17 юни 2008

Нещото с 3те книги

Такааа... След дълго и изтощително дращене на поректи да се върнем на четенето! По заръка на Зонко и аз подхващам темата за трите книги - последните три прочетени, предстоящите три, които искам да прочета и онези стари три, които обичам да препрочитам.
Последните 3
В момента съм до средата на "Пътят към София". Благодарение на фактът, че за 10 години в училище смених 13 учителя по български и литература, в познанията ми за класиците на нашата литература има доста големи пропуски. Както и в правописа и граматиката, но това е тема на друг разговор!
Не знам дали това да не познаваш класиците е чак толкова лошо - винаги съм мислила, че има един тип книги, който е по-подходящ за времето след ученическа възраст. "Пътят към София" е една от тях. Чета сега и си мисля - ето, ако бях в училище веднага щях да спретна една темичка за това колко е лош героят Ф. От първата глава дето се вика му е писано да бъде отрицателния герой! Защо ли обаче от висотата на близо 10те години прекарани из чужбината, някои от коментарите му ми се виждат много точни и смислени? Но да не бързам! Има още половин книга време, може би до тогава той ще надскочи фразите от рода на "защо София трябва да е толкова мръсна, защо не положим усилия нещата да се променят", ще каже или направи нещо наистина гадно и така ще се закрепи на позицията лош герой ;-)
Американски богове - за тази книга вече писах. Може да се каже, че също спада към групата на класиците - класиците в жанра остроумно, абсурдно и живо фентъзи.
Сборник разкази на Урсула ле Гуин - и за него вече писах. Хареса ми, изненада ме, накара ме да се замисля!

Бъдещите 3
Чух че книгата на Иво Сиромахов "Дневници и нощници" е много смешна. Имам нужда от нещо смешно, мисля да я пробвам, колкото и подозрително да съм настроена!
Една книга, която се каня от много време да прочета е "Кафка на плажа" от Харуки Мураками. Изглежда доста тежка, за това вече толкова време се кумя и не я купувам, но и това ще стане - любопитна съм, а отзивите за нея са твърде добри!
Една кинга стои до леглото ми от вече 2 години и не съм успяла да прескоча първите 10 страници. Ett hus åt Mr Biswas на нобеловия лауреат за литература Найпол. Всеки би се досетил, че проблемите ми с тази книга произтичат главно от езика, на който е написана... Ще трябва да се направи нещо по този въпрос!

Любимите 3
Списъкът на любимите 3 няма как да не започне с "Моето семейство и други животни" на Джералд Даръл! "Джери миличък" е главният виновник за това, че седя в този тъп офис и се ядосвам с тези безумни шефове. Но не му придирям, човекът надали е можел да предположи, че от надъхан биолог, мечтаещ да работи в Серенгети, ще се превърна в книжен плъх, чиито мечти се свеждат до това да има възможността да влезе в лабораторията и да пипне пипета.
Тази книга си я препрочитам редовно защото ме запраща точно в средата на една голяма детската мечта! Мечтата за свободния живот край топлото море, вечното лято, кучето до теб и милионите любопитни неща, чакащи да бъдат изследвани. Две неща от тази мечта със сигурност притежавам - кучето и чалнатите роднини ;-)
Като заговорих за чалнатост, няма начин да не спомена и Тери Пратчет - няма негова книга, която да не съм чела отново и отново. Най-любими са ми книгите с вещиците. За мен баба Вихронрав винаги ще си остане един достоен пример за подражание, особено що се касае за отношението към самопровъзгласилите се висшестоящи! ;-) Не мога обаче да пропусна и Сюзън Смърт - това се казва стабиляга!

Коя друга? Май са твърде много - обичам да препрочитам книгите, които харесвам, а харесвам доста книги! Със сигурност трябва да спомена "Една нощ през самотния октомври" на Зелазни - също фентъзи-класика, Пътеводителят, Удхаус... От последния особено харесвам книгите, в които е включен Джийвс! Алми веднъж разправяше, че би искал да живее във времето на Ф. С. Фицджералд - аз бих си избрала това на Удхаус, нищо, че двамата са били съвременници! Не е ли странно как различните хора виждат света, в което живеят по толкова различен начин? Както посочи наскоро майка ми (и направо ме втрещи) Джералд Даръл също е живял горе долу по същото време!
Я по-добре да спра, че от писане няма да ми остане време за четене!
Кои са ТВОИТЕ 3х3 ?

