Епизод Х+8 - Духът на Коледа

Преди 2 дни шефката внезапно се сети, че не сме си организирали коледно тържество. Трябвало нещо да измислим, нали? Да идем някъде, а? Или да си стоим тук, какво ще кажете? След часове обсъждане се реши, че ще се пробваме да идем на кърчма. Събрахме по 10 лв., пък шефката обещала да покрие разликат със служебни пари. Каква разлика, така и не разбрах, защото за 10 лв, в кварталната кръчма мисля, че можем да се почерпим достатъчно стабилно в 3 след обяд! Събрахме къде 100тина лв, понеже не всички искаха да участват. Разбрахме се - нашата кръчмарска групичка, в 3 следобяд, в петък, в "Халбит"е на 5-те кьошета. Останалите ще си празнуват тук. За целта другия шеф отпуснал служебни 160 лв да се напазаруват почерпки.

Всичко точно. Само дето от "Халбите" бяха на друго мнение! Когато вчера някой се сети да им се обади за да ги информира за височайшата благодат, която ще ги навести в наше лице, вместо да отговорят както подобава със смирена благодарност, те ни отрязаха - нямали места! Виж ги ти, в предпразничните дни нямали места!?!

Сега ние безславно ще се присъедини към останалата група служебно празнуващи. Барабар със 100те ни лева. С тях сме щяли да купим храна. А шефката щяла да добави още 200 служебни пари...

Седя и тръпна в очакване на печено прасенце! За толкова пари очаквам ПОНЕ това! И буренце червено...

Смяна на гледната точка

Седя си на бюрото и вместо към екрана гледам през прозореца - хора, облечени в червени дрешки и омотани с въжета, скачат през балкона на 14тия етаж...

!?!

Седя си на бюрото, опитвам се да работя, но акъла ми е в сутрешната случка. То всъщност май са две случки, нищо, че са свързани. Мисля си за това и не мога да реша, коя от двете е по-странна!

Идвам си аз на работа, с чаша капучинце в ръка (да бе, знам, бях казала, че вече няма да харча пари за лоши кафета, ама на, изкуших се!) и се настанявам в асансьора. На един от етажите се качи възрастна, дребна женица с бяла престилка. "Качи" може би не е точната дума - тя по-скоро влетя препъвайки се и за маааалко не изби чашата живителна течност от ръката ми. След което, тресейки се цялата, опипа копчетата докато намери това, което и беше нужно. Така трепереше и се гънеше, че я съжалих - викам си, има й нещо на горката женица! Съжалението ми трая има няма половин минута - до момента, в който ме лъхна силната миризма на алкохол! Явно липсата на координация в движенията й се дължеше на факта, че беше кьор-кютук пияна!

Признавам си, бях потресена от факта, че лице с бяла престилка може да се накваси така на работното си място! Потреса ми обаче се увеличи неимоверно когато...

На моя етаж се сблъсках с една от по-възрастните ми колежки. Споделих преживяното и изразих изненадата си. Тя ме погледна снизходително и каза "ти за първи път ли виждаш такова нещо? Това е нормално, явно идва от нощна смяна...."

!?!

Крайно време беше!

Прибираш се вечер в къщи, отваряш пощенската кутия с плахата надежда, че вътре ще има нещо интересно и... Разбира се намираш сметка! Това е в "добрия" случай. Обикновено сметката ти е скрита в купчината безстопанствени писма върху пощенските кутии и се налага да ровиш дълго и продължително докато я намериш. В не малък брой от случаите писмото те посреща още на входната врата на блока - лежи на пода, със следи от кални стъпки. Понякога дори не идва - вероятно е доставено в другия край на квартала или просто е свършило житейския си път в кофата за боклук, захвърлено от уморения от тежка работа куриер.
Да, вярно, предпочитам да не виждам тези досадни листчета, които твърдят, че дължа толкоз и толкоз пари за нещо си. Но щом се налага да ги получавим бих желала те да пристигат в кутията ми, а не да лежат омърляни на пода, на разположение на всеки, който иска да узнае моето ЕГН, адрес и телефонен номер.
Пробвах да разреша проблема с добро, обаждах се на телефона предоставен от осигуряващите съответната "коменулна услуга". Отговора беше винаги един и същ: "Права сте, но вината не е наша, а на куриерската служба! Постоянно се караме с тях, ама не можем да се справим." На въпроса дали не може да ми пращат сметките по електронен път (аз така и така си плащам през epay, от там реодвно ме осведомяват за дължимите суми по e-mail) отговора неизменно беше "Не, не може, задължени сме да пращаме фактура по пощата".
Пробвах и с лошо - жлъчно и заядливо. Отговора беше в подобен стил: "Ако искате да ви дам телефона на куриерската фирма, да се оправяте с тях". На въпросния господин от Глобул (последните, с които проведох този разговор) хич и не му хрумна, че именно неговата фирма, а не аз има договор с куриерите. Аз имам договор с Глобул и те трябва да си изпълняват задълженията по него, а не само да искат пари. Тънкостите на пазарната икономика май не са понятни на всички...
Вчера направих опит да се скарам за пореден път с МТел. Пак по същия повод - плик със сметка, с хубав кален отпечатък. Звъннах на *88 и първото, което чух беше "За поризводството на ХХХ тона хартия се унищожават УУУ дървета. Помогнете ни да опазим природата като сe откажете от хартиените сметки". Ура! Алелуя! Веднага заявих желанието си за отказ, регистрирах се в страницата на МТел за е-фактура и сега съм горд собственик на бонус - 20 безплатни СМСа на месец, за следващите 5 месеца!
Долу куриерите, да живее интернет!
Очаквам пример да вземат топлофикация, електрификация и водификация. Пък защо не и Глобул? ;-)

Ей, момченце!

Много ясно си спомням първият път, когато се изрепчих на непознат. Бях си добро, кротко и срамежливо дете, което гледа да не се меси в работите на непознатите възрастни. Има обаче някои предизвикателства, които не се подминават с лека ръка, дори когато си едва на 5-6 години! Не си спомням на каква възраст бях точно, нито къде се разигра случката (имам чуството, че бяхме с нашите на Витоша). Поводът обаче ясно изплува в съзнанието ми - нарекоха ме момченце!!! Побеснях! Аз??? Момченце??? Що за обида! При това с нищо не предизвикана! Вярно, коментарът беше направен с най-добро чуство - нещо от рода на "ех, колко послушно момченце". Но все пак! Бях толкова потресена, че за миг загърбих срамежливостта си и подвикнах след нахалниците "Аз не съм момче!"

От този неприятен сблъсък ме заболя, но останах с надеждата, че се случва за първи и последен път. Не би! Непознатите възрастни сякаш си изградиха навик да ми викат момченце, въпреки постоянното увеличаване на възраста ми (с всички физиологични последици от това) и на пук на това, че си пуснах дълга коса. Наглостта на някои достигаше такива висоти, че ми викаха момченце дори когато ходех с пола!

С добавянето на 1-2 десетилетия към броя на годинките си реших, че съм надраснала този проблем. Взех да гледам с насмешка над самата себе си - какво чак толкоз съм се обиждала от това, че ми викат момченце? Това само показва глупостта на "възрастните", не би трябвало да ме засяга. Смеех се сама на себе си и се чудех на озлобените си реакции от миналото. Смеех се и се чудех до онзи ден, когато на спирката чух отправените към мен думи "момче, ти кой рейс чакаш"?

Насъбраната от детски години злоба сякаш изригна в мен! АЗ??? МОМЧЕ???

Това го знае всяко хлапе

Вчера гледах по бТВ предаването "Това го знае всяко хлапе". Бях много изненадана да науча, че в Австралия нямало бозайници. Факт, както изглежда известен на всяко хлапе, но не и на мен. Ще си скъсам дипломата от БФ на СУ на парченца и ще се откажа чрез държавен вестник от перподавателите си в НПМГто, за това че са ме подвели...

