Вакантен пост

Проявих изключителна сила на характера, така да знаете! И бях възнаградена за това. Отказах да купя скъпата електронна версия от Амазон и ето, получих книгата като подарък за рожденния ден! Истинска, хартиена, в същите искрящи жълто-червени цветове като оригиналното издание. Следващото усилие, което трябва да положа е да проверя (за пореден път) и запомня (този път) какво значат съкращенията Дж. и К. в Дж. К. Роулинг...

След като засвидетелствах своето внимание на множеството предупреждения към почитателите на Хари Потър (сред които се нареждам с гордост), че тази книга ще ги разочарова защото няма нищо общо с магията на поредицата за младежи, стиснах зъби и зачетох. Мога да кажа, че с "Вакантен пост" Дж. К. Роулинг не прави никакъв опит да омагьоса читателя.  Тук няма положителни герои, няма очарователно странни създания, няма значима обща цел. Има гадни, грозни и тъпи хора, които всеки ден се опитват да осмислят жалкото си съществувание, най-често като прецакат някой друг. Единственото красиво нещо тук е селцето Пагфърд, в което се развива действието. Величието на природа и история обаче рядко впечатлява обитателите му. Всеки от тях върви по набелязаната си пътечка и преследва своите цели, без да полага усилия да се огледа и разбере света около себе си.

Всъщност, това което Роулинг много успешно прави е да опише напълно обективно едни истински хора, с техните съвсем истински стремежи и желания. Когато някой е дебел, за него пише че е тлъст, а авторката не го оправдава с обяснението, че майка му е великанка. Хората миришат, оригват се, обличат се грозно и използват цинизми. На пъпчивото пубертетче викат Пъпчо, а не го изпращат при мадам Помфри за да го спаси от акнето. Роулинг не пропуска лошото, но и не прави опит да скрие доброто. Получава се една съвременна история, която може да се случи навсякъде. 

Всъщност "Вакантен пост" е една великолепно написана обикновена книга. За ваше сведение, тук думата магия се споменава само веднъж!

Малко цитати с рекламна цел?

Бавният прогрес на Кристъл през училището не се отличаваше особено от преминаването на коза през тялото на боа констриктор: създаваше силно видимо неудобство и за двете страни.

***

Шкембето му висеше като престилка чак до бедрата му, поради което, когато човек го видеше за пръв път, обикновено първата му мисъл бе за пениса на Хауърд: кога ли го е видял за последно, как го мие и как ли извършва всички онези действия, за които е създаден пенисът?

***

И пое дълбоко въздух, сякаш се мъчеше да усети дъха на бедата в тихия следобеден въздух.

***

Новината за внезапната кончина на Бари Феърбрадър лежеше в скута й като новородено дебеличко бебнце, на което да гука от възторг заедно с всичките си познати.

***

Акнето на Андрю се синееше напъпило и лъскаво по полилавялата му буза, но той бе забил очи в бежовата каша в купичката си.

***

Създадената от покойния Едуард Колинс фирма се състоеше от двама души: Гавин Хюс-щатен съдружник с един-единствен прозорец в офиса си, и Майлс Молисън - съсобственик, с два прозореца.

Бел. към ред.

Ще я напиша някъде другаде , за да не развалям впечатлението от хубавата книга!

Бел. към ред. на "Вакантен пост"

Уважаеми г-н Редактор, 

Доста неща в настоящето издание на книгата "Вакантен пост" ме впечатлиха и реших да насоча вниманието Ви върху тях. Ще използвам възможността да Ви задам няколко въпроса.

Като казвате, че чашата е напита, имате предвид, че е попрекалила и не се държи на крака си ли? А ако е от онези чаши с плоско дъно и стои стабилно на масата, как ще разберете, че е напита?

Според моето скромно мнение, пътечките може да ЗАмръзват, но трудно ще разберем дали са ИЗмръзнали докато не проговорят. 

Тишъртка истинска дума ли е или сте я заимствали от група ученички в автобуса? 

Нормалните хора се съвОкупляват, за редакторите и преводачите не знам.

Ако сте ученик в гимназията и чуете някой да казва "Сбийте се в дясно" наистина ли ще го разберете като подкана да се преместите надясно и да застанете по-плътно един до друг? С ръка на сърцето твърдите, че няма да го приемете като официално разрешение да зашлевите тъпото зубърче от последния ред? 

Различни "степени на умрЕлост"? Да ти умре коня... 

Не знам дали разполагате с кон, но той със сигруност може да умре ако му прочетете следните изречение:

"И Андрю се разсмя, а още на втория синкоп към смеха му се включи и Фатс."

