Нещото с 3те книги

Такааа... След дълго и изтощително дращене на поректи да се върнем на четенето! По заръка на Зонко и аз подхващам темата за трите книги - последните три прочетени, предстоящите три, които искам да прочета и онези стари три, които обичам да препрочитам.
Последните 3
В момента съм до средата на "Пътят към София". Благодарение на фактът, че за 10 години в училище смених 13 учителя по български и литература, в познанията ми за класиците на нашата литература има доста големи пропуски. Както и в правописа и граматиката, но това е тема на друг разговор!
Не знам дали това да не познаваш класиците е чак толкова лошо - винаги съм мислила, че има един тип книги, който е по-подходящ за времето след ученическа възраст. "Пътят към София" е една от тях. Чета сега и си мисля - ето, ако бях в училище веднага щях да спретна една темичка за това колко е лош героят Ф. От първата глава дето се вика му е писано да бъде отрицателния герой! Защо ли обаче от висотата на близо 10те години прекарани из чужбината, някои от коментарите му ми се виждат много точни и смислени? Но да не бързам! Има още половин книга време, може би до тогава той ще надскочи фразите от рода на "защо София трябва да е толкова мръсна, защо не положим усилия нещата да се променят", ще каже или направи нещо наистина гадно и така ще се закрепи на позицията лош герой ;-)
Американски богове - за тази книга вече писах. Може да се каже, че също спада към групата на класиците - класиците в жанра остроумно, абсурдно и живо фентъзи.
Сборник разкази на Урсула ле Гуин - и за него вече писах. Хареса ми, изненада ме, накара ме да се замисля!

Бъдещите 3
Чух че книгата на Иво Сиромахов "Дневници и нощници" е много смешна. Имам нужда от нещо смешно, мисля да я пробвам, колкото и подозрително да съм настроена!
Една книга, която се каня от много време да прочета е "Кафка на плажа" от Харуки Мураками. Изглежда доста тежка, за това вече толкова време се кумя и не я купувам, но и това ще стане - любопитна съм, а отзивите за нея са твърде добри!
Една кинга стои до леглото ми от вече 2 години и не съм успяла да прескоча първите 10 страници. Ett hus åt Mr Biswas на нобеловия лауреат за литература Найпол. Всеки би се досетил, че проблемите ми с тази книга произтичат главно от езика, на който е написана... Ще трябва да се направи нещо по този въпрос!

Любимите 3
Списъкът на любимите 3 няма как да не започне с "Моето семейство и други животни" на Джералд Даръл! "Джери миличък" е главният виновник за това, че седя в този тъп офис и се ядосвам с тези безумни шефове. Но не му придирям, човекът надали е можел да предположи, че от надъхан биолог, мечтаещ да работи в Серенгети, ще се превърна в книжен плъх, чиито мечти се свеждат до това да има възможността да влезе в лабораторията и да пипне пипета.
Тази книга си я препрочитам редовно защото ме запраща точно в средата на една голяма детската мечта! Мечтата за свободния живот край топлото море, вечното лято, кучето до теб и милионите любопитни неща, чакащи да бъдат изследвани. Две неща от тази мечта със сигурност притежавам - кучето и чалнатите роднини ;-)
Като заговорих за чалнатост, няма начин да не спомена и Тери Пратчет - няма негова книга, която да не съм чела отново и отново. Най-любими са ми книгите с вещиците. За мен баба Вихронрав винаги ще си остане един достоен пример за подражание, особено що се касае за отношението към самопровъзгласилите се висшестоящи! ;-) Не мога обаче да пропусна и Сюзън Смърт - това се казва стабиляга!
Коя друга? Май са твърде много - обичам да препрочитам книгите, които харесвам, а харесвам доста книги! Със сигурност трябва да спомена "Една нощ през самотния октомври" на Зелазни - също фентъзи-класика, Пътеводителят, Удхаус... От последния особено харесвам книгите, в които е включен Джийвс! Алми веднъж разправяше, че би искал да живее във времето на Ф. С. Фицджералд - аз бих си избрала това на Удхаус, нищо, че двамата са били съвременници! Не е ли странно как различните хора виждат света, в което живеят по толкова различен начин? Както посочи наскоро майка ми (и направо ме втрещи) Джералд Даръл също е живял горе долу по същото време!
Я по-добре да спра, че от писане няма да ми остане време за четене!
Кои са ТВОИТЕ 3х3 ?

