25 септември 2008

Странни хора

Понякога се случва да срещнеш човек, който се държи толкова неадекватно, че не знаеш как да реагираш. Или поне на мен ми се случва;-) В тези случаи се обърквам и на свой ред реагирам неадекватно.
Като днес например. Слизам до първия етаж, устремена с полу-бодра крачка към банкомата. На излизане от асансьора получавам зов за помощ. Млада жена, силно изрусена (направо нещастен случай с перхидрол), силно гримирана, на висок глас ме повика да й помогна да си извади картата от телефона. Реших, че може би апарата е захапал картата й така, че не е възможно да се извади и обясних, че аз, все пак, не съм стопанина на този апарат и не бих могла да направя нищо. Тя обаче още по-енергично и развълнувано подвикна "Не, не, аз просто не мога да я извадя, искам да ми помогнете!" Посегна с ръка да покаже как не може, но дори не направи опит да я хване и издърпа.
Изгледах я, предполагам доста тъпо. Не забелязах видими недъзи, които да й попречат сама да си вземе картата. Реших, че може би е притеснена, бърза, чакат я важни дела и на това се дължи цялото й вълнение. Тръгнах да помагам - посегнах към картата (в това време госпожата ми обясни, че била нейна!?!), дръпнах леко и тя остана в ръката ми. Излезе без каквато и да било съпротива. Объркването ми беше пълно - нали уж не е могла сама да го направи, очаквах пустата карта поне мааалко от малко да се опъне!
Пак погледнах въпросително към жената, тя взе картата си и не предложи никакво обяснение.
И сега седя и се чудя - защо не искаше сама да си я извади! Пълна загадка! Още по-странно е какво ме накара все пак да ида да й помогна! Тя съвсем очевадно не се нуждаеше от това!

3 коментара:

al каза...

нещо да ти липсва след случката? ключове, часовник, кредитна карта ;-)

Облачето каза...

Цък! Проверих, всичко си ми беше на място! А също така си измих ръката старателно :-Р

al каза...

браво! твойте родители не са спали, като са ти давали светъл пример, а ;-) че и хигиенни навици са ти създали. кеке