29 октомври 2008

За ползата от ваканцията

Наскоро осъзнах, че скоростта с която чета е спаднала застрашително през последните месеци - я има една книга на две седмици, я не! Уплаших се! Дали не се превръщам в едно от онези мрънкала, които никога "нямат време за четене", макар, че "много обичат книгите"? През последните седмици обаче наваксах! Успях да се докопам до заветната отпуска и резултатът е на лице - 3 книги за две седмици. Ех... Може би не съм съвсем безнадежден случай!

Книгите, в реда на прочитането им, са:

"Halting state" на Charles Stross. Много идейна книга! За тези, които се интересуват от такива неща е номинирана за Хюго, за 2008. Започва се с обира на банков депозит в компютърна игра (депозит от рода на вълшебни мечове, шапки невидимки и т.н., собственост на героите) извършен от глутница орки въоръжени с дракон и се стига до разкриването на китайска шпионска мрежа, опитваща се да получи контрол върху цялата информационна система на ЕС през въпросната игра. Действието се разплита през погледа на разследващата полицайка, програмиста правещ игри и високоплатената счетоводителка от одиторска къща. Написана е във второ лице, което засилва асоциацията с компютърна игра.

Действието се развива горе долу в наше време, макар, че хората са доста напред с информационните технологии. Масово се използват специални очила, които осигуряват постоянен достъп до електронната поща, google maps, служебни бази данни и т.н. като в същото време позволяват да превключиш на игрови режим и да се пренесеш например в Анкх Морпорк. Мобилните телефони са основно средство за комуникация и работа, а възможностите им ги доближават до швейцарските ножчета ;-) В интервю в края на книгата автора обяснява, че всички (с 1-2 изключения) технологии описани в книгата са реални.

"A Confederacy of Dunces" от John Kennedy Toole. Май заглавието го превеждат като "Сговор на глупци". С риск, брато, да се повторя ще кажа - странна книга! В Интернет пише, че е класика и че описва американската действителност от средата на миналия век. Въпреки не особено високото ми мнение за американското общество, ми е трудно да си представя, че описанието има нещо общо с действителноста. Действието се развива в Ню Орлеанс, а главният герой е мързеливият дебелак Игнатиус Райли, който умело си играe с невежеството, алчността и/или чуството за вина на околните, за да си осигури безметежно съществуване. Прекарва дните си в: сън; поглъщане на огромни количества долнопробна храна; писане на есета на тема "липсата на теология и геометрия" в съвременното общество; задочни скандали с бившата си състудентка, богатата еврейка Мирна "мръсницата" Миркофф; мастурбиране; гледане на телевизия (с цел оплюване на перверзността и липсата на морал, теология и геометрия) и ходене на кино (с цел оплюване на перверзността и липсата на морал, теология и геометрия). Цялата книга (къде 400 страници) е поредица от смешни недоразумения, извършени от един куп жалки персонажи. Накрая всичко се подрежда идеално за всички (що годе) положителни герои. Осмиването е поголовно и засяга: богатите; бедните; битниците; старците; негрите; църквата; полицаите; хомосексуалистите; проститутките и т.н.

Не знам какво да мисля за тази книга. По принцип одобрявам присмеха, особено когато не мога да се идентифициран с обекта му ;-) В случая обаче всички герои бяха толкова жалки и нещастни, че от присмеха май ми ставаше повече жално отколкото смешно... А и страниците отделени за описания на чаршафа на Игнатиус с жълтите петна и мръсното му бельо ми дойдоха в повечко.

Интересно ми беше да разбера, че автора на книгата се е самоубил доста млад - явно наистина не е успял да си намери място в "обществото". Интересно ми беше също, че в Ню Орлеанс на видно място имало статия на Игнатиус. Явно местните имат по-специално чуство за хумор. Може би трябва да ида да се запозная с тях на място! ;-)

Класиката биде последвана от нещо по-ново - "Spook country" на Гибсън. Макар, че Гибсън, сам по себе си, е класика, нали? ;-) В тази книга, както можеше да се очаква, има доста интересни идеи. Като тази за т.нар. locative art, изкуство създадено с помощта на "позиционни" средства от рода на GPS или WiFi. Като примери бяха описани виртуалния Фицджералд, в момента, в който получава инфаркт и гигантски калмар, по кожата на който прелитат постоянно менящи се образи - видими (отново) само с помощта на специални очила и разположени на странни места като тротоар, лоби на хотел или магазин за музика. Е, предполагам, че не го е измислил Гибсън, но в тази книга за първи път се сблъсках с тази идея и я харесах.

За моя голяма изненада, в "Spook country" отново се появи и идеята за използване на новите средства за комуникация (и правене на изкуство) за целите на рекламата, подобно на предишната книга на същия автор, "Pattern recognition". Оказа се, че това не е случайно. Проверих - рекламният гуру Хубертус Бигенд е част и от двете истории. Хареса ми описанието на г-н Бигенд в Уикипедията: "Том Круз на диета от кръв на девственици и шоколадови трюфели" ;-)

Като цяло, едно доста увлекателно четиво (дори няколкото очевадни съшивки с бели конци не ме подразниха), с много добре описани герои.

Сега ще се състредоточа върху наистина класическата "Monsieur", първа част от Авиньонския квартет на Лари.

2 коментара:

lindyhopper каза...

Добре дошла! Радвам се, че отпуската е била наистина такава.:)

Облачето каза...

Добре заварила!
Лошото на хубавите отпуски е, че свършват много бързо! ;-)