Размисли за плънката

Месецът напредва, наближава следващият и хоп, преди да се усетим ще дойде Великден! Време за яйца и козунаци. Време за мързел с книжка в леглото. Време за агнешко. С плънка!

По моето скромно мнение, плънката на агнето е от изключително значение. За да бъде вкусна, готвачът не бива да пести зеленинки и дреболийки. Също като при книгите. Всички обичаме добрата история, но тя трябва да ни бъде поднесена с нужната зеленилка на пейзажа и онези дреболийки, които заедно изграждат характера на героите и ни помагат да разберем това, което ги движи.  Агнешкото без плънка стои сухо, изтощава зъбите и присяда. Плънката обаче не може без аромата на агнешкото.Сюжетът и плънката са неразривно свързани.

Готвачът е длъжен да подбира качествени продукти за приготвяне на плънката. Липсата на джоджен и лук не може да се компенсира с излишъци от магданоз! Няма нищо по-дразнещо от това, бързайки да разбереш какво става в края на книгата, изневиделица да попаднеш на анахронизъм в пейзажа или абсолютно нелогично обяснение за мотивите на героя. Такива неща оставят неприятен вкус в устата и причиняват липса на желание за нови срещи със същия автор.

Разбира се, не можем да изключим варианта "качествени продукти и спазени съотношения, но лош готвач". Нещата с книгите стоят още по-сложно защото, макар сюжетите по принцип да са доста устойчиви, плънката лесно се влияе от намесата на преводачи и редактори. Всеки пропуск във форматирането, всяко своеволие с правописа и граматиката, всяка неточно подбрана дума имат потенциала да превърнат плънката в една суха, несмилаема маса, с неприятен вкус и неуловим аромат на агнешко. Блюдо, към което трудно ще посегнеш втори път!

Мда. Такива мисли ме налягат в резултат на срещата ми с 1Q84. Вече обсъдихме преводача, нали?

Интересно, на каква тема ще се отнеса ако тръгна да чета някоя готварска книга!

Вакантен пост

Проявих изключителна сила на характера, така да знаете! И бях възнаградена за това. Отказах да купя скъпата електронна версия от Амазон и ето, получих книгата като подарък за рожденния ден! Истинска, хартиена, в същите искрящи жълто-червени цветове като оригиналното издание. Следващото усилие, което трябва да положа е да проверя (за пореден път) и запомня (този път) какво значат съкращенията Дж. и К. в Дж. К. Роулинг...

След като засвидетелствах своето внимание на множеството предупреждения към почитателите на Хари Потър (сред които се нареждам с гордост), че тази книга ще ги разочарова защото няма нищо общо с магията на поредицата за младежи, стиснах зъби и зачетох. Мога да кажа, че с "Вакантен пост" Дж. К. Роулинг не прави никакъв опит да омагьоса читателя.  Тук няма положителни герои, няма очарователно странни създания, няма значима обща цел. Има гадни, грозни и тъпи хора, които всеки ден се опитват да осмислят жалкото си съществувание, най-често като прецакат някой друг. Единственото красиво нещо тук е селцето Пагфърд, в което се развива действието. Величието на природа и история обаче рядко впечатлява обитателите му. Всеки от тях върви по набелязаната си пътечка и преследва своите цели, без да полага усилия да се огледа и разбере света около себе си.

Всъщност, това което Роулинг много успешно прави е да опише напълно обективно едни истински хора, с техните съвсем истински стремежи и желания. Когато някой е дебел, за него пише че е тлъст, а авторката не го оправдава с обяснението, че майка му е великанка. Хората миришат, оригват се, обличат се грозно и използват цинизми. На пъпчивото пубертетче викат Пъпчо, а не го изпращат при мадам Помфри за да го спаси от акнето. Роулинг не пропуска лошото, но и не прави опит да скрие доброто. Получава се една съвременна история, която може да се случи навсякъде. 

Всъщност "Вакантен пост" е една великолепно написана обикновена книга. За ваше сведение, тук думата магия се споменава само веднъж!

Малко цитати с рекламна цел?