4 коментара:

Анонимен каза...

:-)))

Ех тези луди, луди книги:-)))

Последните три книги, които прочетох са:
„Фабрика за абсолют” на Чепек - Дойде ми в повечко затова няма да пиша за нея в блога. Не, че си няма достойнства, но ...

„Атинянката Тайс” от Иван Ефремов - http://goran.blog.bg/viewpost.php?id=203442

„Забранената кула”, пета част от сагата за планетата Дарковър - от Марион Зимър Брадли - става, но ще се въздържа от това да я препоръчам.

Бъдещите три книги:
Много е рано да се каже, кои ще бъдат – имам няколко заглавия на ум, но няма да са те, защото винаги откривам нови заглавя, които ми променят плановете. Може би единствено „Тримата Дюма” на Мороа ще попадне в списъка, защото я чета от два месеца насам – време и е.

Ще си потърся и "Моето семейство и други животни" на Джералд Даръл Много хора четете и обичате тази книга – не може да е без причина.;-)

Книгите, които препрочитам:
Много рядко препрочитам книги – сещам се само за седем заглавия, като не всички от тях са сред любимите ми книги. За късмет три от тях наистина са ми любими – „Улица консервна” на Джон Стайнбек (чел съм я цели два пъти); „Войната на ъплифта” от Дейвид Брин (два пъти) и „Алхимикът” на Паулу Коелю (тя ми е рекордьорът чел съм е цели 3,5 пъти, но не че ми най-любима, а защото е интересна и се чете за няколко часа.)

„Пътя за София” също съм я чел два пъти

Горан

Облачето каза...

Вчера се загледах в библиотеката в къщи и се опитах да открия поне една книга, която не съм чела втори път...
На пръв поглед не засякох такава!
От друга страна, книгите ни са толкова много, че се налага да ги слагам на няколко реда - възможно е не толкова четените да са останали най-отзад, далеч от моя полед;-)

lindyhopper каза...

Един от малкото ми постинги в блога за книги при цонко е тъкмо за 'Пътят към София'. После се опитах да чета 'Подземията на Сен Жaн Д'Акр' пак от Стефан Дичев, но много трудно вървеше, все заспивах. За двете седмици ваканция прочетох три книги и мисля да се пробвам пак с подземията, този път по инерция. Персонажите напомнят тези от първата книга. А там се отъждествявах не само с Филип, който критикува мръсотията и планува да работи с чужденци, ами и с Неда, дето живяла при монахини и пансионерки с кокоши ум, с Климент, комуто са скъпи другарите от студентството, а му се налага да работи с тъй презрения д-р Грийн, че и с Андреа, когато стана почетен обект на внимание на приема, а а приори съвсем не му беше там мястото (подобно появяване направих в клуба по фантастика;). Може и с Коста - нали все се върти около майка си и баща си, уж да помага...:).


ПС Моите чужбински гости не ги пускат в отпуска:).

Облачето каза...

Мда, като се замисля, разликата между колегите от университета и колегите в работата наистина е убийствена! Как става това, не мога да си обясня - хората ли се менят или тези дето са готини работят на готини места, за разлика от мен? ;-)
Иначе "Пътят към София" е хубава книга, но нещо се заплеснях по новия Тери дето братото ми донесе наскоро. Пълен е с бисери, вече съм решила да го прочета втори път, само и само да си ги преповторя! При всички случаи обаче планирам да свърша и двете книги следващите 3-4 дни, докато разхождам чужденците из Родопите! Малко поспаливи си падат, а и са от онези дето постоянно се държат за ръчичка и се натискат като пубертетчета, та ще имам достатъчно свободно време да поработя върху книгите (и себе си!).