевдоним на авторката) говореше за творбата си и фактът, че последната спада към презрения от мнозина жанр чик-лит. Името на книгата е "След 22", разпространява се безплатно в електронен вид, а ако ви се прииска да си дръпнете едно копие, можете да го направите тук.  
Решението си да напише книгата Радостна обясни с това, че винаги чете само и единствено женска проза, защото този род книги я разтоварват и развличат, както и с факта, че на нашия книжен пазар липсва техен български аналог. Допълни, че хартиеното издание е в силно ограничен тираж, екземпляри били предвидени единствено за близки и приятели, че корицата им е розова, защото това е любимият й цвят, че ще се радва на всички положителни и критични отзиви публикувани на страницата й или в социалните мрежи, както и че планира следващи изненади за почитателите си. Последва предупреждение, че в електронната версия достъпна към онзи момент все още има твърде много грешки, така че онези читатели, които искат да получат качествено копие, биха постъпили умно да изчакат няколко седмици докато всички дефекти бъдат отстранени.
Признавам си, интервюто събуди любопитството ми! Прибрах се, издирих сайта, отбелязах си го и няколко седмици по-късно, когато лятната ваканция започна официално, дръпнах един от е-вариантите и се зачетох. 

Не си спомням друга книга да ме е измъчила толкова! От самото начало ме блъснаха грешките. Правописни, граматически, стилови, географски... Изскачат от всяко изречение и се борят за вниманието ти. Дори сега, няколко месеца след онова интервю, те все още не са отстранени. Дразнещо! Продължих да чета, просто защото исках да дам шанс на авторката. Искаше ми се да вярвам, че там някъде, в следващите страници, се крие нещо оригинално, което ще оправдае усилията ми.

Глава след глава обаче нещата вървяха към по-лошо. Липса на сюжет, плоски герои, клишета и сухи диалози. Книгата се въртеше основно около заведенията, спа-центровете и магазините, които посещаваха героите, процедурите за разкрасяване, на които се подлагаха, купоните, които организираха. Безброй пъти влизахме в банята, безброй пъти се напивахме, безброй пъти влизахме във facebook или отваряхме Skype, безброй пъти се карахме и правехме "муцунки". Описанията на героите се свеждаха до гъвкави крайници, руски букли и кристално бели зъби. И да, най-добрият приятел беше гей!

Ако трябва да кажа нещо положително, това е, че авторката наистина е успяла да придаде български характер на книгата! Срещаме се с маса родни звезди, редовно слушаме чалга, през страница посещаваме някое заведение в Студентски град, четем СМСи на шльокавица, сблъскваме се с реплики от рода на "Така снаха искам аз. Да ме познава като собствен баща." И разбира се, напълно в съответствие с разбиранията на съвременния българин, ходът на живота в книгата се ръководи от каноните на православната църква.

Да, да, знам. Всички ще ми кажат, че не може да очаквам друго от представител на този жанр! И все пак! Всички сме чели чик-лит. Е добре, много от нас са го правили, а част от нас си го признаваме... Въз основа на своя скромен опит смея да твърдя, че дори книгите от този роди имат нужда от една основна случка, а героите им, от основания за постъпките си! Не съм съгласна с мненията в GoodReads, че от този род литература не може да се очаква друго или че налюдаваният ефект се дължи на директното побългаряване на западни заглавия. Мисля, че основния проблем на "След 22" е, че се опитва да копира сериал от рода на "Сексът и градът". А може би сме свидетели на зараждането на нов, роден жанр - кифла-лит?

Малко цитати?

***

В същото време обаче държеше да е част от партито на „Rolling Stones”и нямаше търпение да се върне там, за да види ревю на Victoria’s Secret, изпълнения на Белослава, Сантра и Кристо и дори имаше шанс Лили Иванова да изпълни нещо.

*** 

Беше си оставил косата небрежна, без какъвто и да е фиксатор (изглежда не е очаквал да се озове на парти). 

 ***

Започне да се гърчи като змиорка в ръцете му и нетърпеливо да търси контакт с члена му. Когато най-сетни той го извади, очите й грейнаха. Абдулах имаше най-красивия и правилен член, който тя беше виждала. Масивен, но не заплашителен, изпълнен с кръв, готов да достави най-сладкото преживяване ever, както си помисли Рокси. Тя нямаше търпение да го усети вътре. И го усети. Почувства топлина, която е изпълва и кара да вика. Тя започне да стене, да се върти, да откача. В следващия момент усети, че силните мъжки ръце я обръщат. Сега тя зае легнала поза с единия крак на врата му. Да, изглежда й допадаше, защото започна да издава още по-странни звуци, докато накрая просто не изпищя така, че шофьорът внезапно спря. Тя се смути за секунда, но после се усмихна невинно, както само тя можеше, и каза:
- Упс, май трябва да слизаме.
- Не мисля – отговори той и продължи да върши работата си.
Рокси свърши така че нямаше никакво желание, а и намерение, да продължава, за да му достави удоволствие на него.
- Скъпи, виж, това е руската църква.

