Епизод Х+7

Има едни детски играчки, които се състоят от дървена плочка с дупки в нея - кръгли, квадратни и триъгълни, и дървени трупчета, всяко от които пасва на една от дупките. Мисля, че идеята е да се развие пространственото мислене на деца и да им се покаже, че квадратно колче в кръгла дупка няма как да влезе. Също така мисля, че играчката е предназначена за деца около 2 годишна възраст.

В "службата" миналата година се появиха едни кошчета за боклук - от онези, с люлеещото се капаче. Използват се за изхвърляне на всякакъв боклук - от хартия, до опасни за здравето неща. В тях обикновено има найлоново пликче, за да не се налага да се мият и за да се изпразват по-лесно. Още в началото забелязах, че всеки досег на чистачките с кошчетата водеше до тяхното "разваляне" - аха ги пипнеш и капака им пада, което не е много желателно, когато вътре има не много приятни неща. Реших, че просто не го нахлупват както трябва и не го натискат за да се захване добре. Проверих. Оказа се, че нещата са по-сложни - кошчето, както и капака, имат трапецовидна форма и съответно има само едно положение, в което могат да бъдат "сглобени". Чистачката явно не схващаше това и всеки път, когато изхвърляше боклука поставяше капака наопаки. Ден след ден капаците падаха. Един ден, когато изпразването на кошчето стана пред очите ми, реших да й обърна внимание. Напарвих го любезно, да не би да я засегна посочвайки очевидното - казах как и аз съм се чудела защо така, как тъпо са измислени и колко е неудобно когата капака пада върху краката ти, всеки път когато се опиташ да изхвърлиш нещо в кошчето. Последва смях, кимане, съгласие. И нищо не се промени. Така беше и с втората чистачка, така е в момента и с третата.

Та се чудя - играчката с дупките и колчетата дали всъщност не е тест? Тест за какво? Интелигентност? Постоянство? Мотивираност?