26 ноември 2008

Ей, момченце!

Много ясно си спомням първият път, когато се изрепчих на непознат. Бях си добро, кротко и срамежливо дете, което гледа да не се меси в работите на непознатите възрастни. Има обаче някои предизвикателства, които не се подминават с лека ръка, дори когато си едва на 5-6 години! Не си спомням на каква възраст бях точно, нито къде се разигра случката (имам чуството, че бяхме с нашите на Витоша). Поводът обаче ясно изплува в съзнанието ми - нарекоха ме момченце!!! Побеснях! Аз??? Момченце??? Що за обида! При това с нищо не предизвикана! Вярно, коментарът беше направен с най-добро чуство - нещо от рода на "ех, колко послушно момченце". Но все пак! Бях толкова потресена, че за миг загърбих срамежливостта си и подвикнах след нахалниците "Аз не съм момче!"

От този неприятен сблъсък ме заболя, но останах с надеждата, че се случва за първи и последен път. Не би! Непознатите възрастни сякаш си изградиха навик да ми викат момченце, въпреки постоянното увеличаване на възраста ми (с всички физиологични последици от това) и на пук на това, че си пуснах дълга коса. Наглостта на някои достигаше такива висоти, че ми викаха момченце дори когато ходех с пола!

С добавянето на 1-2 десетилетия към броя на годинките си реших, че съм надраснала този проблем. Взех да гледам с насмешка над самата себе си - какво чак толкоз съм се обиждала от това, че ми викат момченце? Това само показва глупостта на "възрастните", не би трябвало да ме засяга. Смеех се сама на себе си и се чудех на озлобените си реакции от миналото. Смеех се и се чудех до онзи ден, когато на спирката чух отправените към мен думи "момче, ти кой рейс чакаш"?

Насъбраната от детски години злоба сякаш изригна в мен! АЗ??? МОМЧЕ???

9 коментара:

lindyhopper каза...

Подсети ме за един от многото скечове от цикъла "Аптеката". Едно момиче си купуваше дамски превръзки и искаше да ги прибере в найлонова торбичка. Дадох й първата, която ми беше под ръка, но момичето не я хареса, защото била прозрачна и я притеснявало така да си пренася багажа. Извадих някакви чанти с картинки, т.е. непрозрачни и момичето си тръгна доволно. После чак се загледах в картинката и девиза "Простамол Уно - бъди мъж!":)

Иначе и аз получавах известно време едно списание под заглавие г-н Христова, ама не се разправях, защото и без това абонаментът беше безплатен...:)

Облачето каза...

Хаха, това за Простамол-а ми хареса! :-D
Между другото, ти замисляла ли си се да издадеш като книжка въпросния цикъл "Аптеката"? Сигурна съм, че ако "скечовете" в него са все от този тип, творбата ти ще се разпродаде като топъл хляб!

almaak каза...

...Miss Chanendler Bong ;-)

lindyhopper каза...

О:
Може да пусна едно пилотно издание като притурка към дипломната работа!

А:
Kонстатирах пропуски в телевизионната култура - наложи се да се консултирам с Urban Dictionary. :)

Облачето каза...

Мисля, че с такава добавка дипломната ти работа ще придзвика фурор! Моля, напиши я на разбираеми езици, че да се порадваме и ние, не-франкофоните ;-)
Колкото до телевизионната култура - да слагаш на "Приятели" етикетчето "телевизията" си е чиста обида мен ако питаш!

marsupial каза...

е какъв етикет да му сложи - пълнометражно кино, ли? ;-)

Облачето каза...

Филмова класика! ;-)
Щото към "телевизионна култура" спадат и неща като Големио брат, шоуто на Азис и Горещо с Венета Райкова:-P

lindyhopper каза...

Само да добавя, че телевизията може да бъде и диагноза - напоследък се налага на скромното ни домакинство да гледа смърфовете до посиняване и сем. Симпсън до пожълтяване.

Облачето каза...

Че е диагноза е напълно вярно!
Колкото до цвета - гледайте да не ги смесвате със скорост, да речем, от 24 кадъра в секунда, че да не позеленеете ;-)