Пътешествието на Змей Митоблудни

На последния панаир на книгата се изкуших от предложението на едни любезни хора  да седна на едно от светещите кълбести столчета и да разгледам книгите от библиотеката им. Подмамиха ме доста заглавия - тухлата на Дейвид Брин наречена "Битието", "Градът и градът" на Чайна Миевил, "Градът на сънуващите книги" от напълно непознатия за мен Валтер Мьорс... Гледах, чудих се, чудих се и гледах, докато накрая доволна от това, че книгите всъщност се купуват единствено по електронен път, а не на място и че няма нужда да решавам веднага, си тръгнах стиснала картончето с парола, което ми обещаваше намаление. Седмица по-късно, след множество порверки за цените на въпросните книги в Амазон и размишления на тема, коя от тях бих искала да имам в хартиен вариант и коя бих се преглътнала в електронен, реших да си поръчам "Градът на сънуващите книги". С аргументът, че това е книжка с картинки, а ако ще си купуваш книжки с картинки, би било добре да можеш да им се насладиш пълноценно!

"Градът на сънуващите книги" разказва за (част) от пътешествията на Змей Митоблудни, един бъдещ/завършен поет от Драконовите планини. Потомък на дракони и наследник на велики поети, младият Змей тръгва към Книговището по заръка на покойния си поетичен кръстник, Данселот Сричкоплетни. Целта на опасното му приключение е да намери автора на таен ръкопис. Историята се разказва от първо лице, а още на пръвата страница е поместено предупреждението на Змей, че тя не е за хора със слаби сърца! На втората страница вече сме затънали дълбоко в магията на Замония - един свят, който се върти около книгите. Книговището, както личи от името, е душата на този свят. Градът е претъпкан с книжарници и антиквариати, по улиците му се блъскат тълпи от туристи дошли да намерят книги на изгодни цени, издатели обикалят в търсене на нови таланти, в магазините сервират кани с кафе и сладкиши с артистични имена на зажаднели за четене туристи, чиято единствена цел е да се насладят напълно на новозакупените томове край светлината на огъня, подозрителни типове дебнат в тъмни пресечки и подмамват наивници с обещания за специални издания на специални цени, в плитки гробове изкопани насред централния площад изпаднали поети пишат стихове по поръчка на клиента... А отдолу, под улиците на Книговището, далеч от тълпите туристи и шума на търговията, властва тъмнината на катакомбите - извор на страховити легенди, обиталище на чудовища и източник на препитание за Ловците на книги.

Наивният Змей, омагьосан от книги и музика, успява да пресече пътя на един от най-опасните обитатели на Книговището, Фистомефел Смайк - любезен господин със седем чифта ръчички, собственик на една от най-старите къщи в Книговището, разположена в древния му център и известен експерт по ръкописи. Използавйки силата на една Опасна книга, Смайк погребва нашия герой в катакомбите. Следват срещи с гигантски червеи, светещи медузи, кръвожадни ловци на книги, Настръхнали книги, Харпири, летящи риби, Живи книги, Паяххххи (многото х-та не се четат, те се изписват за да покажат колко крака има дадения индивид), плачещи сенки, слепи великани и какви ли не ужасии. Особено любопитни са Ужасните Книгосъздания, които се хранят с четене, живеят под името на известни автори и прекарват времето си в запаметяване и рецитиране на всички творби на писателя, на когото са кръстени. Прекалено експресно, но за сметка това из основи, опознава библиотечната система на Ръждивите гноми. А накрая се озовава право в лапите на Краля на сенките, който живее в замък направен изцяло от слепени книги.

Както може да се предположи, след като разказвача е и основен герой, Змей  перодолява всички препятствия и се връща на повърхността за да разкаже за преживяното в тази и много други книги (до сега Валтер Мьорс е превел от замонски само 3 от тях).

Историята в "Градът на сънуващите книги" започва весело, набира сили докато достигне върховната точка на ужаса и накрая ни връща в ежедневието, удовлетворени от постигнатото. Картинките, дело на Мьорс, са страхотни, както може да се очаква от един известен автор на комикси. Освен добър писач и рисувач, той очевидно е и начетен човек. В книгата му по своеобразен начин присъстват известни автори и препратки към техни творби - срещаме се с Балоно дьо Закер, Югор Тиков, Фатома Хен, Голго ван Фьолфанг, Естод Воски, Оркада Йулс и Гьофле Рамсела. Цитиран е дори  Мравьос Летр! В тази трудна ситуация преводачът, Светкко О'Славев, се е справил повече от блестящо!

Накрая остава въпросът - би ли била възможна една такава книгоцентрична история в свят, в който всички четат само е-книги?

П.П. Най-омразните създания в Замония са критиците. С риск да бъда изритана в обитавания от тях квартал на Книговището, ще спомена единствения недостатък на книгата - когато иде реч за книжка с картинки, работата на печатарите не е за пренебрегване. Много е гадно, когато некачествено отпечатани страници с картинки не само почернят пръстите на четящия, а и размазват текста на съседните страници!