#28

Бинтан, Индонезия

Въпреки умората натрупана от обиколките на храмове, градини и пазари, се почувствахме длъжни да жертваме удобството си и да проверим и плажовете от тази страна на глобуса!

Индонезийският остров Бинтан се намира само на час път с ферибоот от пристанище Тана Мера, в източната част на Сингапур и от гледна точка време, е най-удобният възможен вариант за тропическа почивка. В сезона на мусоните, едночасовият преход с мъничък кораб не се отрази добре на голяма част от пътниците. Непоклатимо усмихнатите стюарди чевръсто събираха вече използваните найлонови торбички със самозалепващи се капачета и щедро предлагаха хартиени кърпички. Все така засмени ни предадоха на граничарите с обещание за попътен вятър и по-приятно плавене в края на почивката.

Бинтан е домакин на построен с мисъл за богатите сингапурци курортен комплекс. Нещо като Албена, но по-модерно и със значително по-любезен персонал.

Bintan resort се намира в северната част на острова, около залива Лагой. Плажът е със светло жълт пясък и изглежда безкраен. Поне докато не намине прилива. 

Сезонът тук започва през май, през зимата и пролетта морето е доста бурно и ни посрещна с червен флаг (плуването забранено, плажът не се охранява!). Това разбира се не ни попречи да се окъпем, но ни принуди да отделим доста време за почистване на бански от пясък, крака и джапанки от мазут. За изчегъртване на последните се наложи да прибегнем до експертната помощ на персонала. Какво да се прави, когато работиш с туристи в един от районите с най-интензивно корабоплаване в света трябва да си готов да предлагаш и подобен род услуги!

Курортът не е по джоба на индонезийците и за да предпазят туристите от среща с местните, властите разчитат на гъстата джунгла в района и КППта по пътищата. Срещу 420 000 рупии наехме такси (за минимум 6 часа госпожо!) и отидохме на разходка до столицата на Бинтан, Танюнг Пинанг. Ето един общ поглед от крайбрежния парк в центъра

Шофьорът-гид ни обясни, че основен поминък на острова са производството на каучук и риболовът. Понеже местните не били добре образовани, едва 10% от персонала на курорта бил родом от Бинтан, останалите идвали от Джакарта и Бали. С гордост ни обясни, че за разлика от останалата част на Индонезия, на този остров нямало неразбирателство между хората от различни религии. Една трета от тях били будисти, една трета мюсюлмани, останалите протестанти (доволно потупване по гърдите), хиндуисти и др. Много се зарадва като се загледахме в една величествена пагода, рязко обърна колата и ни закара да я видим. Оказа се храм, с огромен златен Буда, насред поле от драконови плодни дървета.

По пътя към града не спря да жали, че сме излезли толкова късно следобед и няма да видим нищо. Уличният пазар в града затварял в 5 и наистина го изпуснахме, но благодарение на настъпващата нова година попаднахме във вихъра на китайския такъв. По този случай мога да покажа как изглежда джакфрутът.

На сергиите продаваха основно храни и украси за празника.

Шумно, весело и миришещо вкусно.

Присъствието ни беше оценено високо от местните - майки ни молеха за снимки с децата им, а продавачите на храна се надпреварваха да ни изкушават. Нашият човек обаче тропна с крак и заяви, че тук е за местните, за нас има предвид чист и хубав ресторант, много по евтин от тези в курорта. Последва бясно каране в нощта по тесни пътища сред джунглата. Тъкмо да се притесним и пристигнахме в един келонг - крайбрежно селище от къщи на кокили, най-подходящото място за морски вкусотии. Ресторантите от този тип са доста типични за островните държави на югоизточна Азия. Представляват плетеница от дървени мостчета и покрити платформи, между които има опънати мрежи, потопени във водата - там живее вечерята.

Пристигнахме малко преди да затворят, освен нас там бяха само шепа местни, които играеха на зарове.  Показаха ни касетките с гигантски местни раци и подскочащите в мрежите риби, а после ни тикнаха в ръцете менюта. Дори мешаната салатата беше с миди, скариди и октоподи! За съжаление в тъмницата не успях да направя снимки, но пък и без това бях заета да си облизвам пръстите. Не помня някога да съм яла толкова вкусни калмари - панирани, оваляни в мед и масло.