Таралежи

Това книгите не са лесна работа! Да вземем например качеството им. Не обичам да започвам кинга и да я зарязвам заради това, че не струва. И тъй като неструващите в днешно време са болшинство, при избора на поредното четиво често пъти разчитам на препоръки на приятели. Лошото е, че напоследък четящите сред приятелите ми прогресивно намаляват и трудно намирам някой, който да ми препоръча нещо...

"Елегантността на таралежа" на Мюриел Барбери е едно от добрите изключения. Препоръча ми я една приятелка, прочетох едно друго за нея, реших, че пасва за майка ми и я купих като подарък за Коледа! Бях много доволна, че подаръка бе набързо прочетен и високо оценен. Изслушах подробните обяснения за съдържанието, стила на авторката и превода на книгата. Отбелязах си на ум, че може би не е зле да я прочета и аз. И ето, този месец, през нещото наречено "отпуска", редувах търчането по болници с четенето на парченца от "Елегантността на таралежа".

Не бих казала, че книгата намали напрежението от поредния сблъсък с човешката простотия - по скоро се яви като намек за това, че трябва да опитам да я приема за даденост, защото така е устроен света. Книжката е като сборник от есета - размисли на една възрастна протиерка и хлапе от богато семейство, живеещо в същата сграда, върху различни събития от живота им, смисъла на изкуството и културата, клишетата в поведението на хората от различните съсловия и най-вече именно човешката простотия и ограничесност. Някои от главите наистина ми допаднаха. Например, обясненията на страстта, с която хората седят по канапетата си и гледат спорт! Или за смисъла на натюрмортите. Винаги съм се чудела каква е идеята в това да рисуваш купи с ябълки и круши, покрай които се въргалят и убити животни! Сега дори измислих какъв натюрморт ще ми пасва на кухнята и съм твърдо решена да си го окача на стената в най-скоро време! Кокерите, както е известно, са стара моя страст и написаното с много любов описание на породата не можеше да не ми лепне на сърцето. Също и прехласването по японската култура. Оплюването на кафето и черния чай приех като лек недостатък в характера на авторката. Всеки си има такъв, нали?

Такъв един недостатък, но в моето образование или светоглед ми попречи напълно да разбера книгата. Твърде основна беше темата за класовото разделение в обществото, а аз нещо не мога да приема съществуването на такова. Може би това е защото съм малко нещо заплес и условностите в обществото ми убягват, или защото съм левчо, както казва братото, или понеже ми е трудно да приема чалга-създанията, които се бутат в редиците на висшите класи в България, за нещо по-горно от себе си. За това сега съм се заровила в "Прекрасният нов свят" на Хъксли ;-)