 ***

Да скучаеш ти? Сигурно си най-желаният ерген в София?

Андрей пак се засмя и небрежно отбеляза:
- Най-желаният ерген е Слави Трифонов. Иначе и аз мога да се котирам добре, ако той се ожени.
Двамата мъже се засмяха искрено, а синът пое към спасяването на лаптопа на заядливата си приятелка.

***

От много източници беше чула, че само с пълно игнориране може да се привлече мъжкия интерес. Сега беше момента, в които лично да провери. 100 процентовият жребец се доближи до нея на бара и небрежно помаха на бармана.

***

П.С. Опитът ми с този блог ме кара да кажа предварително, че съм запозната със собствените си недостатъци в областта на граматиката на българския език, ОСОБЕНО що се отнася до пълния член. Приемам, че всеки, дори най-интелигентния и образован човек, прави грешки когато пише. За това е добре когато този човек издава книга, била тя и безплатна, да използва услугите на професионален коректор и редактор.

Сестри Палавееви. В бурята на историята

Напоследък доста си падам по аудиокниги. Намирам възможността да "чета" докато крача към работа за неустоима! В началото ми беше малко странно. Какво, един мъж или жена изпълнява всички роли? Колко досадно! Оказва се, че не е така. Или поне не съвсем! Когато имаш работа с опитен разказвач, много бързо спираш да забелязваш несъответствията между пола на четящия и този на героя, между своята представа за участниците в историята и тази на говорещия. А ако имаш работа с опитен актьор-разказвач, бързо се научаваш само по тона на гласа да разпознаваш чия е поредната реплика, още преди да чуеш авторовото пояснение. Ако ви е трудно да разберете за какво говоря, пробвайте "Хари Потър" в изпълнение на Стивън Фрай!

В общи линии, решението ми да си купя диска със "Сестри Палавееви. В бурята на историята" беше силно повлияно от този ми предишен опит. Разбрах за записа от едно интервю с Алек Попов, в което той обясни, че това е първата аудиокнига в България - продукт на съвместните му усилия с актьора Стоян Алексиев, когото аз много уважавам. Познавам автора само от "Мисия Лондон", една книга която не харесах и един филм, който високо ценя, но не се поколебах, след многото похвали изречени в ефира, купих диска. Нали трябва да стимулираме българското?

Ето какво пише в анотацията на книгата "Първият партизански роман, написан след края на комунизма! История за битки, предателства, смърт, оцеляване, изпълнена с абсурдни и трагикомични ситуации. Две момичета от заможна софийска фамилия избягват от дома си, за да се присъединят към партизанското движение. Стремежът към промяна угасва в сянката на настъпващия тоталитаризъм. Студената война заварва близначките от двете страни на желязната завеса." Това описание общо взето представя същността на историята - приключенски роман, преместен назад във времето, малко преди 9ти септември. Сега да споделя впечатленията си от качеството й! 

Да започна с хубавите неща! Първо, героите - някои от тях са просто невероятни попадения! Комбриг Медвед например не ме разочарова от началото до края. Тонът - на места тънката ирония на автора ме изпълваше с тихо задоволство и ми докарваше усмивка на лицето. Моментът с комиксите беше удар в десятката!!! Истинско майсторско попадение, за което свалям шапка на г-н Попов. Краят - напълно подходящ и изненадващо удовлетворяващ (изненадващо, защото още помня онзи от книжната версия на "Мисия Лондон").

Не толкова хубавите неща. Тук съм длъжна да спомена дебелашките шеги, които никак не пасваха на онази "тънка ирония", за която споменах по-горе. Някои от тях бяха просто жалки - като главата "Сянката на великия мастурбатор". Други бяха смущаващи - няма нищо смешно в изтезанията, на които едни хора подлагат други хора, независимо от идеологическите пристрастия на двете страни! Вкарването на хомосексуален елемент в разказ за зверства не го прави по-лесен за преглъщане, по-скоро е проява на лош вкус! Нещото, което искрено ме разочарова обаче беше онази част от аудиокнигата, в която не изпитвах никакви съмнения, когато взех решението да я купя - четеца! За съжаление, колкото и да е опитен Стоян Алексиев, не мисля че се справя добре със задачата. На моменти успява да налучка тона и настроението, за някои от героите дори си е изработил разпознаваем глас. Като цяло обаче звученето на книгата е като излязла от устата на някой сладкодумен дядо, който разказва приказка на внуците си. Изявява се четецът, актьорът отсъства.

