е-благинки

Ровейки из каталога на Амазон любопитният читател може да си намери голям брой съвсем безплатни книги. Вярно, заглавията и картинките на кориците на много от тях носят печата на супер долнопробно порно, но има и такива, които несъмнено заслужават интерес. Амазон предлага на нови автори да публикува в електронен вариант книгите им, с цел проверка на качеството и зарибяване на публика. В последно време западната преса е пълна с примери на такива творци, които са успели по този начин да събудят интереса на читателите и са създали достатъчно голяма вярна аудитория, част от която е склонна да даде пари за да се сдобие с последващите им книги.

Една такава книга е "Призрачното дете" ("The ghost child"). Признавам си без бой, че си я дръпнах защото българското име на автора, Симеон Стойчев (Simeon Stoychev), събуди любопитството ми. Книжката е малка, води се новела и очевидно е написана като въведение в една по-мащабна сага. Предполагам, че влиза в категория фентъзи, защото се намеква за съществуването на хора с по-особени умения, които могат да удължават живота, променят пространството и прогонват смъртта. Стилът на писане много ми допадна  - авторът определено не губи ценно време за да  ни въвежда в обсатновката, мотивите и миналото. Вместо това е вложил доста усилия в описания на настоящето - природата, чувствата и действията на героите. Този начин на писане донякъде прави живота на читателя по-сложен - налага се да продължиш да четеш без много да разбираш какво става, с надеждата, че авторът ще се отблагодари за старанието ти и ще дръпне завесата към края. В случая с "Призрачното дете" нещата сработват! Г-н Стойчев се изявява като един доста добър разказвач - привлича винманието ти, създава напрежение и накрая те оставя с една добре подредена и напълно завършена история.

П. С. Опааа! Май закъснях с рекламата за книгата! Явно интересът и без моята ценна помощ е бил голям, защото бърза проверка в Амазон показва, че е излязла от категорията е-благинки. Цената за Европа е малко над 1 долар.

Награда за мазохиста

Моето скромно мнение е, че това да гледаш новините, в днешно време, си е абсолютен мазохизъм! Убийства, катастрофи, грабежи, побои, арести, кражби, наводнения, източвания, усвоявания...

Сядаш пред телевизора след дългия работен ден, опъваш си крачката, сипваш си една бира и се настройваш на вълна почивка. В момент на отпускане разбира се си най-податлив на грешки - правиш най-голямата, посягаш към дистанционното и включваш телевизора! А там новини! Текат вечерните емисии, минимум 30 минути криминална хроника, с подробни и картинни описания на трагедии, случили се я по света, я у нас.


Понякога, рядко, но се случва, редовият мазохист и зрител на новините, бива възнаграден за упорството си! Някой изръсва голяма смешка от екрана и бързо изтрива спомена за всички ужасии от изминалия ден! През последните дни това беше съобщението, че Президентът ще ходи в Америка и ще се срещне с представители на разни високо технологични компании, например Сиско. И дори ще говори с Бил Гейтс! По време на срещите си щял да представи родните иновации. Може би нямаше да е толкова смешно, ако не помнех онова любопитно изказване на бившия Министър на регионалното развитие, инженер, за е-мейлите...


Или може би това не е смешка, а поредната трагедия? Което ме подсеща, възможно ли е бирата да има за страничен ефект слухови халюцинации?

Звездата на децата

Както вече споменах преди време, без да искам се сдобих с една електронна книга - Звездата на децата, от цикъла Елизиум. Авторката, Джоан Слончевски (Joan  Slonczewski), е биолог, който комбинира интереса си към микробите с този към космическите полети. Според един преглед на съвременната научна фантастика в списание Fantasy & Science Fiction, тя е една от последните мохиканки на истинската, научната, научна фантастика.

Действието се развива в далечното бъдеще, когато хората са усвоили пътуването със светлинна скорост и са населили доста планети. Всъщност, действието се развива в още по-далечно бъдеще, когато потомците на земните хора, обитаващи различните планети, вече са се отдалечили и променили. Има такива, които живеят кратко, плодят се като зайци, пренаселили са планетата си и тя отвръща на удара им със заболяване, подобно на лудата крава. Други живеят вечно, обитават виртуални пространства и запълват времето си в купуване на планети, създаване на дизайнерски такива и управление на световните финанси. Трети са се самокръстосали с маймуни и приличат на такива. Четвърти са модифицирали себе си така, че са влезли в симбиоза с фотосинтезиращи микроорганизми, живеят под водата и виждат смисъла на живота си в опазването и изучаването на всичко живо. Машините са извоювали правото си да се развиват по посока разум. Хората могат да манипулират телата си така, че да се приспособяват към различни условия за живот. Използват за това почти разумни наноботи, които чрез кръвта достигат до всички клетки, вилзат в тях и ги променят според плана. Основен проблем на хората в бъдещето са липсата на метали, което води след себе си идеологическите дискусии на тема "имаме ли право да унищожаваме цели планети за да се сдобием с тях и какво правим ако на тези планети има разумен живот". 


Деца-колонизатори, членове на религиозна секта, разумни космически станции, учени, политици, авантюристи с контрабандистки наклонности - това са героите на книгата и те се оказват въвлечени в спора за съдбата на планетата Прокарион. Както може да се очаква, за повечето от тях това не е резултат от собственото им желание, а по-скоро стечение на обстоятелствата. Прокарион е открит не много отдавна, но бързо успява да създаде грижи на правителства, учени и предприемачи. Обитателите й са организми, които според нашите представи са едновременно супер допотопни и високо организирани. Това са чуждоземни аналози на нашите бактерии, които обаче са достигнали доста високи нива на развитие и определено имат странно поведение. Бактерио-дърветата растат в правилни редички, бактерио-тревата никога не напуска "определените" й територии, бактерио-животните сякаш следват някакъв много стриктен план-график, а времето се наглася според нуждите на екосистемите. Поведението на Прокарион е толкова странно, че всички се втруват да търсят Господстващия разум. Лошият герой е ексцентричен, самовлюбен и самоуверен милионер, който произвежда машини и мечтае да стане собственик на цялата планета, която за нещастие на обитателите й се оказва доста богата на метали. Добрите герои са движени от не съвсем типични за ролята им подбуди - любопитство, алчност, инат и стремеж да наложат волята си.


Книгата е много приятна за четене - грабна ме още с първите страници и успя да ме изненада. Ако има нещо, което не ми хареса то е, че краят беше малко прибързан. Мисля, че авторката можеше да отложи развръзката с още 20-30 страници - и читателите и книгата щяха да спечелят от това! Големият плюс обаче остава - историята ме изненада! Поне за мен това беше една доста нестандартна книга.

Когато се той освободи от гръцкото духовенство и от турското иго, то ще бъде свободен политически; а когато се освободи от своята простота и незнание, от своите стари суеверия и допотопни нрави, то той ще бъде свободен и духовно.

Л. Каравелов, в. "Свобода"