"Най старателно клавира поредицата от вълшебни символи с помощта единствено на показалеца си."

"Имаше нещо морбидно в нея, помисли си Гавин." Морбиден, дума достойна за устата на всеки български политик!

"Две деветокласнички побързаха да се омъглят." Според речника на жаргонните думи, омъгляват се хората дето пушат нещо, а не тези дето се опитват да се измъкнат от някъде с бягство.

"И тъкмо споменът за смеха отприщи най-сетне сълзите й. Потекох по носа и закапха в кафето, където пробиваха бързо заличаващи се малки дупчици от куршуми." Моля производителите на оръжие да обърнат внимание на нереализирания потенциал на сълзите!

До края на книгата любима ми остана думата изсред. Ако съдим по честотата, с която я е използвал, преводача също си е падал по нея!

Не мога да повярвам, че на някай ще му хрумне да използва думата кусайки в друга книга освен речник на бабините лафове!

Мога да продължа, но взе да ми омръзва. За това оставам сърдечно ваша,


Магарешко

Искам сняг!

В дни като този ме обхваща неистовото желание да съм някъде в планината! Искам да отида на място с много сняг. Да се разхождам по тесни пътечки между блещукащи преспи, а слънцето да напича гърба ми. Във въздуха да се носят ароматът на боровете и веселите подвиквания на птиците. А в края на деня да се прибера леко уморена и леко замръзнала в хижата, да се настаня до огъня и да изпия голяма чаша билков чай с мед! 

В дни като този се сещам за "Трима мъже в снега".

Петък, 22ри февруари

Днес намерих в пощата си ето това. За сега (изглежда това е само 1ва част) много ми харесва и реших да го споделя. Не знам кой е автора, но реших, че след като го разпространява чрез causes.com, няма да има нищо против да го прочетат повече хора.

Запазвам си правото да го цензурирам от страницата си ако втората част не ми допадне ;-)

A new note from the cause Да спрем изсичането на горите в България

Една българка пише писмо до народа (1) 

 

Posted by Stefan Kraev (cause leader) 

Скъпи сънародници,

Обръщам се към вас, защото разбрах, че ще взимате властта. Дълго се опитвах да разбера кой протестира, срещу какво протестира и какво иска, за да намеря своето място сред народа. Затрудних се, честно казано. Чух една жена да обяснява, че е джи пи и протестира, че няма направления. Един човек пък беше излязъл да каже, че не само тока е проблем, а и парното. Най ми хареса едно момче, което никой не го пита какъв е и за какво протестира, но то си каза, че е за мирен протест, щото "на мачовете винаги може да се биеме, тука протестираме мирно". Тези искания, макар да не ги съпреживявам лично, ги разбирам. Обаче все още се затруднявам с това за "промяна на политическата система". Много сложно ми се струва. Да се свика Велико народно събрание. Да се пише нова конституция, ама не просто от великите народни представители, а от самия народ- на улицата, в кръчмата и най-вече във Фейсбук. Народът да поеме властта, ама не чрез депутатите, а директно (все още не съм си изяснила как именно, но това си е мой проблем, ще се постарая повече). Синдикатите, гражданските движения и обикновените, но будни и активни граждани да получат квота в парламента. Изобщо, всички викат, че властта трябвало да се поеме от "народа", щото бил "суверен". А както казах, коя съм аз да споря с телевизора?! Само слушам. При това с чувство за вина, щото обикновено чета, но тези дни много слушам.

Партийни мушмороци от всякакъв калибър и цвят се репчат по телевизора, а за капак медиите изровиха и разни политически фосили от близкото и не толкова близкото минало. А насреща им едни хора (не от неуважение, ама не им запомних имената) викат, вие не сте "народа", ние сме. Малко неловко ми стана, щото нито едните ги припознавам, нито другите. Обаче викам си, щом първите са ни управлявали досега, защо вторите да не ни отпочнат сега? Агитките все едно не могат да ритат по-добре от Бойко Борисов? И всяка баба може да каже "тенк ю", да не говорим за конграчулейшън. Да не говорим колко хора владеят българския като втори език по-добре от Цветан Цветанов. А колко пък могат да пият повече и да псуват по-цветисто от Вежди Рашидов! Да не споменавам пикаенето във фонтани и други прояви на насъщни човешки нужди, които не са (и не бива да бъдат!) привилегия на политиците. И целият този потенциал е напълно блокиран от политическата класа, която се е издигнала до върха на собствената си некомпетентност и е време да падне оттам, с як народен шут, вика телевизорът. И го подкрепям, да не си помислите нещо! 

Продължава