Нещо друго, което ме впечатли във връзка със "Сестри Палавееви", бяха коментарите на други читатели. Масата от хората споделят възхищението и изразяват радостта си, че "най-сетне някой се е сетил да ни покаже истината за партизаните". Ама не, вие сериозно ли? Наистина ли сте смятали, че партизаните (и всички други възпявани исторически личности) са били едни супер хора, движени само и единствено от светли идеали, винаги постъпващи честно, винаги действащи с мисъл за другия? Наистина ли сте вярвали, че те са нещо по-различно от средностатистическите българи, с всичките им недостатъци? Ако да, мисля че се нуждаете спешно от една здрава доза реализъм и още толкова цинизъм! Влезте в някоя библиотека и си вземете я Тери Пратчет, я Чудомир. Може и Алеко Константинов! Ако ли не, може би е време да си прочистите главите от клишетата!

Копринената буба

За пореден път не устоях на изкушението! Два дни след като излезе новата книга на Робърт Галбрейт, номер две от поредицата за детектив Корморан Страйк, аз се докопах до нея. Оригиналното заглавие е "The Silkworm".

Може би не е политически коректно да хваля Амазон в настоящия момент, предвид потеницално кръвопролитната война, която се вихри между търговеца и различни издателски къщи (и която въвлече новата творба на г-ж Роулинг в презокеански скандал), но ще си призная - възползвах се от услугите им поради липса на търпение (а ако трябва да сме честни и желание) да чакам излизането на книгата на българския пазар. Седмица по-късно мога да докладвам - заслужава си, купувайте!

Сварваме Корморан Страйк половин година след като е разкрил убиеца на манекенката Лула Ландри. Случаят, добре отразен в пресата, му е донесъл стабилен приток на клиенти и стабилна липса на доверие у представителите на полицията. В пристъп на изтощение, примесено с отегчение от необходимостта да следи неверни любовници и съпрузи, детективът приема да работи за нова клиентка - дребна, сива женица, с неадекватно поведение и изчезнал съпруг.

Следващите страници на "Копринената буба" ни захвърлят право в света на книгоиздаването. По страниците пъплят редактори, литературни агенти и писатели, хубаво оплетени от стремежите си за пари, любов, секс и слава. В самият центъра на историята е копринената буба. Или по-скоро фактът, че създаването на истински качествена копринена нишка иска жертви - преди да бъде изтеглена, пашкулът се сварява заедно с нейния създател, Bombyx mori. Задачата на Страйк е да разплете нишката и да разбере кой я е пуснал и как точно е омотал в нея един самоуверен писател с отминала слава.

Историята се разплита бавно, а заедно с нея Галбрейт ни разкрива повече факти за живота и характерите на основните герои, Корморан Страйк и асистентката му Робин. Разбираме на кого е кръстен детектива, ставаме свидетели на сблъсък между Робин и годеника й, хвърляме едно око към голямата любов на Корморан и се запознаваме с някои негови стари приятели. Успоредно с това обикаляме активно лондонските кръчми и изучаваме потайностите на английската столица. Проследяваме мачовете на Арсенал и си записваме няколко марки бира, които трябва да опитаме при следващото си посещение на острова.

Стилът на Роулинг остава непроменен - описва хора и обстановка с безпощадна точност и без никакво лошо чувство, дава воля на тънкия си хумор в подходящите моменти и не подценява ползата от стабилното хапване и редовното пиене на чай!

В едно отношение "Копринената буба" не прави изключение от другите детективски романи, които съм чела - и този път разкриването на убиеца ме свари неподготвена! Макар да си призная, доста рано ми хрумна как би се е справил с  липсващите улики ;-)

София, културна столица на Европа

В петък сутрин се събудих леко притеснена, изреждайки в главата си планираното за почивните дни и чудейки се как да вместя всичко. В събота сутрин станах с усещането за пълен разпад на програмата. И тъй като, все пак, днес е първият ден на лятото, реших да почета появата на Слънцето като се шматна из улиците на София. Както се казва, да видя свят, светът да види мен...

Тъй като не е приятно да се разхождаш безцелно сам, измъкнах от последния брой на списание Фото Мания една брошурка посветена на Месеца на фотографията. В нея са изредени всички галерии, които са се включили в инициативата, заедно с информация за авторите. На задната й страница има място за печати, а на първата организаторите обещават да включат в томбула за чисто нов фотоапарат всеки, който събере поне 12 броя до 30ти юни. Вярно, юни почти се изтърколи, но си казах, че не боли да отделя малко време за да се насладя на качествено изкуство, пък ако събера 3-4 печата днес и после намеря малко време през седмицата... Защо не, казах си, ще проверя. Отворих картата, набелязах си 4 галерии и поех смело с хартийката за печати в ръка.