И друг път съм хващала сценаристите на предаването, че не проверяват фактите с достатъчно голямо старание. Един път например твърдяха, че в България няма орхидеи - Алмаак, отскоро известен като Марсупиал, с когото сме ги броили по полянките на Витоша, ще потвърди, че има достатъчно. Този път обаче наистина ме заинтригуваха. Ако в Австралия няма бозайници, към кой клас животни би трябвало да спадат кенгуратата и коалите например? Птици? Влечуги? Земноводни? Риби? Или може би са представител на безгръбначните? За това как биха определили птицечовката не смея и да си помисля...

Какво да правиш,

когато земята се тресе през ден, а ти внезапно откриваш, че преди 3 месеца е направено допълнение към срочния ти договор, според което си на работа до края на 2008-ма, вместо до 2010-та, както ти е обещано?

Преклонение пред Слънцето

Надали е останал представител на "моите познати", който да не е разбрал, че страдам от гърбобол. Винаги съм твърдяла, че спорта (с изключение на плуването разбира се, но това не е спорт, а удоволствие) е вреден за здравето. Сбърках, че сама забравих за това и тръгнах да ходя по гимнастики. Резултатът е на лице...
Мисълта ми обаче беше, че заради гърбобола се сдобих с книжка за йогистки упражнения - даде ми я една колежка като обеща, че тези упражнения неминуемо ще ми помогнат. Да, знам, че влизам в противоречие с горното, но както казах, мисълта ми беше друга и тя е, че снощи дълго се дивих на едно от упражненията, описани в книгата и не можах да се въздържа да не го препиша тук:
"Обикновено ние поддържаме редовно хигиената на устата, зъбите и останалата част на тялото, но на практика рядко се срещаме за ректума и ануса. Тази небрежност може да доведе до натрупване на бактерии в отвора на ануса и да доведе до заболявания... Слънчевата светлина е източник на енергия, в която може да се окъпем и да изхвърлим навън всякакви болести.

1. Застанете с гръб към слънцето.
2. Наведете се така, че слънчевата светлина да навлезе в аналния отвор. (Ако изпълнявате упражнението голи, ще имате по-добър резултат.)
3. Почуствайте как топлината прониква в тъканите ви. "

Съвсем нелогично за мен името на това упражнение е "Преклонение пред слънцето".

За ползата от ваканцията

Наскоро осъзнах, че скоростта с която чета е спаднала застрашително през последните месеци - я има една книга на две седмици, я не! Уплаших се! Дали не се превръщам в едно от онези мрънкала, които никога "нямат време за четене", макар, че "много обичат книгите"? През последните седмици обаче наваксах! Успях да се докопам до заветната отпуска и резултатът е на лице - 3 книги за две седмици. Ех... Може би не съм съвсем безнадежден случай!

Книгите, в реда на прочитането им, са:

"Halting state" на Charles Stross. Много идейна книга! За тези, които се интересуват от такива неща е номинирана за Хюго, за 2008. Започва се с обира на банков депозит в компютърна игра (депозит от рода на вълшебни мечове, шапки невидимки и т.н., собственост на героите) извършен от глутница орки въоръжени с дракон и се стига до разкриването на китайска шпионска мрежа, опитваща се да получи контрол върху цялата информационна система на ЕС през въпросната игра. Действието се разплита през погледа на разследващата полицайка, програмиста правещ игри и високоплатената счетоводителка от одиторска къща. Написана е във второ лице, което засилва асоциацията с компютърна игра.

Действието се развива горе долу в наше време, макар, че хората са доста напред с информационните технологии. Масово се използват специални очила, които осигуряват постоянен достъп до електронната поща, google maps, служебни бази данни и т.н. като в същото време позволяват да превключиш на игрови режим и да се пренесеш например в Анкх Морпорк. Мобилните телефони са основно средство за комуникация и работа, а възможностите им ги доближават до швейцарските ножчета ;-) В интервю в края на книгата автора обяснява, че всички (с 1-2 изключения) технологии описани в книгата са реални.

"A Confederacy of Dunces" от John Kennedy Toole. Май заглавието го превеждат като "Сговор на глупци". С риск, брато, да се повторя ще кажа - странна книга! В Интернет пише, че е класика и че описва американската действителност от средата на миналия век. Въпреки не особено високото ми мнение за американското общество, ми е трудно да си представя, че описанието има нещо общо с действителноста. Действието се развива в Ню Орлеанс, а главният герой е мързеливият дебелак Игнатиус Райли, който умело си играe с невежеството, алчността и/или чуството за вина на околните, за да си осигури безметежно съществуване. Прекарва дните си в: сън; поглъщане на огромни количества долнопробна храна; писане на есета на тема "липсата на теология и геометрия" в съвременното общество; задочни скандали с бившата си състудентка, богатата еврейка Мирна "мръсницата" Миркофф; мастурбиране; гледане на телевизия (с цел оплюване на перверзността и липсата на морал, теология и геометрия) и ходене на кино (с цел оплюване на перверзността и липсата на морал, теология и геометрия). Цялата книга (къде 400 страници) е поредица от смешни недоразумения, извършени от един куп жалки персонажи. Накрая всичко се подрежда идеално за всички (що годе) положителни герои. Осмиването е поголовно и засяга: богатите; бедните; битниците; старците; негрите; църквата; полицаите; хомосексуалистите; проститутките и т.н.

Не знам какво да мисля за тази книга. По принцип одобрявам присмеха, особено когато не мога да се идентифициран с обекта му ;-) В случая обаче всички герои бяха толкова жалки и нещастни, че от присмеха май ми ставаше повече жално отколкото смешно... А и страниците отделени за описания на чаршафа на Игнатиус с жълтите петна и мръсното му бельо ми дойдоха в повечко.

Интересно ми беше да разбера, че автора на книгата се е самоубил доста млад - явно наистина не е успял да си намери място в "обществото". Интересно ми беше също, че в Ню Орлеанс на видно място имало статия на Игнатиус. Явно местните имат по-специално чуство за хумор. Може би трябва да ида да се запозная с тях на място! ;-)

Класиката биде последвана от нещо по-ново - "Spook country" на Гибсън. Макар, че Гибсън, сам по себе си, е класика, нали? ;-) В тази книга, както можеше да се очаква, има доста интересни идеи. Като тази за т.нар. locative art, изкуство създадено с помощта на "позиционни" средства от рода на GPS или WiFi. Като примери бяха описани виртуалния Фицджералд, в момента, в който получава инфаркт и гигантски калмар, по кожата на който прелитат постоянно менящи се образи - видими (отново) само с помощта на специални очила и разположени на странни места като тротоар, лоби на хотел или магазин за музика. Е, предполагам, че не го е измислил Гибсън, но в тази книга за първи път се сблъсках с тази идея и я харесах.

За моя голяма изненада, в "Spook country" отново се появи и идеята за използване на новите средства за комуникация (и правене на изкуство) за целите на рекламата, подобно на предишната книга на същия автор, "Pattern recognition". Оказа се, че това не е случайно. Проверих - рекламният гуру Хубертус Бигенд е част и от двете истории. Хареса ми описанието на г-н Бигенд в Уикипедията: "Том Круз на диета от кръв на девственици и шоколадови трюфели" ;-)

Като цяло, едно доста увлекателно четиво (дори няколкото очевадни съшивки с бели конци не ме подразниха), с много добре описани герои.

Сега ще се състредоточа върху наистина класическата "Monsieur", първа част от Авиньонския квартет на Лари.

