Преклонение пред Слънцето

Надали е останал представител на "моите познати", който да не е разбрал, че страдам от гърбобол. Винаги съм твърдяла, че спорта (с изключение на плуването разбира се, но това не е спорт, а удоволствие) е вреден за здравето. Сбърках, че сама забравих за това и тръгнах да ходя по гимнастики. Резултатът е на лице...
Мисълта ми обаче беше, че заради гърбобола се сдобих с книжка за йогистки упражнения - даде ми я една колежка като обеща, че тези упражнения неминуемо ще ми помогнат. Да, знам, че влизам в противоречие с горното, но както казах, мисълта ми беше друга и тя е, че снощи дълго се дивих на едно от упражненията, описани в книгата и не можах да се въздържа да не го препиша тук:
"Обикновено ние поддържаме редовно хигиената на устата, зъбите и останалата част на тялото, но на практика рядко се срещаме за ректума и ануса. Тази небрежност може да доведе до натрупване на бактерии в отвора на ануса и да доведе до заболявания... Слънчевата светлина е източник на енергия, в която може да се окъпем и да изхвърлим навън всякакви болести.

1. Застанете с гръб към слънцето.
2. Наведете се така, че слънчевата светлина да навлезе в аналния отвор. (Ако изпълнявате упражнението голи, ще имате по-добър резултат.)
3. Почуствайте как топлината прониква в тъканите ви. "

Съвсем нелогично за мен името на това упражнение е "Преклонение пред слънцето".

За ползата от ваканцията

Наскоро осъзнах, че скоростта с която чета е спаднала застрашително през последните месеци - я има една книга на две седмици, я не! Уплаших се! Дали не се превръщам в едно от онези мрънкала, които никога "нямат време за четене", макар, че "много обичат книгите"? През последните седмици обаче наваксах! Успях да се докопам до заветната отпуска и резултатът е на лице - 3 книги за две седмици. Ех... Може би не съм съвсем безнадежден случай!

Книгите, в реда на прочитането им, са:

"Halting state" на Charles Stross. Много идейна книга! За тези, които се интересуват от такива неща е номинирана за Хюго, за 2008. Започва се с обира на банков депозит в компютърна игра (депозит от рода на вълшебни мечове, шапки невидимки и т.н., собственост на героите) извършен от глутница орки въоръжени с дракон и се стига до разкриването на китайска шпионска мрежа, опитваща се да получи контрол върху цялата информационна система на ЕС през въпросната игра. Действието се разплита през погледа на разследващата полицайка, програмиста правещ игри и високоплатената счетоводителка от одиторска къща. Написана е във второ лице, което засилва асоциацията с компютърна игра.

Действието се развива горе долу в наше време, макар, че хората са доста напред с информационните технологии. Масово се използват специални очила, които осигуряват постоянен достъп до електронната поща, google maps, служебни бази данни и т.н. като в същото време позволяват да превключиш на игрови режим и да се пренесеш например в Анкх Морпорк. Мобилните телефони са основно средство за комуникация и работа, а възможностите им ги доближават до швейцарските ножчета ;-) В интервю в края на книгата автора обяснява, че всички (с 1-2 изключения) технологии описани в книгата са реални.

"A Confederacy of Dunces" от John Kennedy Toole. Май заглавието го превеждат като "Сговор на глупци". С риск, брато, да се повторя ще кажа - странна книга! В Интернет пише, че е класика и че описва американската действителност от средата на миналия век. Въпреки не особено високото ми мнение за американското общество, ми е трудно да си представя, че описанието има нещо общо с действителноста. Действието се развива в Ню Орлеанс, а главният герой е мързеливият дебелак Игнатиус Райли, който умело си играe с невежеството, алчността и/или чуството за вина на околните, за да си осигури безметежно съществуване. Прекарва дните си в: сън; поглъщане на огромни количества долнопробна храна; писане на есета на тема "липсата на теология и геометрия" в съвременното общество; задочни скандали с бившата си състудентка, богатата еврейка Мирна "мръсницата" Миркофф; мастурбиране; гледане на телевизия (с цел оплюване на перверзността и липсата на морал, теология и геометрия) и ходене на кино (с цел оплюване на перверзността и липсата на морал, теология и геометрия). Цялата книга (къде 400 страници) е поредица от смешни недоразумения, извършени от един куп жалки персонажи. Накрая всичко се подрежда идеално за всички (що годе) положителни герои. Осмиването е поголовно и засяга: богатите; бедните; битниците; старците; негрите; църквата; полицаите; хомосексуалистите; проститутките и т.н.

Не знам какво да мисля за тази книга. По принцип одобрявам присмеха, особено когато не мога да се идентифициран с обекта му ;-) В случая обаче всички герои бяха толкова жалки и нещастни, че от присмеха май ми ставаше повече жално отколкото смешно... А и страниците отделени за описания на чаршафа на Игнатиус с жълтите петна и мръсното му бельо ми дойдоха в повечко.