Първа спирка - Червената къща. Според информацията, известната къща за дебати участва в Месеца на фотографията с няколко изложби - на Андреа Рийс, Антъни Карън и Ади Петрова. На входа срещнах само младежът от охраната, който ми обясни, че експонатите са в една от залите на втория етаж и в две на партера. Реших да започна от втория етаж, където в зала "Пеша Николова" трябваше да са подредени фотографиите на г-жа Петрова. Дали наистина творбите й са там и колко добри са не ми се отдаде да проверя. Посрещна ме затворена врата, зад която се чуваше как невидим мъж крещи по телефона. Повъртях се, проверих табелките на вратите, уверих се че съм на правилното място и почуках. Отговор не последва. Загубих желание да разглеждам другите изложби - прелетях през залите на партера, в една от които имаше двама души с много незаинтересован вид (куратори, пазачи, автори?), без да разбера за какво иде реч. Така и не намерих някой, който да ми даде печат. Предлагам следващия дебат в Червената къща да бъде на тема "Името задължава или името оправдава?".

Втора спирка - глалерия Credo Bonum. Според информацията в програмата Програмата, тази галерия се намира на ул. Славянска 2. Е, не беше точно там, входната й врата е в една пряка, точно зад театъра, но все пак, намерих я! Явно някаква невидима сила бдеше над мен - в момента, в който протегнах ръка към вратата откъм ключалката се чу изщракване на тайнствен механизъм и аз бях допусната вътре. В тази галерия са изложени снимки от Исландия на Артин Шахбазян. Много хора биха ги заклеймили като "пощенски картички", но аз не се причислявам към тях. Винаги съм харесвала пейзажните снимки с естествени цветове, а в случая удоволствието беше подсилено от факта, че съм била по тези места и почти всяка една от гледките ми беше позната. На излизане надникнах в стаята на охраната с въпроса от къде да взема печат. За печати в понеделник, тогава куратора ще бъде тук, информираха ме те! Естествено, кой нормален човек ходи по галерии в почивните дни! Жалко, че организаторите на инициативата са пропуснали да отбележат часовете, в които може да се получи печат.

Трета спирка - Столична библиотека. Нямах затруднения да намеря библиотеката, сварих я отворена, а експозицията - черно бели фотографии отразяващи "Тайният свят на библиотеката" на Стефан Стефанов е удобно разположена във фоайето. Кадрите от живота на една библиотека някак доста удачно се връзват със запуснатия вид на сградата. Г-н Стефанов има добро око и много оригинални попадения. Ако имате път през площад Славейков до края на месеца, обезателно се отбийте в библиотеката! Няма да ви отнеме време, снимките са едва 10тина, но наистина си заслужават. "Печат?" Попитах момичето на касата на театър Възраждане. Тя усмихнато ме насочи към човека в бутка "Информация". Когато разбра, че него го няма, предложи да попитам "там в ляво". В ляво е гардероба на библиотеката. Вътре млад господин седеше с поглед зареян през прозореца. Извиних се, че го притеснявам и повдигнах въпроса за печатите. Той беше много озадачен, но склони да ми обясни, че "те общо взето свършиха"! Опитвайки се да схвана идеята за недостига на печати глуповато отбелязах, че Месеца на фотографията все пак е до края на юни. "Еми..." заключи той и се върна към гледката през прозореца.

Четвърта стъпка - галерия Синтезис. Изложба на Александър Дончев. Наистина хубави фотографии обединени в темата "Между". Черно белите кадри са намерили точното си място сред изчистените светли зали на тази галерия. Отново, ако имате време минете да ги видите. Печат? С удоволствие го дават на касата на магазин Фотосинтезис непосредствено срещу галерията.

Мисля, че няма нужда да впрягам жалките си математически способности за да преценя, че идеята с печатите е causa perduta. В Месеца на фотографията участват 22 галерии, а опитът ми ясно показа, че такива реално има само в една от четири. 

Сега седя на балкона с крака на парапета и празнувам началото на лятото с голяма паница ягоди със сладолед! Горещо препоръчвам преживяването!

В края на този репортаж се чувствам длъжна да отдам заслуженото на организаторите на Месеца на фотографията - Национално сдружение фотографска академия Янка Кюркчиева и UniCredit Bulbank. На нарочения да спечели чисто нов Canon PowerShot SX270 HS честито!