Странни хора

Понякога се случва да срещнеш човек, който се държи толкова неадекватно, че не знаеш как да реагираш. Или поне на мен ми се случва;-) В тези случаи се обърквам и на свой ред реагирам неадекватно.
Като днес например. Слизам до първия етаж, устремена с полу-бодра крачка към банкомата. На излизане от асансьора получавам зов за помощ. Млада жена, силно изрусена (направо нещастен случай с перхидрол), силно гримирана, на висок глас ме повика да й помогна да си извади картата от телефона. Реших, че може би апарата е захапал картата й така, че не е възможно да се извади и обясних, че аз, все пак, не съм стопанина на този апарат и не бих могла да направя нищо. Тя обаче още по-енергично и развълнувано подвикна "Не, не, аз просто не мога да я извадя, искам да ми помогнете!" Посегна с ръка да покаже как не може, но дори не направи опит да я хване и издърпа.
Изгледах я, предполагам доста тъпо. Не забелязах видими недъзи, които да й попречат сама да си вземе картата. Реших, че може би е притеснена, бърза, чакат я важни дела и на това се дължи цялото й вълнение. Тръгнах да помагам - посегнах към картата (в това време госпожата ми обясни, че била нейна!?!), дръпнах леко и тя остана в ръката ми. Излезе без каквато и да било съпротива. Объркването ми беше пълно - нали уж не е могла сама да го направи, очаквах пустата карта поне мааалко от малко да се опъне!
Пак погледнах въпросително към жената, тя взе картата си и не предложи никакво обяснение.
И сега седя и се чудя - защо не искаше сама да си я извади! Пълна загадка! Още по-странно е какво ме накара все пак да ида да й помогна! Тя съвсем очевадно не се нуждаеше от това!

В крак с времето

Шефката ми е в крак с времето. Поне тя е убедена в това. Например, преди време ми обясни, че лафът "фетско" вече отдавна е излязъл от мода - от години не го била чувала.
Миналата седмица обаче затвърди съмненията ми, че нещо не е в час. Специално пристигна в офиса за да ми даде напътствия за поведение по време на утрешната конференция. Аз ще съм регистратор, длъжност, която, както всеки знае, е много отговорна - за това предполагам, тя сметна, че имам нужда от инструктаж.
Оказа се че, в задължението ми влизало и да взема от чуждестранните гости самолетните им билети, да ги снимам, за да им ги осребрят и да им ги върна. Подхвърлих, че в днешно време хората масово пътуват с електронен билет. Тя се съгласи. Попитах какво тогава да снимам. "Билета", каза тя. Продължавам да настоявам на своето: "ами ако са с електронен билет какво да правя?". Тя явно реши, че съм тъпа - усмихна се и много старателно, изговаряйки ясно и високо всяка дума обясни: "ще снимаш електронния им билет".
А аз, въпреки инструктажа, продължавам да недоумявам - как да снимам група електрони, разхождащи се из световната мрежа???

Новата ми религия

Тези дни, след поредния ми сблъсък с желанието на българина да живее в мръсотия, се сетих за нещо, което бях чела преди време. Не си спомням къде, но пишеше, че за японците чистотата била израз на божественото!
И реших - ето подходяща за мен религия! Вярвам в чистотата!

Гаф

Вчера се изложих. Пак! Присъствах на следния разговор:
А.: Те май сами са си събрали парите и са си платили сватбата. То сега много хора правят така, модерно е сам да си плащаш за сватбата, а не да разчиташ на родителите си.
Б.: Не е лошо.
Аз: Еми разбира се! В кой век живеем?
А. и Б. в един глас: Ами на нас нашите ни платиха сватбата! Те не са такива хора!

Опааа...

Ким

Киплинг = "Книга за джунглата". Нищо друго не бях чела от този автор. Братото обаче ме зариби като ми подари "Ким". Признавам си, започнах я с известна доза подозрение. Езикът - супер труден, темата - индийска, размерът - мижавичък. След 10-тата страница обаче ме грабна и я прочетох почти на един дъх!
Историята е леко детска - малко момче, син на ирландски войник, остава сирак и израства по улиците на голям и шарен индийски град - Лахор, днес в Пакистан. Проси, краде, смята себе си за местен и се гордее с познанията си за живота и нравите на всички касти, които могат да се сращнат в неговия град. Докато не среща представител на непозната каста, тибетски лама, който го омайва и несъзнателно въвлича в огромно приключение. Приключение с крадци, убийци, шпионаж, интриги и търсене на Истината.
Чудна книжка - малка, но голяма ;-) За мен най-впечатляваща беше любовта, с която Киплинг описва всичко индийско! Очароват го хората, природата и природата на хората, толкова различна от европейската. Такова представяне на всички лошо, което сме свикнали да асоциираме с Ориента, размотаването, убедеността, че само твоята истина е важна и значима, желанието да натрупаш пари на всяка цена, отричането на ред и правила, не бях очаквала!
За Киплинг, Индия и Ориента, това е цвят, аромати и топлина във взаимоотношенията. Никога не съм обичала Индия. По-скоро, никога не съм си падала по човешката (не-животинска) част на този суб-континент. Киплинг обаче ме очарова и изтри представите ми за мизерия, хаос и мърсотия. Почти ме спечели за каузата - екскурзия от Делхи до Гоа ;-)

Срам

Днес, в самото начало на работния ден, стигнах до един важен извод! Срам ме е, че работя тук!!!

Срам ме е, че шефката ми казва кога да взема отпуск. Срам ме е, че след като се разбрахме, че всички ще излизат във ваканция до 25ти август (за тези от нас, които не могат и не искат, октомври ще бъде август), някои успяха да си изкрънкат свободни дни точно за заветните седмици в края на август и началото на септември. Срам ме е, че сега стоя тук и съвсем сама подготвям конференция за 9ти септември, докато другите се стягат за море.

Но най вече ме е срам, защото всички ще разберат що за стока сме и ще помислят, че аз съм една от ТЯХ! Защото аз ще съм тази, която ще изпраща на печатарите текстовете и снимките за рекламните материали. Снимки, надписвани с Word drawing; растерно лого с размер 0,5х0,5 см; текстове писани, брисани и преправяни стотици пъти, докато накрая не казват нищо и не приличат на нищо...

А накрая със срам ще отнеса и критиките, че не съм помислила преди да направя нещата и са очаквали повече от мен!

Долу ръцете!

МРАЗЯ да ме пипат непознати хора! Побеснявам! Защо го правят? Защо шефката ми влиза и от вратата налита да ми роши косата с думите "Как си днес"? Защо лаборантката идва, казва "Здравей" и веднага налита да ме мачка, говорейки ми глупости от рода на "ох, много работиш ти, винаги като вляза и тракаш на компютъра"? Тя, последната, винаги налита на гола плът - ако съм с блуза с дълъг ръкав тръгва да ме пипа по лицето, ако съм с тениска ме мачка по ръката, а днес, понеже съм с гол гръб се залепи да ме разтрива!
Дръжте си ръцете далеч от мен, моля! Да, знаем се от 10 години, но не сме първи приятелки, че да се отдаваме на милувки - колежки сме, ти си ми шефка, а ти работиш на другия край на коридора и винаги сме били на "Здравей-Здрасти"!
Какво е това?!?
Дърпам се, не схващат намека. Пробвах да си го кажа в прав текст, помолих шефката да спре, обясних, че не ми е приятно. Притеснявах се, че ще се засегне. Не би! Следващият път ми налетя с думите "ти нали не обичаш да ти роша косата"!!!
Защо???

С чужденци из България

Хареса им на моите чужденци (германка и канадец, работещи в Англия) разходката из България! И от гледките останаха доволни, и от храната, времето, хората, цените... ;-) Събрах и доста интересни коментари на различни теми!

***

чужденец Д възкликва край язовир Батак: Канада изглежда точно така! Няма нужда да даваш пари за да идеш до там - просто ела тук, същото е!

***

чужденец Д: Видяхме една змия!
Аз: Отровна ли беше? ;-)
чужденец Д: Аа, едва ли, не беше шарена!
Аз: Хаха. Не бих разчитала на този критерий за отровност! Сиво-кафеникава ли беше?
чужденец Д: Да! Мъничка такава...
Аз: Аха. Ясно!