Интересно ми беше да разбера, че автора на книгата се е самоубил доста млад - явно наистина не е успял да си намери място в "обществото". Интересно ми беше също, че в Ню Орлеанс на видно място имало статия на Игнатиус. Явно местните имат по-специално чуство за хумор. Може би трябва да ида да се запозная с тях на място! ;-)

Класиката биде последвана от нещо по-ново - "Spook country" на Гибсън. Макар, че Гибсън, сам по себе си, е класика, нали? ;-) В тази книга, както можеше да се очаква, има доста интересни идеи. Като тази за т.нар. locative art, изкуство създадено с помощта на "позиционни" средства от рода на GPS или WiFi. Като примери бяха описани виртуалния Фицджералд, в момента, в който получава инфаркт и гигантски калмар, по кожата на който прелитат постоянно менящи се образи - видими (отново) само с помощта на специални очила и разположени на странни места като тротоар, лоби на хотел или магазин за музика. Е, предполагам, че не го е измислил Гибсън, но в тази книга за първи път се сблъсках с тази идея и я харесах.

За моя голяма изненада, в "Spook country" отново се появи и идеята за използване на новите средства за комуникация (и правене на изкуство) за целите на рекламата, подобно на предишната книга на същия автор, "Pattern recognition". Оказа се, че това не е случайно. Проверих - рекламният гуру Хубертус Бигенд е част и от двете истории. Хареса ми описанието на г-н Бигенд в Уикипедията: "Том Круз на диета от кръв на девственици и шоколадови трюфели" ;-)

Като цяло, едно доста увлекателно четиво (дори няколкото очевадни съшивки с бели конци не ме подразниха), с много добре описани герои.

Сега ще се състредоточа върху наистина класическата "Monsieur", първа част от Авиньонския квартет на Лари.

Странни хора

Понякога се случва да срещнеш човек, който се държи толкова неадекватно, че не знаеш как да реагираш. Или поне на мен ми се случва;-) В тези случаи се обърквам и на свой ред реагирам неадекватно.
Като днес например. Слизам до първия етаж, устремена с полу-бодра крачка към банкомата. На излизане от асансьора получавам зов за помощ. Млада жена, силно изрусена (направо нещастен случай с перхидрол), силно гримирана, на висок глас ме повика да й помогна да си извади картата от телефона. Реших, че може би апарата е захапал картата й така, че не е възможно да се извади и обясних, че аз, все пак, не съм стопанина на този апарат и не бих могла да направя нищо. Тя обаче още по-енергично и развълнувано подвикна "Не, не, аз просто не мога да я извадя, искам да ми помогнете!" Посегна с ръка да покаже как не може, но дори не направи опит да я хване и издърпа.
Изгледах я, предполагам доста тъпо. Не забелязах видими недъзи, които да й попречат сама да си вземе картата. Реших, че може би е притеснена, бърза, чакат я важни дела и на това се дължи цялото й вълнение. Тръгнах да помагам - посегнах към картата (в това време госпожата ми обясни, че била нейна!?!), дръпнах леко и тя остана в ръката ми. Излезе без каквато и да било съпротива. Объркването ми беше пълно - нали уж не е могла сама да го направи, очаквах пустата карта поне мааалко от малко да се опъне!
Пак погледнах въпросително към жената, тя взе картата си и не предложи никакво обяснение.
И сега седя и се чудя - защо не искаше сама да си я извади! Пълна загадка! Още по-странно е какво ме накара все пак да ида да й помогна! Тя съвсем очевадно не се нуждаеше от това!

В крак с времето

Шефката ми е в крак с времето. Поне тя е убедена в това. Например, преди време ми обясни, че лафът "фетско" вече отдавна е излязъл от мода - от години не го била чувала.
Миналата седмица обаче затвърди съмненията ми, че нещо не е в час. Специално пристигна в офиса за да ми даде напътствия за поведение по време на утрешната конференция. Аз ще съм регистратор, длъжност, която, както всеки знае, е много отговорна - за това предполагам, тя сметна, че имам нужда от инструктаж.
Оказа се че, в задължението ми влизало и да взема от чуждестранните гости самолетните им билети, да ги снимам, за да им ги осребрят и да им ги върна. Подхвърлих, че в днешно време хората масово пътуват с електронен билет. Тя се съгласи. Попитах какво тогава да снимам. "Билета", каза тя. Продължавам да настоявам на своето: "ами ако са с електронен билет какво да правя?". Тя явно реши, че съм тъпа - усмихна се и много старателно, изговаряйки ясно и високо всяка дума обясни: "ще снимаш електронния им билет".
А аз, въпреки инструктажа, продължавам да недоумявам - как да снимам група електрони, разхождащи се из световната мрежа???