Бавният прогрес на Кристъл през училището не се отличаваше особено от преминаването на коза през тялото на боа констриктор: създаваше силно видимо неудобство и за двете страни.

***

Шкембето му висеше като престилка чак до бедрата му, поради което, когато човек го видеше за пръв път, обикновено първата му мисъл бе за пениса на Хауърд: кога ли го е видял за последно, как го мие и как ли извършва всички онези действия, за които е създаден пенисът?

***

И пое дълбоко въздух, сякаш се мъчеше да усети дъха на бедата в тихия следобеден въздух.

***

Новината за внезапната кончина на Бари Феърбрадър лежеше в скута й като новородено дебеличко бебнце, на което да гука от възторг заедно с всичките си познати.

***

Акнето на Андрю се синееше напъпило и лъскаво по полилавялата му буза, но той бе забил очи в бежовата каша в купичката си.

***

Създадената от покойния Едуард Колинс фирма се състоеше от двама души: Гавин Хюс-щатен съдружник с един-единствен прозорец в офиса си, и Майлс Молисън - съсобственик, с два прозореца.

Бел. към ред.

Ще я напиша някъде другаде , за да не развалям впечатлението от хубавата книга!

Бел. към ред. на "Вакантен пост"

Уважаеми г-н Редактор, 

Доста неща в настоящето издание на книгата "Вакантен пост" ме впечатлиха и реших да насоча вниманието Ви върху тях. Ще използвам възможността да Ви задам няколко въпроса.

Като казвате, че чашата е напита, имате предвид, че е попрекалила и не се държи на крака си ли? А ако е от онези чаши с плоско дъно и стои стабилно на масата, как ще разберете, че е напита?

Според моето скромно мнение, пътечките може да ЗАмръзват, но трудно ще разберем дали са ИЗмръзнали докато не проговорят. 

Тишъртка истинска дума ли е или сте я заимствали от група ученички в автобуса? 

Нормалните хора се съвОкупляват, за редакторите и преводачите не знам.

Ако сте ученик в гимназията и чуете някой да казва "Сбийте се в дясно" наистина ли ще го разберете като подкана да се преместите надясно и да застанете по-плътно един до друг? С ръка на сърцето твърдите, че няма да го приемете като официално разрешение да зашлевите тъпото зубърче от последния ред? 

Различни "степени на умрЕлост"? Да ти умре коня... 

Не знам дали разполагате с кон, но той със сигруност може да умре ако му прочетете следните изречение:

"И Андрю се разсмя, а още на втория синкоп към смеха му се включи и Фатс."

"Най старателно клавира поредицата от вълшебни символи с помощта единствено на показалеца си."

"Имаше нещо морбидно в нея, помисли си Гавин." Морбиден, дума достойна за устата на всеки български политик!

"Две деветокласнички побързаха да се омъглят." Според речника на жаргонните думи, омъгляват се хората дето пушат нещо, а не тези дето се опитват да се измъкнат от някъде с бягство.

"И тъкмо споменът за смеха отприщи най-сетне сълзите й. Потекох по носа и закапха в кафето, където пробиваха бързо заличаващи се малки дупчици от куршуми." Моля производителите на оръжие да обърнат внимание на нереализирания потенциал на сълзите!

До края на книгата любима ми остана думата изсред. Ако съдим по честотата, с която я е използвал, преводача също си е падал по нея!

Не мога да повярвам, че на някай ще му хрумне да използва думата кусайки в друга книга освен речник на бабините лафове!

Мога да продължа, но взе да ми омръзва. За това оставам сърдечно ваша,


Магарешко

Искам сняг!

В дни като този ме обхваща неистовото желание да съм някъде в планината! Искам да отида на място с много сняг. Да се разхождам по тесни пътечки между блещукащи преспи, а слънцето да напича гърба ми. Във въздуха да се носят ароматът на боровете и веселите подвиквания на птиците. А в края на деня да се прибера леко уморена и леко замръзнала в хижата, да се настаня до огъня и да изпия голяма чаша билков чай с мед! 

В дни като този се сещам за "Трима мъже в снега".