***

чужденка В: Вие българите сте много религиозни!
Аз: Ние? Напротив! По-скоро сме суеверни.
чужденка В: Хаха! Не, много сте религиозни. В Англия и Германия никога не можеш да видиш млади хора в църквите! Вчера ги гледах - влизат, палят свещ, пипат някоя икона и заминават...

***

чужденец Д коментира престоя ни в Хвойна: Това е просто прекрасно! Погледни каква красота! Мога да доведа тук хората си за следващата среща на лабораторията!

***

Аз: Нямам опит от ходене с кола напред назад и не знам какви са пътищата в другите страни. Казват, че нашите са много лоши. Вие като хора с повече опит смятате ли, че е така?
чужденци: Напротив, съвсем нормални са за извънградски пътища!

***

Отговор на мой коментар за скъпотията по морето: Никога не е изгодно да почиваш в собствената си страна! За чужденците винаги има по-евтини предложения!

***

Тука хората се обличат много изискано!

***

Най-често задавания въпрос: Тук растат ли кайсии/праскови/дини/боровинки?

***

Чужденец Д: Днес като се разхождахме из София видяхме една много интересна жена! Сигурно е било актриса! С руса коса, къса пола, много изрязана блуза, много високи токове...
Аз: И със силикон?;-)
Чужденец Д: А, не знам. Е, хубави й бяха гърдите...

***

В нашия пътеводител пише, че жените, които имат някакви здравословни проблеми отиват в църквата "Св. Неделя" и оставят бельото си в някакво сандъче, да пренощува там, защото вярват, че това ще им помогне!

***

Коментар за престоя им в грандомански нов хотел в селцето Попина лъка, над Сандански: Огромен хотел, явно нов, но си личи, че не са се старали особено като са го строили - тапетите в стаите не покриват стените, дръжките на вратите са закачени накриво, маджуна по прозорците от сега пада, а на места е на цял сантиметър от стъклото. Все пак, за какво им е такъв хотел в това малко селце?
***
Всички хора бяха толкова любезни!
***
След моите обяснения за Батак чужденец Д казва: Историята винаги има две страни и е обект на лични чуства! Всеки си я представя така както му е изгодно.
Аз, леко обидена: Все пак за някои неща има документи от независими източници, не можеш да твърдиш, че всичко е само в главите на хората!
чужденец Д: Напротив! Винаги е така! Ето, ние в Канада имаме различни учебници по история - във френската част едни, в английската други. Едни и същи събития се представят по различен начин - в едните учебници англичаните са героите, в другата ние, французите!
Аз: Е как така??? Все пак, това сега е една страна, от много години живеете заедно, историята ви е една, независимо от това кой кога и от къде е дошъл!
чужденец Д: Ми нормално е! И в Швейцария е така - всяка част на страната си има свой учебник по история!
Аз гледам тъпо и мигам. Нали западняците до скоро идваха да ни учат, че ние, тъпите балканци, трябва да забравим различните тълкувания на историческите събития и да имаме общи учебници по история!
чужденец Д: Ето например, ние учим, че Аляска е била канадска! Според нашите учебници не руснаците са я продали на американците, а ние сме я купили от тях, задържали сме си едно малко парченце и останалото сме го пре-продали на САЩ!

***

Мдааа... Интересно е да ходиш с чужденци из собствената си страна - получаваш един друг поглед над нещата от ежедневието! Мисля си, че може би не е зле политици и журналисти също да го правят по-често. И да слушат по-внимателно!

Пола?

Разговор между баба и внучка, подслушан онзи ден в парка :

- Бабо, онова момиченце защо беше с пола?
- Ами не знам, сигурно са забравили да му вземат панталонки!

Лоялност

Искам да си взема 3 дни платен отпуск. Ще ходя в Родопите да разхождам приятели от чужбинско и да им показвам красотите на родните планини. Шефа К. (който по документи въсщност не ми е шеф) отказа да ми подпише "Молбата". С аргумента, че не може да липсвам, когато "имаме т.нар. deadline на 15ти".
Въпросния КРАЕН СРОК е за поредния порект. Проекти се пишат вече от 4 месеца. Качеството им прогресивно се влошава - всеки следващ има все по-малък шанс да получи финансиране, а ние пишем ли, пишем...
Този път ще пишем за конкурс "Създаване на центрове за върхови постижения".
Секретарката каза, че шефа К. е казал, че той няма да подпише. Шефката Р. да го направела ако иска. Шефката Р. е официалния шеф. По документи. Отидох при нея, тя каза, че и е писнало да се бори, взе молбата, каза да ида с нея и ме заведе при не-толкова-истинския-шеф К.
Той взе да си подсмихва, тя взе да обяснява, че ще имам чужденци на гости!?!
Той каза, че щом тя иска, ще подпише, но после да не му плаче, че няма хора.
Тя обеща, от мое име, да работя тази и следващата събота и неделя за да мога да взема 3 дни другата седмица.
Той каза, че трябва да проявяваме лоялност.

Моля???
Лоялност? Към кого и за какво?
Молба? За какво да се моля? Иде реч все пак за три свободни от работа дни, които ми се полагат по закон! Между другото, не отпадна ли това с писането на молби???
А по силата на каква логика трябва да си заплащам 3те дни платен отпуск с работа две съботи и недели? При положение, че съм работила и последните две и тези преди тях?
И за какъв център за върхови постижения аджеба иде реч? Шо не си видят нивото, пък после да искат пари за върховост! Щото освен простотията, тук май друго връх не може да вземе...

Нещото с 3те книги

Такааа... След дълго и изтощително дращене на поректи да се върнем на четенето! По заръка на Зонко и аз подхващам темата за трите книги - последните три прочетени, предстоящите три, които искам да прочета и онези стари три, които обичам да препрочитам.
Последните 3
В момента съм до средата на "Пътят към София". Благодарение на фактът, че за 10 години в училище смених 13 учителя по български и литература, в познанията ми за класиците на нашата литература има доста големи пропуски. Както и в правописа и граматиката, но това е тема на друг разговор!
Не знам дали това да не познаваш класиците е чак толкова лошо - винаги съм мислила, че има един тип книги, който е по-подходящ за времето след ученическа възраст. "Пътят към София" е една от тях. Чета сега и си мисля - ето, ако бях в училище веднага щях да спретна една темичка за това колко е лош героят Ф. От първата глава дето се вика му е писано да бъде отрицателния герой! Защо ли обаче от висотата на близо 10те години прекарани из чужбината, някои от коментарите му ми се виждат много точни и смислени? Но да не бързам! Има още половин книга време, може би до тогава той ще надскочи фразите от рода на "защо София трябва да е толкова мръсна, защо не положим усилия нещата да се променят", ще каже или направи нещо наистина гадно и така ще се закрепи на позицията лош герой ;-)
Американски богове - за тази книга вече писах. Може да се каже, че също спада към групата на класиците - класиците в жанра остроумно, абсурдно и живо фентъзи.
Сборник разкази на Урсула ле Гуин - и за него вече писах. Хареса ми, изненада ме, накара ме да се замисля!

Бъдещите 3
Чух че книгата на Иво Сиромахов "Дневници и нощници" е много смешна. Имам нужда от нещо смешно, мисля да я пробвам, колкото и подозрително да съм настроена!
Една книга, която се каня от много време да прочета е "Кафка на плажа" от Харуки Мураками. Изглежда доста тежка, за това вече толкова време се кумя и не я купувам, но и това ще стане - любопитна съм, а отзивите за нея са твърде добри!
Една кинга стои до леглото ми от вече 2 години и не съм успяла да прескоча първите 10 страници. Ett hus åt Mr Biswas на нобеловия лауреат за литература Найпол. Всеки би се досетил, че проблемите ми с тази книга произтичат главно от езика, на който е написана... Ще трябва да се направи нещо по този въпрос!

