07 май 2008

Изненади от отминали сезони

Много обичам когато дойде пролетта и си извадя от гардероба по-леките дрешки. Не само заради факта, че това е първата стъпка към топлото време, слънцето и морето! Обичам когато извадя старите якета, стояли половин година в гаредроба, да бръкна в джобовете им и... да намеря изненада под формата на добре изпрани хартиени левчета. Е, историята познава и по-страховити находки, но за тях ще премълча;-) Същото разбира се важи и за ваденето на зимни дрехи при първия по-студен повей на вятъра през есента.

В случая мисълта ми е за една друга находка от предишни сезони, която успя да ме изненада преди няколко седмици. Тя обаче не беше в някой джоб, а на рафта на библиотеката! Four ways to fogivеness от Урсула Ле Гуин - чисто нова, с прави ръбчета и неподгънати бели листа, непрочетена. Изненада! И беше престояла там не една зима, а ако съдя по етикетчето с цената говорещо за покупка в Америка, поне от 2000та! Нямам обяснение на този феномен - явно съм страдала от замъгление на паметта (и/или зрението) в продължение на доста време. Подхванах я със страх - четири разказа, за хора обитаващи два свята, Уерел и Йеове, свързани помежду си от робството. Четири истории за това как се открива свободата - гледната точка на роба, чужденеца, робовладелеца, лидера в борбата за свобода.

Изненадата си я биваше - книгата буквално ме омая! Макар темата за свободата и равноправието на жените да лъхаше от всяка страница (и с право!), в разказите липсваше "войнстващия" феминизъм, който може да се види в някои от книгите на Ле Гуин. На фона на историята за тези върнали се назад във времето общества от бъдещето се появяваха въпросите за свободата на личността и равноправието. Най-много ме заинтригува (и впечатли) темата за освобождението - може ли то да се наложи или подари отвън; има ли начин да стане по мирен път, без да се изроди и без "революцията да изяде децата си"; как може чужденеца да помогне на едно ново общество да не копира грешките на старото по навик и от глупост. В тази връзка се сетих и за филма Мандерлей на Ларс фон Триър и за това как се опитвах безуспешно да обясня смисъла му на една колежка...

6 коментара:

almaak каза...

мче аз тази книга съм я виждал дори. що не питаш!?

;-)

Облачето каза...

Ми то само с гледане Алми не става! Да беше прочел, да се научиш малко на ум и разум! ;-)

almaak каза...

уф, уф, уф! порицан се чувствам. не знам дали е нормално.

Облачето каза...

Нормално да чувстваш или да бъдеш порицаван? :-P

almaak каза...

за порицанието ми беше думата.

Анонимен каза...

:-)))
И аз преоткривах Урсула Ле Гуин не един, а цели три пъти:-)

Книгата много я бива:-)

Аlmaak, ще чакаме да чуем впечатлението ти след като я прочетеш;-)

Горан