Силата на чистото бюро

Тези дни имам ужасно много работа. Ама УЖАСНО много! За това през по-голямата част от деня седя и гледам тъпо в монитора - броят на задачките е толкова зашеметяващ, че аз не мога да се сетя от къде да ги започна. Седя и гледам екрана. И виждам колко е мръсен - плътен слой прашинки покрива пикселите, прави цветовете на страниците, които сърфирам, сиви, безлични и скучни. Гледам тъпо в екрана и виждам само прашинките. Накрая не издържам, грабвам парцала и се развихрям!
Ето, бюрото ми свети от чистота, всяка хартийка е на мястото си, дори има къде да сложа чашата с черен чай, дори оранжевия маркер си намерих! Екрана вече ме гледа примамливо, новата страница в Word се белее примамливо, обезпрашената клавиатура чака пръстите ми да полетят. Какво сила се крие в чистото бюро - чустваш се пълен с енергия и готов на велики подвизи на служебния фронт!
Колко жалко, че денят е почти в края си и няма смисъл да се захващам със задачките...

Американски богове

Отдавна се каня да я прочета тази книга и най-накрая успях да намеря време (а и книгата). Признавам си Нийл Геймън го познавах само от "Добри поличби", в писането на която си е партнирал с Тери. Брилянтна книга за ангели, дяволи, края на света и желанието и на добрите, и на лошите сили да запазят последния във вида, в който го познаваме.

Та, обратно към "Американските богове".... Това Геймън май боговете за нищо ги няма - все за тях пише и все по смешно-ироничен начин. В случая става дума за боговете преселници от стария в новия свят и за това как те се приспособяват към живота във великите Съединени Американски Щати - земя на мечтите, земя на успелите. Или по-скоро книга за това как те не успяват да се справят с новото място, неговите нрави и конкуренцията на новите богове - медии, интернет и мода.

Шадоу излиза от затвора, където е излежал няколко години за престъпление, което май не е извършено точно от него, а единствената му цел е да прегърне жена си и да се наслади на блаженството на една гореща вана. Нещата обаче се объркват когато го пускат няколко дни предсрочно за да иде на погребението на жена си - загинала в автомобилна катастрофа редом с нй-добрия му приятел. В самолета Шадоу сяда до странна личност, която говори несвързано и му предлага добре платена работа, без да влиза в детайли относно характера й. Странният тип се оказва не друг, а Один - главният бог на викингите. Страница след страница, старите богове, донесени в Америка от поклонниците си от всички краища на света - Тор, Кали, Анубис, Чернобог, навлизат в живота на Шадоу, а той не може да направи нищо освен да се остави на течението и да се опитва да разбере...

Превода на книгата е безупречен! Винаги съм ценила преводачите от "старата школа", които си правят труда да оставят бележки под черта за нас, не толкова начетените, та да можем и ние да вникнем в дълбочината на текста. А краят е приятно изненадващ и съвсем не американски (все пак Геймън е англичанин!).

Доста късно разбрах, че съм могла да намеря пълния текст на книгата в оригинал от издателя тук

Голям смях

Голям смях пада по вестниците и телевизиите днес - всички журналисти, независимо от пол и възраст, изглежда намират идеята за 15 дневен отпуск по майчинство за бащите за много смешен. Бъзика е постоянен, критиките към идеята на социалното министерство унищожителни.
На мен обаче хич не ми беше весело, когато днес дойдох на работа! В офиса бе паркирана количка с бебе - до него гордо усихнат седеше татко му. Майката, наша колежка, имала малко работа, та за това те я чакали при нас. Лошо няма - винаги е приятно да видиш едно весело малко същество! Когато обаче веселието на детето премина в рев, гордия татко бързо установи, че малката е омазана до ушите и усмивката слезе от устните му. Взе да потропва нервно с крак, да поглежда начесто часовника и да коментира, че майката се бави. Да, на мен не ми беше смешно да седя половин час в добре омирисания тесен офис. Сигурна съм, че на малката и беше още по-неприятно да седи в изцапаните дрешки, да протяга ръчички към татко си, а той да седи на две крачки растояние от количката, засрамен от деянието на дъщеря си, но твърдо решен да не предприеме никакви действия за разрешаване на проблема.
Две седмици ли? Месец поне! С образователна цел!