Любимите 3
Списъкът на любимите 3 няма как да не започне с "Моето семейство и други животни" на Джералд Даръл! "Джери миличък" е главният виновник за това, че седя в този тъп офис и се ядосвам с тези безумни шефове. Но не му придирям, човекът надали е можел да предположи, че от надъхан биолог, мечтаещ да работи в Серенгети, ще се превърна в книжен плъх, чиито мечти се свеждат до това да има възможността да влезе в лабораторията и да пипне пипета.
Тази книга си я препрочитам редовно защото ме запраща точно в средата на една голяма детската мечта! Мечтата за свободния живот край топлото море, вечното лято, кучето до теб и милионите любопитни неща, чакащи да бъдат изследвани. Две неща от тази мечта със сигурност притежавам - кучето и чалнатите роднини ;-)
Като заговорих за чалнатост, няма начин да не спомена и Тери Пратчет - няма негова книга, която да не съм чела отново и отново. Най-любими са ми книгите с вещиците. За мен баба Вихронрав винаги ще си остане един достоен пример за подражание, особено що се касае за отношението към самопровъзгласилите се висшестоящи! ;-) Не мога обаче да пропусна и Сюзън Смърт - това се казва стабиляга!
Коя друга? Май са твърде много - обичам да препрочитам книгите, които харесвам, а харесвам доста книги! Със сигурност трябва да спомена "Една нощ през самотния октомври" на Зелазни - също фентъзи-класика, Пътеводителят, Удхаус... От последния особено харесвам книгите, в които е включен Джийвс! Алми веднъж разправяше, че би искал да живее във времето на Ф. С. Фицджералд - аз бих си избрала това на Удхаус, нищо, че двамата са били съвременници! Не е ли странно как различните хора виждат света, в което живеят по толкова различен начин? Както посочи наскоро майка ми (и направо ме втрещи) Джералд Даръл също е живял горе долу по същото време!
Я по-добре да спра, че от писане няма да ми остане време за четене!
Кои са ТВОИТЕ 3х3 ?

Силата на чистото бюро

Тези дни имам ужасно много работа. Ама УЖАСНО много! За това през по-голямата част от деня седя и гледам тъпо в монитора - броят на задачките е толкова зашеметяващ, че аз не мога да се сетя от къде да ги започна. Седя и гледам екрана. И виждам колко е мръсен - плътен слой прашинки покрива пикселите, прави цветовете на страниците, които сърфирам, сиви, безлични и скучни. Гледам тъпо в екрана и виждам само прашинките. Накрая не издържам, грабвам парцала и се развихрям!
Ето, бюрото ми свети от чистота, всяка хартийка е на мястото си, дори има къде да сложа чашата с черен чай, дори оранжевия маркер си намерих! Екрана вече ме гледа примамливо, новата страница в Word се белее примамливо, обезпрашената клавиатура чака пръстите ми да полетят. Какво сила се крие в чистото бюро - чустваш се пълен с енергия и готов на велики подвизи на служебния фронт!
Колко жалко, че денят е почти в края си и няма смисъл да се захващам със задачките...

Американски богове

Отдавна се каня да я прочета тази книга и най-накрая успях да намеря време (а и книгата). Признавам си Нийл Геймън го познавах само от "Добри поличби", в писането на която си е партнирал с Тери. Брилянтна книга за ангели, дяволи, края на света и желанието и на добрите, и на лошите сили да запазят последния във вида, в който го познаваме.

Та, обратно към "Американските богове".... Това Геймън май боговете за нищо ги няма - все за тях пише и все по смешно-ироничен начин. В случая става дума за боговете преселници от стария в новия свят и за това как те се приспособяват към живота във великите Съединени Американски Щати - земя на мечтите, земя на успелите. Или по-скоро книга за това как те не успяват да се справят с новото място, неговите нрави и конкуренцията на новите богове - медии, интернет и мода.

Шадоу излиза от затвора, където е излежал няколко години за престъпление, което май не е извършено точно от него, а единствената му цел е да прегърне жена си и да се наслади на блаженството на една гореща вана. Нещата обаче се объркват когато го пускат няколко дни предсрочно за да иде на погребението на жена си - загинала в автомобилна катастрофа редом с нй-добрия му приятел. В самолета Шадоу сяда до странна личност, която говори несвързано и му предлага добре платена работа, без да влиза в детайли относно характера й. Странният тип се оказва не друг, а Один - главният бог на викингите. Страница след страница, старите богове, донесени в Америка от поклонниците си от всички краища на света - Тор, Кали, Анубис, Чернобог, навлизат в живота на Шадоу, а той не може да направи нищо освен да се остави на течението и да се опитва да разбере...

Превода на книгата е безупречен! Винаги съм ценила преводачите от "старата школа", които си правят труда да оставят бележки под черта за нас, не толкова начетените, та да можем и ние да вникнем в дълбочината на текста. А краят е приятно изненадващ и съвсем не американски (все пак Геймън е англичанин!).

Доста късно разбрах, че съм могла да намеря пълния текст на книгата в оригинал от издателя тук

Голям смях

Голям смях пада по вестниците и телевизиите днес - всички журналисти, независимо от пол и възраст, изглежда намират идеята за 15 дневен отпуск по майчинство за бащите за много смешен. Бъзика е постоянен, критиките към идеята на социалното министерство унищожителни.
На мен обаче хич не ми беше весело, когато днес дойдох на работа! В офиса бе паркирана количка с бебе - до него гордо усихнат седеше татко му. Майката, наша колежка, имала малко работа, та за това те я чакали при нас. Лошо няма - винаги е приятно да видиш едно весело малко същество! Когато обаче веселието на детето премина в рев, гордия татко бързо установи, че малката е омазана до ушите и усмивката слезе от устните му. Взе да потропва нервно с крак, да поглежда начесто часовника и да коментира, че майката се бави. Да, на мен не ми беше смешно да седя половин час в добре омирисания тесен офис. Сигурна съм, че на малката и беше още по-неприятно да седи в изцапаните дрешки, да протяга ръчички към татко си, а той да седи на две крачки растояние от количката, засрамен от деянието на дъщеря си, но твърдо решен да не предприеме никакви действия за разрешаване на проблема.
Две седмици ли? Месец поне! С образователна цел!

Ода за въглехидратите

Сутрин се събуждам под звуците на сутрешния блок на бТВV. Да, знам, това да ставаш с Бареков си граничи с мазохизъм, но пък можеше да бъде и по-зле - Мила например веднаж сподели, че най-добре я разсънват и подготвят за работния ден истеричните крясъци на Милен Цветков, за това се събуждала с повторението на неговото предаване по не знам там кой канал...
Тази сутрин ме събуди не Бареков, а неговата колежка Ани Цолова. Обяви, че ще говори с виден специалист по диетология за някаква супер нашумяла (казват) диета на някой си Дюкан. Последователките й каза тя, се наричали дюканки! ;-) Гостуваше друга дама от бТВ, дюканка, свалила 30 кг за една година следвайки тази "белтъчна" диета. Темата ме заинтригува! Сетих се, че няколко мои колежки през последните месеци се смалиха почти на половина, ядейки варен черен дроб за закуска, с варено яйце за гарниура. Да си призная идеята да се ограничаваш само до една шепа "позволени" храни, ми звучи глупаво! Не че искам да обидя някоя дюканка, но по принцип ограниченията от всякакъв род са ми чужди.
Диетологът, явно учен човек, се опита да им обясни как не може да се храним само с белтъци, как това вреди на организма... Каза и как няма универсална диета, а преди да започнат с драстичните мерки желаещите да отслабнат е добре да се посъветват със специалист по храненето, за да им обяснят кое би било най-добро в техния случай. Дюканката, чието име нещо не чух, беше много възмутена! Как можело, каза тя, така да ги плашел за опасностите от ядене само на белтъци! Ето, тя била вегетарианка, но от година вече следвала белтъчната диета. Била положила много усилия да прочете в интернет какво пише по въпроса и явно се смяташе за специалист по въпроса.
Фактът, че човек, който е бил вегетарианец може да мине изключително само на животинска храна ме озадачи дори по-малко от коментара й "спрях да ям като беднячка и да се храня с хляб, ориз и картофи". Поселдва обяснението й, че хората в България са дебели защото се хранят като бедняци... Никой, добави тя, не обяснявал колко са вредни въгрехидратите!
От къде тази внезапна омраза към въглехидратите??? Какво лошо има в една филия топъл хляб с масло и кашкавалче? Порция спагети със сос? Шоколад? Ако трябва да избирам любимци сред храните със сигурост това ще са въглехидратите! Не, че бих могла да преживея без дневната си доза кисело мляко...
За това въобще не се оплаквам от последните препоръки на Световната Здравна Организация и разни там видни изследователски организации като медицинския институт на Харвард например. "Новата" хранителна пирамида беше публикувана преди 2-3 години и наистина е по мой вкус! Според съвременните разбирания, основната част от храната през деня трябва да бъде от зърнени храни - да, хляб и ориз т.нар. бедняшка храна също. При това в големи количества - 6-12 порции на ден, като например една порция е една филийка хляб. УчЕните казват, че основната част от паничката на всеки (47%-50%) трябвало да се състои от такива неща. Разбира се, редно е тези храни да са в пълнозърнестия си вариант - истински овесени ядки за закуска, кафяв ориз или пълнозърнести макарони за обяд и т.н. Към това да се добавят плодове и зеленчуци (поне 5 на ден). Мляко и мречни пордукти задължително всеки ден - кофичка кисело мляко или 1-2 чаши прясно (за тези които ги влече ;-). За т. нар. белтъчни храни, месо, соеви продукти, риба и яйца, препоръката е да съставляват около 15% от дневното меню.
Да живеят въглехидратите казвам аз и смятам да наблегна на тях! С риск да ме вземат за беднячка или да втрещя някоя оперена дюканка;-)
Хайде, със здраве, пък аз отивам да мушна една испанска тортиля, с доматче и филия пълнозърнест хляб за обяд!

Новости

Рекламите ми въздействат, помня ги, харесвам ги или ги мразя, понякога дори се влияя от тях. Мда. Може да не говори много добре за мен, но фактите са си факти. Нещата от живота!

Веднага забелязах рекламата на Нестле за новите сладоледи - Кит Кат, Бос браунис и сандвич. Особено ми хареса тази на Кит Кат - вафлена фунийка, шоколадов сладолед, шоколад и отгоре буууч... едно кит-катче! Заплюх си го веднага и когато видях, че го продават в барчето на първия етаж веднага организирах колегите да ходим на слънце и да ядем сладолед. Е, организирах колегите е силно казано, заети били, само един се нави, но стига!

Резултатите от теста: хубава фунийка (не мека, а приятно хрупкава, с шоколадов слой от вътре), хубав сладолед, що-годе достатъчно шоколадова заливка. И невероятно тъпа идея да се забучи вътре кит-катче! Ми то замръзнало, не може да се отхапе, а и вкуса му се губи в студа! Явно на Нестле са им свършили идеите и не са могли да измислят нищо по-оригинално за това лято...

Следваща стъпка - Бос браунис!

В кой век живеем

За сведение на тези, които още не са чули пъшкането и охкането ми, в момента пиша нАучен отчет. Крайния срок е петък, а писането върви трудно, щото нещо се разсейвам, обхваната от скука, хипохондрия и безразличие към работата. Внимателното изчитане на инструкциите за писане на отчета обаче ме развесели! От ректората ми искат "Резюме изготвено на български и на английски език по приложените образци (на хартиен носител и на дискета – версия Microsoft Windows 98, Microsoft Word 97, шрифт “Times new Roman Cyr, 12”). " Дискета? Моля? Абе вие в кой век живеете, моля, за наука сте тръгнали да ми говорите!

Изненади от отминали сезони

Много обичам когато дойде пролетта и си извадя от гардероба по-леките дрешки. Не само заради факта, че това е първата стъпка към топлото време, слънцето и морето! Обичам когато извадя старите якета, стояли половин година в гаредроба, да бръкна в джобовете им и... да намеря изненада под формата на добре изпрани хартиени левчета. Е, историята познава и по-страховити находки, но за тях ще премълча;-) Същото разбира се важи и за ваденето на зимни дрехи при първия по-студен повей на вятъра през есента.

В случая мисълта ми е за една друга находка от предишни сезони, която успя да ме изненада преди няколко седмици. Тя обаче не беше в някой джоб, а на рафта на библиотеката! Four ways to fogivеness от Урсула Ле Гуин - чисто нова, с прави ръбчета и неподгънати бели листа, непрочетена. Изненада! И беше престояла там не една зима, а ако съдя по етикетчето с цената говорещо за покупка в Америка, поне от 2000та! Нямам обяснение на този феномен - явно съм страдала от замъгление на паметта (и/или зрението) в продължение на доста време. Подхванах я със страх - четири разказа, за хора обитаващи два свята, Уерел и Йеове, свързани помежду си от робството. Четири истории за това как се открива свободата - гледната точка на роба, чужденеца, робовладелеца, лидера в борбата за свобода.

Изненадата си я биваше - книгата буквално ме омая! Макар темата за свободата и равноправието на жените да лъхаше от всяка страница (и с право!), в разказите липсваше "войнстващия" феминизъм, който може да се види в някои от книгите на Ле Гуин. На фона на историята за тези върнали се назад във времето общества от бъдещето се появяваха въпросите за свободата на личността и равноправието. Най-много ме заинтригува (и впечатли) темата за освобождението - може ли то да се наложи или подари отвън; има ли начин да стане по мирен път, без да се изроди и без "революцията да изяде децата си"; как може чужденеца да помогне на едно ново общество да не копира грешките на старото по навик и от глупост. В тази връзка се сетих и за филма Мандерлей на Ларс фон Триър и за това как се опитвах безуспешно да обясня смисъла му на една колежка...

Великден

- Ало?
- Христос Воскресе!
- Воистина Воскресе!
- Аааа? Ти видя ли го?

Епизод Х+7

Има едни детски играчки, които се състоят от дървена плочка с дупки в нея - кръгли, квадратни и триъгълни, и дървени трупчета, всяко от които пасва на една от дупките. Мисля, че идеята е да се развие пространственото мислене на деца и да им се покаже, че квадратно колче в кръгла дупка няма как да влезе. Също така мисля, че играчката е предназначена за деца около 2 годишна възраст.

В "службата" миналата година се появиха едни кошчета за боклук - от онези, с люлеещото се капаче. Използват се за изхвърляне на всякакъв боклук - от хартия, до опасни за здравето неща. В тях обикновено има найлоново пликче, за да не се налага да се мият и за да се изпразват по-лесно. Още в началото забелязах, че всеки досег на чистачките с кошчетата водеше до тяхното "разваляне" - аха ги пипнеш и капака им пада, което не е много желателно, когато вътре има не много приятни неща. Реших, че просто не го нахлупват както трябва и не го натискат за да се захване добре. Проверих. Оказа се, че нещата са по-сложни - кошчето, както и капака, имат трапецовидна форма и съответно има само едно положение, в което могат да бъдат "сглобени". Чистачката явно не схващаше това и всеки път, когато изхвърляше боклука поставяше капака наопаки. Ден след ден капаците падаха. Един ден, когато изпразването на кошчето стана пред очите ми, реших да й обърна внимание. Напарвих го любезно, да не би да я засегна посочвайки очевидното - казах как и аз съм се чудела защо така, как тъпо са измислени и колко е неудобно когата капака пада върху краката ти, всеки път когато се опиташ да изхвърлиш нещо в кошчето. Последва смях, кимане, съгласие. И нищо не се промени. Така беше и с втората чистачка, така е в момента и с третата.

Та се чудя - играчката с дупките и колчетата дали всъщност не е тест? Тест за какво? Интелигентност? Постоянство? Мотивираност?

Социален технолог?

Вчера присъствах на доста странен разговор между историк и генетици. Възрастна дама, доцент, историк, редактор на Н-ското списание, се опитваше да разбере възможностите за проследяване на произхода на хората чрез ДНК анализ. За страничния слушател разговора беше доста скучен. Не, нека сме искрени и да си кажем направо, че на момента беше направо дебилен (от професионална и не само гледна точка), за това си запълвах времето като придремвах (поради липса на мухи за броене)! Един коментар на въпросната дама обаче ме накара да отворя широко очи и да наостря уши! Тя попита какъв е смисъла на всички генетични изследвания на произхода на хората като за пример даде това на National geographic и "може ли тази информация да бъде полезна на социалните технолози, за да разберат какъв е характера и манталитета на даден народ?". Социални технолози? Има ли такива хора и каква би трябвало да правят? Хитлер ли ги е измислил? Наистина ли един интелигентен човек, доцент, ИСТОРИК, смята, че е възможно да се направи общо описание на поведението и начина на мислене на цял един народ на база наследствената информация на представителите му?

Та седя аз от вчера и мисля. Представям си, че от генетична гледна точка няма разлика в моя начин на мислене и моя мироглед и този на дебеловратото борче с ланци или неговата чалга мутреса и се чудя каква полза биха извлекли от тази информация социалните технолози?

П.С. И не, преди да попита някой ще кажа, че Н-ското списание не е списание "Феномен"!

Юбик

Миналата седмица най-после прочетох "Юбик" на Филип Дик. Беше временно в къщи, преди отново да отпраши за Мюнхен, та доста бързах. Този път, май беше трети, успях да премина успешно през първите глави, които някак не ме грабваха и да навляза в същината на историята. От там нататък беше лесно!

Странна книга - в истинския смисъл на думата. Нещото, което ме впечатли беше усещането за... Поради липса на по-добра дума, плиткост! В смисъл на липса на излишно заиграване с описания на характери, места и действия. Текста по-скоро напомняше разказ - автора като че ли беше орязал всимчко излишно за да се събере в малко на брой страници. "Юбик" обаче не е разказ, а роман от около 200 страници - липсата на детайли явно беше с цел да се даде възможност на читателя да проследи действието, разказа, без излишно разсейване. А действието си беше определено объркано - непрекъснато се случваше нещо ново и изненадващо. И тъъъъъкмо си мислях, че вече нещата са се подредили и изяснили, БАМ съвсем неочакван край! Да, краят според мен беше брилянтен.

Книгата ми хареса, но си мисля, че другата, която обсъжда въпроса дали андроидите сънуват електронни овце все пак беше по-хубава.

Притеснения

Днес съм си забравила очилата (и в момента пиша с нос опрян в екрана). Не се случва за първи път, сигурна съм, че няма да е и за последен. Възползвах се от възможността да се оплача на всички около себе си! Дори шефката не пропуснах - така де, като пита как съм, защо да не и кажа? Тя пък ми отговори "Не се притеснявай". Ъъъ.... Да не се притеснявам за... какво? Дали да го разбирам като "не се притеснявай, просто не върши нищо днес, щом не виждаш" или " не се притеснявай, тръгни си по-рано, защо да се мъчиш"?

Връзки

Човекът, казват, бил венеца на Природата. Различавал се от животните по това, че виждал причинно-следствените връзки и разбирал, че ако натисне ТУК, ще се случи ТОВА.
Защо тогава не вижда връзката между

А. Цитат от произволно избран вестник: "Трима мъже загинаха при челен удар с ТИР на пътя за град N. Лекият автомобил Мерцедес, управляван от X.X. от N се е движел с несъобразена скорост, навлязъл в насрещното платно и се ударил в ТИРа. При удара на място загиват и тримата в колата."

и

В. Разговор между колеги:
"- А мене вчера КАТ-аджиите ме глобиха с 5 лева. Карал съм с превишена скорост - 138 км/ч на магистралата - ограничението било 130.
- И какво стана?
- Ми какво, нищо, спряха ме, аз им дадох 5 лева и те ме пуснаха.
- Ама глобата само 5 лева ли е?
- Ааа, не! Не знам колко е, ама аз им дадох 5 лева за да не ми пишат акт, после да вися със седмици да го плащам, пък точки да ми взимат...
- Е, то за това непрекъснато стават катастрофи - другият път като чуеш как някой се е размазал заради превишена скорост да не се чудиш!
- Абе то това нищо не е бе, 8 км/ч над ограничението! Нищо направо!
- Еми да, той и моят мъж така! Онзи ден го спряха, поискаха му да даде колкото имал, той им даде 5 лева и потегли с мръсна газ, щото другите му пари бяха 50 лева...
- Ма така е, моят приятел пък един ден излязъл без никакви пари, никакви документи. Спряли го, той си признал, че няма нищо, попитали го за пари, той казал, че има само 4 лева, те му взели 2 и го пуснали да си върви..."

Както би се изразил един бивш колега - Венец на Природата, my ass...

Сметки с/без...

Днес прекалих с обяда. Сега ми е тежичко и заспало. За това отидох до барчето да си взема кафе - мислех, че 14те етажа разходка с асансьора ще ми помогне да се разсъня. Движението надолу-нагоре обаче ми причини мисли:

• не си взех капучино, както обикновено, а кафе - има по-малко калории, а на мен и без това ми е тежко, защо да се тъпча и с мляко?


• спестих 0,30 лв.


• само по себе си кафето е ужасно - когато взимам капучино не му личи, че е толкова рядко!


• ще спра да си купувам кафе от барчето, вместо това ще посръбвам черен чай!


• така ще спестя още 0,30 лв.


• освен това перманентно ще премахна калориите от млякото!

Извода? Със спестените пари и калории ще мога по-редовно да си купувам шоколад!

Пролет

Проектът "Жаба-пънкар" за сега се развива успешно!

Заведение с програма

Преди седмица ми се обади една приятелка - била на работа, но смятала да си вземе по-дълга почивка и дали не съм искала да се видя с нея в ресторант "Двата лъва" за обяд. Обясни ми, че била близо до въпросните лъвове, а местенцето било симпатично, наскоро обновено, по-луксозно и нямало нищо общо с кварталното кръчме, което се кипрело с това име преди време. Е, тъкмо бях обядвала, но реших, че едно кафенце няма да ми дойде никак зле! Грабнах рейса и за отрицателно време се озовах там (да живее интернета и разписанието на СКГТ!). Намерх го лесно - лъскава фасада, нова дограма, голям горд надпис с лъвове. Отворих вратата и почти подскочих! Току пред мен, наведена над паничка със стотинки, седеше сърдита лелка и пазеше като лъвица вратата на тоалетната. Смутих се, да не би в заплеса си да се опитвах да вляза през задния вход? Огледах се и видях, че все пак съм на прав път - на два метра от Пазителката на нужника беше първата маса на ресторанта. Влязох смело, намерих компанията, поръчах кафе и се огледах. Хубаво заведение - стилно, светло, със симпатични мебели. Когато кафето пристигна и намерих в чинийката малко шоколадче и сметанка, съвсем забравих за неприятното първо впечатление. Уважавам ресторантите, в които ти дават нещо сладичко към кафето! Не му беше писано обаче на "Двата лъва" да се закрепи в началото на личната ми класация на заведенията! Излизайки станах свидетел на храненето на Пазителката! Лелката от кухнята сервираше на Лелката от нужника заслуженият обяд - там, на масата пред тоалетната, току на входа на заведението...

Секс апил

Прибирам се вчера вечер към къщи. Току що съм била на пилатес и съм изцяло концентрирана върху усилията да координирам движението на краката си - Ани малко попрекали със сложните упражнения и те горкичките (краката де) леко притреперват!
В тихата квартална вечер внезапно прозвучава едно ясно и звучно "Бее-ее-е-е-ее". Дошъл е СМС. Чета:
Oblatche...,ti si hybava, ymna i seks apilna jena, ne zabravima jena ! shte mi e mnogo priatno da se vidim ot novo. Said.
Ъъъ... Малко помощ ако обичате! Всичко казано за моята скромна персона, разбира се, е вярно, но аз познавам ли Саид???

Звездна вълна

Не знам защо, но доста често ми се случва да започна да чета някоя поредица отзад напред, от средата към началото и после обратно или нещо друго от този род. Хари Потър е типичният пример - започнах с 3тата книга (може би за това тя си ми остана любима и до края), видях, че си струва и се върнах на първата. Не беше нарочно, просто един ден реших да видя що е то Хари Потър и за какво, все пак, иде реч в книгите за него. В книжарницата обаче продаваха само третата книга, та аз, съвсем логично, започнах с нея.

Нещата се повториха и с поредицата за ъплифта на Дейвид Брин. Не знам по каква причина, Алми ми купи "The Uplift War", последната книга от трилогията. Нищо чудно да е станало по препоръка на четец-Цонко ;-) Много ми хареса книгата - направо се влюбих в нея! Идеята за ъплифта е много оригинална; историйката си я биваше - достатъчно заплетена, с много и странни извънземни, на места тънко психологическа, на други напечена; книгата беше дебела и ми осигури много приятни моменти на пълна забрава; еко-отенъците бяха лесно забележими, но в никакъв случай не натрапващи се. Е, това че авторът беше описал хората като едни свръх-благородни същества, които се държат "човешки" спрямо подчинените си раси, дават им равни права и ги напътстват в развитието им чисто приятелски, малко дразнеше, но, на всеки писател му е позволено да си мечтае!

Преди две седмици успях да се сдобия с втората книга за ъплифта, "Звездната вълна се надига". Навсякъде пише, че тази книга е по-добрата - две награди, много преиздавания... Да, ама не! Хубава беше книгата, изгълтах я набързо, завръзката си я биваше, краят ме изненада, остави много неотговорени въпроси... Но нещо куцаше! И колкото и да ми е неприятно, май ще се наложи да си призная, че това нещо е езика! Третата книга прочетох на английски, втората на български - разликата беше голяма. Разбира се, да превеждаш е трудно, особено когато текста е пълен със стихчета хайку. И все пак, липсавщи думи в изреченията, дублирани параграфи, дублирани страници (добре поне, че нямаше липсващи такива!), несъответствия по род и число... Вярно, все малки неща, които обаче дразнят, развалят ти кефа от книгата и те карат да съжаляваш, че при последното ходене в чужбина не си се сетил да си я вземеш в оригинал!

Драги ми Смехурко,

зимата се мина, топло слънце грейна...
А аз пак започнах да търся обяснение за нарастващия брой сополиви дни в http://www.polleninfo.org

Искам!

Bicycle bicycle bicycle
I want to ride my bicycle bicycle bicycle
I want to ride my bicycle
I want to ride my bike
I want to ride my bicycle
I want to ride it where I like
...


Words and music by Freddie Mercury

Реплика на деня

Из разговор на тема книги:
- Ми то аз не знам, какво се чете в днешно време?

Проблемните книги

Има една група книги, които ми създават особен вид проблеми. Сред тях е "Шърли" на Шарлот Бронте - чета я в момента и страдам. И страданието ми е голямо! Не само заради особено сложния английски, не само заради постоянната употреба на френски, който аз не знам, не само заради дължината на книгата (къде 700 страници, дребен шрифт) и не само заради постоянните прекъсвания за морализиране. Не. Основния проблем е, че книгата е английска и разказва за онези времена, когато денят на англичаните от определени социални кръгове е бил организиран около храната - всичко в книгата става по време на закуска, обяд, следобеден чай или вечеря! Не е лошо - имат си хората навици и традиции, нормално е да четем за тях в книгите. Моят Ангел обаче е доста слаб - всяко споменаване на маса и прибори кара лигите ми да потекат, а когато героите седнат на чай със сладкиши направо излизам от равновесие! При това положение четенето, естествено, върви много бавно. Добре че миналата седмица бях болна - седях си в леглото, четях, а липсата на обоняние и вкус, наред с нуждата от постоянно наливане с горещи билкови чайове, значително ограничи броят на филийките със сладко/Нутела, които изядох и страниците, които ми остават да прочета.

Спомени от Америка

Всеки път, когато видя някоя публикация за предизборната кампания в САЩ, се сещам за последното си посещение в тази страна. През 2000та бях на конференция във Филаделфия. Естествено, постарах се да намеря време между лекциите и семинарите за да видя града. Като част от обиколката ми беше и разходка с туристически автобус. Шофьора, който беше и гид, беше много готин! Весел негър, много устат и много духовит. Разказа ни подробно за всяка забележителност покрай която минахме. Е, аз като "мече с много малко мозък" не помня много от приказките му - по-скоро съм запазила усещането за настроението. Едно нещо обаче помня и до днес - когато минахме пред сградата на общината, той каза следното: " Това е сградата на общината. Тук от скоро пускат негри. Жени още не пускат!" Имаше предвид допускане до изборните длъжности, не до сградата.

Сещам се и се смея на разгорещените спорове на тема "Обама или Хилъри"...

Тъжна вест

Преди малко слязох до павилиончето на входа за да си купя нещо сладичко. Сетих се и за дъвки - от една седмица не мога да си намеря любимите сини Air Waves. И тук го нямаха. Попитах защо така напоследък са изчезнали от магазините - дори в Пикадили липсваха. От отговора ми се доплака - СПИРАТ ГИ, каза жената! Спират МОИТЕ дъвки??? Защо? Кому е нужно? Не купувам ли достатъчно от тях за да стимулирам производството им? С КАКВО ще ги заменя???

За българският професор

Тук не искам да споделям мислите, които ме налягат, когато гледам как Професорът, в продължение на година обикаля по коридорите, с молба някой да му обясни графиките от публикация излязла от неговата лаборатория преди 4 години. Ще оставя това на Тери, който казва следното в "Морт":
"It would seem that you have no useful skill or talent whatsoever," he said. "Have you thought of going into teaching?"

Оригинални идеи от случайни минувачи

Много ме дразнят колите! Признавам си без бой - като видя някой идиот влязъл почти във входа на блока с таратайката си, паркирал напреки на тротоара или профучаващ с бясна скорост току под носа ми докато пресичам на зелено на пешеходната пътека, побеснявам! Казвам побеснявам в смисъла на - почервеняват ми очите, озъбвам се и ми настръхва козината на врата.
За това се изкефих максимално, когато днес видях как един "колега" пешеходец изля гнева си на говедото, което го засече на пешеходната пътека. С добре премерен жест човека се изплю на стъклото на колата и си продължи по пътя. Идеята ми се стори страхотна и супер оригинална - вместо да поемаш риска да си счупиш крака като ги риташ или ключа като ги драскаш, просто си почистваш носа върху тях - хем им правиш гадно, хем им отмъщаваш, хем пестиш една носна кърпа! Отивам да тренирам храчене и плюене по мишена ;-)

Аз съм Облачето и страдам от съвестност!

Проблемът ми е, че си върша работата отговорно и съвестно - черта на характера, която напоследък често ме вкарва в конфликт с шефовете. Не би следвало да е така! Човек би предположил, че шефовете искат работата да се свърши качествено и да се получи резултат, който е добър и надежден. Когато обаче началника само иска да симулира работа и да вдига шумотевица около себе си, за да може да се покаже много деен, без рисковете свързани с поетите отговорности, човека дето задава въпроси и настоява нещата да се вършат както трябва очевадно пречи...

Изправена съм пред непреодолим проблем - не мога да променя инто себе си, нито шефовете, какво да правя???

Планове за 2008-ма

През новата година бих искала да:

1. усвоя принципа на шопа - тъй като те ми плащат колкото да не умра от глад, аз ще работя колкото да не заспя;
2. не се връзвам на шефовете;
3. прочета "Одисей" на Джойс;
4. увелича списъка с посетени държави като добавя поне една нова;
5. да не си позволявам да се "сдухвам" от и дразня на глупости;
6. да ходя по-често на Витоша.